Последният доклад на Европейския надзор за потребление на антимикробни препарати показва, че България е на челни позиции по употреба на антибиотици при животните, предаде Би Ти Ви.
Антибиотиците и хормоните плашат потребителите от дълго време. Част от тях са твърдо убедени, че химията е повече от полезното в месото. Публична тайна е, че пилетата, които се продават по магазините, са бъкани с хормони и антибиотици. За съжаление това е реалността в днешно време. Въпросите около това какво и как да избираме стават все повече.
Експерти всеки ден изследват редица проби с месо и гарантират безопасност.
„Работя в тази лаборатория от 1992 г. и до момента не сме установявали наличие на остатъчни количества от препарати с хормонално действие и анаболни агенти. Понеже много се спекулира с тази тема, искам да бъда съвсем ясна и категорична”, доц. д-р Тодорка Янковска, началник на Централната лаборатория по ветеринарно-санитарна експертиза и екология.
Положителни проби за атибиотици са хващани в две поредни години - през 2016-а и 2017-а. Общо шест на брой и всичките при патици. Тази година лабораторията засича опасен, забранен антибиотик в говеждо месо.
Ветеринарните инспектори взимат изненадващи проби от фермите и кланиците, но не и от търговската мрежа.
Ако искате да проверите месото, което сте избрали за трапезата, може да го направите и в лабораторни условия. За антибиотици ще трябва да си приготвите поне 70 лева. Изследването обаче е сложно и изисква време.
Подобни анализи се извършват равномерно, през цялата година, във всички области на страната. Вносното месо от трети страни също се следи под лупа, уверяват от държавния контрол.
Д-р Борис Борисов от Агенцията по безопасност на храните заяви, че се извършва контрол, който е на европейско равнище и няма как да се допуснат опасни субстанции в хранителните продукти.
„Високите количества, които виждаме, се дължат на методиката. През първите години не всички притежатели на лицензи ни подаваха данни и те бяха непълни. Нямаме механизъм, по който да ги задължим. От 2015 г. натам данните могат да се считат за по-достоверни”, обясни д-р Борисов.
„Когато има болестно състояние на животните, е нормално да се употребяват антибиотици. Въпросът е дали се спазват карентните срокове, а те се спазват”, допълни той.
В една от фермите на най-големите производители на пилешко месо в България край село Маджерито, Старозагорско се отглеждат 1 милион бройлери. За да може птицата да достигне необходимите килограми, са й необходими 5-6 седмици.
При раждането си всяко пиленце тежи около 40 грама. За да достигне тегло от 2,5 кг, е необходима топлина, вода и храна. От фирмата са категорични, че използват антибиотици само по предписание на ветеринарния лекар.
„Прекомерната употреба води до това, че се изгражда резистентност и в критични ситуации няма да имаме арсенал да реагираме, когато това наистина се налага”, обясни Николай Ракаджийски, главен технолог "Производство".
Ако в пилешкото месо бъде открит хормонален препарат, единственият начин да е попаднал там е чрез инжектиране, обясняват още експертите. Приет през храната, той ще се разгради бързо в организма и не би дал желаният резултат.
Какво съдържа храната на птиците е обект на стриктен контрол всеки ден. Всяка фирма подлежи на проверки и от областните дирекции по безопасност на храните.
„Проблемът е сложен и ние също сме категорични, че опасност за хората няма. Дори и да има някакви остатъчни количества на антибиотици в храната, те са толкова минимални, че не могат да предизвикат никакви здравни проблеми”, категоричен бе доц. Иван Иванов от Националния център по заразни и паразитни болести.
Той обясни още, че антибиотиците влошават вкусовите качества на месото, така че няма как те да останат в такива количества, че да бъдат опасни.
„Определен процент от хората са алергични към антибиотици. Ако в храната имаше големи количества от тях, постоянно щяхме да имаме случаи на алергични реакции, които да доказват това, а няма”, поясни още доц. Иванов.
