Правителството на премиера Виктор Орбан е приело Унгария да плати глоба от от повече от 500 милиарда форинта (около милиард и половина евро), вместо да прави цялостно разследване за лошо управление на средствата, получавани от ЕС. Санкцията се равнява на около 2 процента от брутния вътрешен продукт на страната, ако се изплати за една година.
Властите в Будапеща, известни с категоричното си несъгласие достъпът до евросредства да бъде обвързван със спазване върховенството на закона, още не са реагирали на новината на "Ройтерс". Информационната агенция я откри в документ с писмени отговори, подготвен от екипа на Йоханес Хан - еврокомисаря за европейската политика за съседство и разширяване. Текстът е подготвен за заседанието в понеделник на комисията по бюджетен контрол на Европейския парламент и публикуван след края на заседанието, предаде "Дневник".
От отговора се разбира, че сумата - макар и голяма за такава икономика - представлява 10% от размера на всички вече сключени договори, в които са засечени нередности от новата система за установяване на неефективно управление и контрол.
Питането на евродепутатите към Хан не е конкретно за Унгария, макар че нейният случай, свързан с конкретна оперативна програма, е поводът. "Тъй като не сме започнати отблизо с този механизъм, би било добре да научим дали той се използва често и ако това е така в кои страни членки и за кои оперативни програми Европейската комисия е взела решение за глоба с цел възстановяване на част от ресурсите на ЕС? Какви са мотивите зад решение да се наложи такава санкция?"
Отговорът на Хан е, че връщането на фиксиран размер от раздадените средства от финансовата рамка 2014-2020 г. вече е било налагано (и прието) на Хърватия и на германската провинция Саксония-Анхалт, като той варира между 5% и 100%.
В случая с Унгария е бил извършен т.нар. хоризонтален одит на обществени поръчки, "в който са установени сериозни недостатъци във функционирането на системите за управление и контрол на процедурите". От унгарските власти е било поискано да направят едно от двете неща:
- анализ на всички договори по всички оперативни програми и установяване дали са налице същите нередности, установени от одиторите на Европейската комисия, след което да приложат необходимите финансови корекции спрямо договорите, засегнати от нередности
- прилагане на 10% финансова корекция върху всички договори, сключени при недостатъчни контрол и управление.
"След различните наказателни мерки и спиране на плащания от Генерална дирекция "Регионална и селищна политика" (DG REGIO) към Европейската комисия на значителен брой унгарски програми властите на страната избраха прилагането на 10% финансова корекция.
В допълнение бяха приложени и други подобни финансови корекции в Унгария:
- 23% от рамковото споразумение за водния сектор по оперативна програма "Околна среда и енергийна ефективност" заради нередности с обществените поръчки
- 10% корекция в оперативната програма за териториално и селищно развитие заради нередности в процеса на подбор на финансираните проекти (бел.ред. - това е специфична програма за Унгария, обединяваща няколко оперативни програми с цел по-ефективното им прилагане в 6 региона; размерът ѝ е над 16% от всички структурни фондове, отпуснати от ЕС за страната).
Санкциите в Хърватия и Саксония-Анхалт са били заради установяването на слабости с проверката на отчетените разходи по обществени поръчки. Слабостите са проявени от трети структури, които е трябвало да свършат тази работа, а властите, управляващи проектите - да контролират, че тя е свършена качествено.
Депутатите от комисията за контрол над бюджета питат отделно и дали подобни глоби с фиксиран размер са адекватна санкция при злоупотреби с обществени поръчки.
Комисията отговаря, че в такива случаи "е невъзможно да се определи точно размерът на финансовите последици поради естеството на нередностите".
"Нередностите при обществени поръчки имат потенциален преюдициален (бел.ред. - т.е. преди да се е стигнало до съдебен процес) ефект върху конкуренцията и поради това може да накарат някои компании да не участват в процедурата. Това косвено може да се отрази на нивото на цените и качеството, предложени от кандидатите. Финансовите последици от подобно въздържане не могат да бъдат прецизно установени, защото няма как да знаем какви цени биха предложили подобни кандидати, ако бяха участвали. Поради това се прилага фиксирана санкция върху засегнатите разходи, взимайки предвид естеството на нередностите и колко сериозни са те."
След това комисията обяснява, че стандартният размер на такива глоби е определен с регулация за обществените поръчки от тази година (C(2019) 3452, 14.5. 2019), в която инструкциите следват принципите на пропорционалност и равнопоставеност. Глоби могат да се налагат и в случаи на установени сериозни недостатъци в начина, по който действат системите за управление и контрол в страна член, без да е задължително да е доказан някакъв конкретен случай. Националните правителства имат възможност да докажат, че действителният размер на нередностите е по-малък от преценката на Европейската комисия. Но по правило страните предпочитат да приемат плащането на санкция, тъй като с нея са свързани по-малко административни разходи, процедурата приключва по-бързо и отново има достъп до евросредствата.
Европейската комисия припомня, че има санкциониране и на конкретни проекти, особено ако те са много големи.
