- Огромен текст от ІІІ век съобщава за оцелелите след драматичното готско нашествие
- Надписът е от времето на императорите баща и син Валериан и Галиен
Истинска археологическа сензация се появи в базиликата на Филипопол. Огромен надпис върху мраморна стела ( каменна или дървена плоча, обикновено надгробна или възпоменателна - б.р..) от времето на императорите Валериан и Галиен съобщава за оцелелите след драматичното готско нашествие през 251 г. Изписани са имената и длъжностите на 44-има членове на религиозното сдружение, почитащо Дионис, обясни археоложката Жени Танкова. Само преди месец тя се натъкна на друг надпис, пак там, съобщаващ за театъра на Филипопол.
Новооткритият древен текст обаче тепърва ще се анализира от научните среди, тъй като дава много обширна информация за епохата. Разчетен е мигновено от големия епиграф Николай Шаранков.
Той гласи: "За победата, здравето, вечното просъществуване на императорите Публий Лициний Валериан и Галиен Августи и за целия им дом, за свещения Сенат и римския народ и народното събрание на Филипопол, на тракийския предводител Дионис посветиха оцелелите мисти, когато водач на мистериите и пожизнен жрец беше Аврелий Мукианиад, син на Мукиан".
Следват имената на 44-имата членове на мистичното общество, на някои са споменати и длъжностите, които са заемали.
"Нямаме друго Дионисово сдружение с толкова сложна организация. Явно мястото е било много важно, където императорските почитатели са си слагали списъци с имената", смята Шаранков, който преподава латински и старогръцки в Софийския университет. Според него по-интересно е, че текстът е от времето на Валериан и Галиен, когато са били съимператори от 253 до 260 година. Налице е списък на религиозното сдружение на Дионис, явно членовете му са оцелели след готското нашествие, когато Филипопол буквално е опустошен и разграбен.
Шрифтът е идентичен с един надпис в чест на Галиен, който се пази в археологическия музей в Пловдив. "Интересно, че не споменават провинциален управител, вероятно ситуацията в римската провинция е била доста сложна. Има интересни длъжности в това мистично сдружение очевидно свързано с императорския култ", коментира епиграфът. За него изброените имена също са интересни, защото от този период на практика нямаме никакви надписи. С изключение на един за Галиен и един за пълководеца му Марциан - спасителят на Балканите, който сега е експониран до Римския стадион в Пловдив.
Датировката на новооткрития надпис според Шаранков е в диапазона от тези 7 г., когато двамата императори - баща и син, все още са заедно на трона. "Но щом се говори за оцелели членове на сдружението явно е в началото на тяхното управление, което започва 253 г. И е поредно потвърждение на моята отколешна идея, че под Раннохристиянската базилика на Филипопол има по-ранна сграда, свързана с императорския култ", разсъждава специалистът. По думите му в този списък например се среща рядката длъжност "себастофор" - този, който носи изображението на императора. Даже са посочени двама - може би заради двамата императори.
"След този надпис няма съмнения, че под базиликата има по-стар храм на императорския култ", коментира археоложката Жени Танкова.
Тепърва античните историци ще разсъждават върху новопоявилия се надпис, смятан за истинска сензация. Първо, той съобщава за Дионисово сдружение със сложна структура. Второ, текстът е от ранното време на Валериан и Галиен, когато двамата са начело на империята преди да пленят бащата (Валериан) в Персия. Античните автори съобщават, че венценосецът е бил измъчван и умира унизен. Трето, древният текст e писан съвсем скоро след драматичните събития около завладяването и разграбването на Филипопол от готите. Четвърто, впечатлява формулировката "Тракийският предводител Дионис", която ще създаде безсънни нощи на траколозите. Жалко, че проф. Александър Фол и проф. Маргарита Тачева вече не са сред нас, за да чуем какво биха казали, коментират археолози.
"Появи се ненадейно. Понеже наблюдаваме консервационните работи в базиликата, оглеждаме всяка плоча. Текстът от мраморната стела беше обърнат от опаковата страна. Била е преизползвана като настилка за по-късния храм", поясни археоложката Жени Танкова.
