Най-големият раннохристиянски храм на Балканите заблестя под защитно покритие
Над 15 млн. лева вложиха фондация “Америка за България” и община Пловдив в паметника
23-ма дипломати откриха Стена на толерантността
Повалени ръждиви огради, буренясал терен, превърнат в сметище в центъра на Пловдив.
В такава среда бяха повече от 30 г. над 2 декара безценни римски мозайки. Обикновените пловдивчани десетилетия наред не подозираха, че това емблематично място на метри от католическата катедрала “Свети Лудвиг” крие великолепни шедьоври на късноантичното изкуство. 17 века по-късно те възкръснаха за нов живот.
Епископската
базилика на
Филипопол,
сочена за най-големия раннохристиянски храм на Балканите, скоро ще се превърне в едно от най-посещаваните места. В това са убедени шефът на борда на фондация “Америка за България” Крис Малтън, както и премиерът Бойко Борисов.
“Това е огромно богатство”, каза министър-председателят преди дни, когато видя експонираните мозайки. А на 26 септември следобед 23-ма дипломати се възхитиха, разглеждайки цветните картини от IV-V век. Тогава беше и предпремиерното откриване на паметника.
Макар да има още довършителна работа за поне два месеца, дипломатите останаха впечатлени от направеното. Двама бивши посланици на САЩ у нас - Ерик Рубин и Джон Байърли, също се дивиха на постижението.
Пет години отне реставрацията на Епископската базилика, разположена в сърцето на Пловдив. Това стана с финансовата помощ на “Америка за България” и общината. Над 15 млн. лева са инвестирани в един от най-значимите антични обекти.
“Това е най-големият проект за публично-частно партньорство”, отбеляза кметът Иван Тотев. И разказа как е започнало начинанието. Самият той не вярвал, че това ще се случи, защото преди време “Америка за България” подпомогна реставрацията на Малката базилика - друг бисер в античната корона на провинция Тракия.
“Казахме им, че имаме още по-грандиозен обект, който тъне в забрава. Но от фондацията бяха категорични, че едва ли бордът ѝ ще отпусне втора помощ за един и същи град.
Една нощ в 3 часа
получих есемес
от Ленко Ленков от “Америка за България”. В него той ми пишеше, че са одобрили реставрацията на Голямата базилика”, разказа Тотев.
През 2014 г. започват мащабни археологически разкопки. Предишните са извършени през 1982 г. от археоложката Елена Кесякова. Тогава тя разкрива част от мозайките, които впоследствие са засипани с пясък и десетилетия остават така. За да продължи реставрацията, е нужно още по-детайлно проучване. Под пластовете започнаха да се появяват нови и по-сензационни находки.
Установи се, че подът с цветни мозайки е на две нива. Първото е от средата на IV век, където фигурите са предимно геометрични. Някои от орнаментите са правени специално за базиликата на Филипопол.
Изображенията,
вплетени чрез
цветни камъчета,
се различават
по стил и изпълнение. Това показва, че различни екипи художници са ги майсторили. Изрисувани са над 120 вида птици. Могат да се разпознаят папагали с колоритни опашки и завити клюнове, пауни с украса по перата, кокошки, патици, фазани. Позата и движенията им не се повтарят.
Сред мозайките могат да се видят допиращи се кръгове с усукана плетеница. Между тях има изображения на кошница с цветя, както и кантарос (извор на живота). Свастика, кръстове, соларен кръг, хераклови и соломонови възли, розети допълват композициите.
Вторият мозаечен под, който е с век по-късен, е по-различен като декорация. Наложило се да го положат заради деформациите, които се отразили на по-ранната настилка. Още в древността теренът бил нестабилен и майсторите направили втори пласт мозайки за нивелация.
В хода на разкопките се появи надписът “Кианос”, който потвърди тезата, че храмът е епископски. Разполагал е с внушителен мраморен амвон с двойна стълба.
Базиликата е била с дължина 90 метра и широка 40. Доскоро се твърдеше, че в турския град Антакия притежават най-мащабните древни мозайки.
“Те обаче са с площ около 1500 кв. метра, а в Пловдив са 2000”, отбеляза реставраторът доц. Елена Кантарева.
Второто голямо
проучване извърши
археоложката
Жени Танкова
Тя откри смайващи детайли и орнаменти като огромен медальон, изобразяващ паун с разперена опашка, който е бил пред централния вход. Птицата символизира безсмъртието. Танкова се натъкна и на безценни надписи с важна информация за историята на Филипопол. Един от тях - сензационна стела, съобщаваща за мистично общество, беше разчетена в средата на юли.
Танкова установи, че базиликата е била разрушена при катастрофално земетресение през VI век. Тогава тя е изоставена, а през Средновековието е превърната в некропол. В по-горните пластове бяха открити кости на 252 индивиди, положени в периода ХII-ХIV век.
