Сегашният кандидат за кмет на Пловдив винаги играел с №13, носел му късмет, не бил фаталист
Нарекли го Зико на името на бразилската футболна звезда, бил техничен като него
Публиката го обожавала, а фенките му полудявали
Най-добрият реализатор на отбора, пъргав, борбен и много техничен. Тези качества откроили баскетболиста Здравко Димитров през 80-те години, когато се състезава за ЦСКА и националния отбор. Настоящият претендент за кмет от ГЕРБ на Пловдив
още като юноша
станал звезда
на терена. Публиката го обожавала, а фенките му били безброй.
“Господ нищо даром не му е дал. Тренираше като вол. Имаше добра ръка, точен изстрел и вкарваше от разстояние. Беше много трудолюбив на терена. И досега работата не го плаши, а на игрището бе истинско куче”, описва го съотборникът му Божидар Бояджиев.
Със Здравко Димитров са на терена от деца. Постъпват през 1974 г. в спортното училище в Пловдив като петокласници. На треньора си Васил Кожухаров дължат първите стъпки в баскетбола. “Възпита ни и ни направи точни хора. И досега 12-имата съотборници сме като братя. Непрекъснато поддържаме връзка, чуваме се, събираме се по празници. Защото спортът е до време, но човещината остава”, казва Бояджиев.
По думите му още като ученик Здравко Димитров показал заложби. Бил добър състезател, но никога не се тупал в гърдите да тръби: “Аз съм номер едно”.
“От 9-и до 11-и клас
бяхме в националния
отбор за юноши.
Станахме трети
на европейското
първенство. Това е един от големите успехи за българския баскетбол. Имаше само два медала - на поколението преди нас и ние. Други няма”, връща лентата Бояджиев.
След това с Димитров постъпили в казармата и ги зачислили към ЦСКА. Точно тогава звездата на 18-годишния Здравко блеснала. Били новобранци, а играели финал за купа “България” с “Левски”. Като млади състезатели ги сложили резерва. Но точно в този мач голяма част от титулярите на ЦСКА просто се спекли на терена. Треньорът Петко Маринов решил да прави смяна и тръгнал да оглежда играчите на резервната скамейка.
“Всички бяха навели глави. Само Здравко Димитров се изправи и се срещна очи в очи с треньора. Маринов отсече: “Влизаш да играеш!”. За 7 минути успя да вкара 10 точки и помогна да спечелим купата. Така се превърна в герой на срещата, която се проведе през май 1982 г.”, припомни Божидар Бояджиев.
Макар и юноша бледен, Димитров показал, че не го е страх, независимо че е имало много по-опитни състезатели от него. Точно в решителния момент обаче те се свили. Докато Здравко едва ли не казал на треньора: “Пусни ме, аз ще се преборя!”.
Още тогава показал,
че може да носи
отговорност
и че не го е страх.
Бил специфичен състезател. Играел повече под коша. Имало такива, които го превъзхождали по ръст и физика, но той успявал да ги надхитри. Всичко това постигнал с много работа и хъс.
След като отбили военната си служба, на двамата с Бояджиев
им предложили
да останат в ЦСКА,
обещали им
апартаменти в София
Но те отказали и се върнали в родния Пловдив. В продължение на 7 г. се състезавали за “Академик”.
“Здравко беше абсолютен любимец на публиката. Печелеше я със сърцето си. Да не забравяме, че голмайсторите се харесват навсякъде. Понеже имаше фасон, беше хубавец, фенките му бяха луди по него”, разказва Бояджиев.
Димитров винаги играел с №13. Другите бягали от фаталното число, а той смятал, че му носи късмет. Точно по това време приятелите му започнали да го наричат Зико. Кръстили го на тогавашната бразилска футболна звезда, защото Здравко бил техничен като него.
Превърнал се в обичан играч. На срещите да го подкрепят,
идвали приятелите
му от футболните
отбори на “Ботев”
и “Локомотив”
И с двата тима умеел да общува както тогава, така и сега.
Баскетболът учи на екипност. Ако даден играч почне да се фука и да се надува, другите го усещат и го отсвирват. Зико никога не показал такива качества.
С настъпването на промените през 1990 г. на състезателите започнали да не им плащат редовно. Точно тогава бащата на Димитров починал внезапно, а младият баскетболист току-що се бил задомил, родило му се дете и трябвало да се грижи за препитанието на семейството. На 27 г. бил принуден да напусне баскетбола.
Сегашният президент на “Академик Бултекс” Васил Врачев също пази добри спомени от съвместната игра със Зико. “Бях 6 г. по-малък от него. Помня го целия в кокали и мускули - беше висок 1,95 м, а тежеше едва 84 кг. Винаги е бил от най-добрите - той, Милко Арабаджийски, Атанас Чонов. Никакви проблеми не е имало в отбора, отношенията между всички бяха прекрасни. Аз като най-малък не съм усетил пренебрежение или тормоз”, казва Врачев.
Настоящият старши треньор на “Академик Бултекс” Асен Николов пък никога няма да забрави протегнатата ръка от Здравко Димитров ръка. “Когато пристигнах през 2001 г. като състезател, той беше президент на клуба. Бях слушал суперлативи за него дори от устата на легенди като Петко Маринов”, разказва Николов. Като млад състезател през лятото бил принуден да си търси работа, защото не получавали заплати. Помолил Димитров да му намери сезонна работа, знаел, че в този момент той строи върху наследствен имот в кв. “Христо Смирненски”.
“Няма проблем, утре ме чакай в 9 ч пред Пловдивския университет”, отвърнал президентът. В уречения час пристигнал с колата си и го взел. Николов попитал ще го вземе ли за общ работник на обекта. “Не, ти си спортист, нямаш работа на строежа, ще бъдеш при мен да ми помагаш”, отвърнал Димитров.
“Той е човекът, който след моите родители ми е дал най-добър пример за морал и работа в екип”, казва днес старши треньорът. Като ръководител на отбора
винаги е заставал
зад играчите
При лоши резултати спонсорите имали претенции. Но Димитров винаги давал кураж на момчетата. Казвал им, че трябва да се поучават от грешките и да се радват на успехите.
“Беше президент на клуба до момента, в който влезе в ГЕРБ и стана кмет на район “Западен”, казва Асен Николов. Преди време отишъл да го види в областната администрация. Пред кабинета му било пълно с граждани. “Здравко излезе и ми каза: “По-добре мини довечера през вкъщи да се видим, защото трябва да обърна внимание на хората, които чакат”. Ако беше друг управник, щеше да каже: “Влизай”, но той не е такъв”, обобщава Николов.
Съотборниците описват Зико като човек, когото властта не е опиянила. “Успя да си остане отзивчив към обикновените хора. Много пъти съм се чудил как издържа психически. Телефоните му не спират да звънят. Той вдига и говори с всеки и гледа да му реши проблема. Но от спорта той е свикнал на натоварване”, допълва Божидар Бояджиев, с когото са от деца.
“Съвсем скоро изпратихме майка му - леля Мими. Имаха силна връзка двамата. Тя беше работохолик и се отнасяше добре с хората. Той се е метнал на нея. Виждам го като кмет да си остане същият - открит, човечен и отзивчив”, категоричен е най-близкият му съотборник.