В присъствието на 23-мата дипломати беше открита плоча в памет на погребаните.
“Търси се подходящо място костите им да бъдат препогребани”, каза Жени Танкова.
Все още Епископската базилика е строителна площадка. Вече почти е завършено защитното покритие, което беше вдигнато над мозайките. Сградата е висока 10 метра, защото се наложи да бъде на два етажа. На всеки от тях са експонирани композициите от двата периода. Те са повлияни най-вече от артистичните течения в Константинопол и източните части на империята.
Най-разпространената техника, с която са правени, е опус тесалатум. Чрез нея малки разноцветни камъчета се подреждат върху хоросан за спойка. Тези от по-ранния пласт са в 4 цвята - бял, черен, охра, червен. Вторият пласт, който е положен през V век, включва езика на символите. Например многобройните птици олицетворяват Райската градина, безсмъртието на душата и задгробния живот, коментират специалистите.
Турът на дипломатите в четвъртък привечер завърши с откриване на Стената на толерантността. Тя се намира в западната част близо до древния храм. Създадена е по инициатива на “Америка за България” и община Пловдив. Дипломатите оставиха на нея възпоменателни надписи с послания на собствените си езици с превод на български и английски. На стената има и текст с
думите на Левски
“Братство всекиго,
без да гледаме на
вяра и народност”
Посланието на легацията на САЩ у нас е “Любовта е единствената сила, способна да превърне врага в приятел”. А на гръцкото посолство текстът гласи “Любовта е търпелива, радва се на истината и преодолява всичко”.
От името на постоянната делегация на България в ЮНЕСКО е изписана мъдростта “Гняв, страх, агресия... тъмната страна на Силата са те”.
Сензационен надпис съобщи за важно Дионисово сдружение
Огромен надпис върху мраморна стела (каменна възпоменателна плоча) в базиликата разкри, че във Филипопол е съществувало тайно общество. Документът е от времето на императорите баща и син Валериан и Галиен.
Съобщава се за оцелелите след драматичното готско нашествие през 251 г., когато столицата на римската провинция Тракия е опустошена. Върху стелата са изписани имената и длъжностите на 44-ма членове на религиозното сдружение, почитащо Дионис.
“Явно мястото е било много важно, където императорските почитатели са си слагали списъци с имената”, коментира епиграфът Николай Шаранков, който разчете надписа.
Текстът е от времето на Валериан и Галиен, когато са съимператори. Явно членовете на това религиозно сдружение са оцелели след готското нашествие.
Според Шаранков под базиликата е имало още по-ранна сграда или храм, свързан с императорския култ.
Текстът върху стелата затвърди предположението, изказано по-рано от археолога Елена Кесякова, че под раннохристиянския храм е съществувал езически. Тя припомня, че Филипопол е бил център на арианството, осъдено като ерес от Сердикийския събор, проведен през 343 г. Целта е била да се възстанови мирът в Църквата след разкола, причинен от арианите.
“Едно е сигурно - тази базилика е обслужвала не само Филипопол, а цялата провинция Тракия”, смята тя.
Още спорят при кой император е построена
Епископската базилика във Филипопол отприщи научни спорове при кой император е построена. Това стана по време на конференция, посветена на паметника, през 2018-а.
“Такъв внушителен храм не може да се издигне без протекцията на принцепса и неговата администрация”, казва археоложката Елена Кесякова. Тя е категорична, че това е императорска базилика. И датира строителството по времето на Константин Велики, управлявал 306-337 г. и въвел Миланския едикт. С него се признава християнството за равнопоставена религия в Римската империя.
“Доказателство за това е мозайката от долното ниво, която очертава огромен килим. Композиционната схема е сравнително опростена, но много елегантна, с пестеливо използване на цветовата гама. Това показва една по-ранна датировка”, казва археоложката. И отнася строителството към първата половина на IV в.
Другата изследователка на обекта - Жени Танкова, е склонна да приеме, че храмът е изграден във втората половина на IV в. Проф. Казимир Попконстантинов - археолог, историк и епиграф, отхвърля градежът да е по времето на Константин Велики.
“Но той е първият император, който строи огромни храмове”, опонира Кесякова. И допълва, че е бил поддръжник на арианството. А през това време се водят ожесточени борби между ариани и православни. Център на тези битки е Филипопол.
“По-скоро строителството на филипополската базилика може да се свърже с наследника на Константин - император Теодосий. Именно той ревностно налага християнската религия в империята”, смята Попконстантинов. Убеден е, че базиликата е имала изключително много свещенослужители и дякони. Основание му дава 4-метровият пасаж (деамбулаториум), по който са минавали божите наместници.
“Вместо да прекосяват пред олтара по време на литургия и да разсейват богомолците, те са използвали този пасаж”, казва ученият. Според изследователи в изработката на мозаечните килими са взели участие два екипа художници.
