Гробният комплекс е 15 на 10 метра, разкопките предстоят
Археолозите очакват изненади
Голям гробен комплекс с размери 15 на 10 метра лежи в основата на императорската могила край пловдивското село Маноле. Това установиха последните замервания с георадар. Съоръжението все още се намира под тонове пръст, а цялата археологическа общност очаква възобновяването на разкопките.
“Започваме ги този месец”, обяви пред “24 часа” директорът на пловдивския археологически музей доц. д-р Костадин Кисьов. Той и колегите му все още не могат да предположат какво се крие повече от 17 века в най-долната част на 20-метровата пирамидална кула. Мащабното каменно съоръжение засега не дава достатъчно данни какво е било предназначението му, кога е строено и за какво се е ползвало. Податките до този момент обаче са недвусмислени -
става дума за
гробница на
много
високопоставена
фигура
Коя точно е тя, ще се разбере след разкриване на последния пласт.
“Очаквам в края на август да имаме яснота къде е входът”, казва изследователят. Установил е, че самата кула, която се извисява 20 м, във вътрешността си е плътно запълнена с камъни. Кисьов смята, че е строена, за да носи тежестта на изградения най-отгоре мраморен постамент с тегло 14 тона. Най-отгоре е имало статуи.
“Убеден съм, че в основата се намира самото гробно съоръжение. А и георадарът го показа”, допълва археологът.
Самото гробно съоръжение, което ще е истинската сензация, ще се търси чак на третия етап от разкопките това лято. Погледите на историци и археолози са насочени точно към него. Всички са категорични, че досега не са виждали подобно нещо. Според проф. Диляна Ботева от Катедрата по стара история и тракология в Софийския университет
досега на
Балканите няма
регистриран
подобен обект
Убедена е, че трябва да сме подготвени да посрещнем и изненади. Но какви са те, на този етап само могилата знае.
Тя е най-голямата на Балканите. Това го установява още в края на XIX в. чешкият пътешественик Карел Шкорпил. В продължение на 20 години археологът Костадин Кисьов мечтае да види какво крие Малтепе. “Трябваше да изминат десетилетия, докато се пристъпи към същинските разкопки”, връща лентата изследователят.
Чак през 2016 г. съдбата му се усмихва и той започва да копае. Преди това се насочва към малка могила в съседство. В нея установява крематориум с 5 пласта материали от ритуални трупоизгаряния. Но няма нито едно погребение. Тръпката на откривател го насочва към Малтепе. Естествено, започва най-напред от периферията ѝ. На различни нива там открива гробове - тухлени и урни. Техният брой е 11. В тях намира и монети. До момента общо е открил около 50. Те са от средата на III век. Това е
епохата на
Войнишките
императори
Характерното за тях е, че властта им е нетрайна. През втората половина на III в., откогато се датира и гробницата в Маноле, римската държава преживява невиждана криза. Депресията достига своя връх с обезценяването на парите, връщането на натуралното стопанство и отстъпление от завоювани територии.
Властта се е придобивала чрез узурпация от средите на командни длъжности в легионите. Която и да е тълпа от войници е можела да издигне свой претендент за трона. Всяка подготвена от армията прокламация пък ставала законосъобразна. Сенатът бил напълно обезличен. Типичен войнишки император е Максимин Тракиеца (235-238 г.), произхождащ от Тракия. Преди това той не е бил дори сенатор. Никой от тези императори не успява да изгради трайна власт. Повечето са умирали от насилствена смърт. Дузини претенденти и узурпатори са се изредили. Мнозина от тях не са оставили никакъв спомен освен името си.
В продължение на половин век официално са се сменили 17 императори. Сред тях са Елагабал, Марк Емилий Емилиан - управлявал едва 3 месеца, и накрая Марк Аврелий Карин. Край на кризата слага Диоклециан, въвел системата на Тетрархията - управление на двама августи, подпомагани от двама цезари.
Никой учен не смее да гадае на този етап на кой венценосец би била евентуалната гробница в Малтепе.
Най-ранните монети, открити в могилата, са от времето на Септимий Север (193-211), а най-късните - от Проб, управлявал Рим през 282-283 г. Най-голямо количество монети има от периода на император Аврелиан (275-276), когато превзема отцепилата се от Римската империя Палмира. Почва да сече емисии, на които е изобразено божеството Сол (Слънце - б.а.). Тези монети на Аврелиан дават ориентир III век, в рамките на който е епохата на Войнишките императори.
Засега е категорично, че проучваната могила е от римско време. Тогава няма владетели на местна почва, но има богати аристократи. Това са били заможни хора. Някои историци допускат, че
е възможно
гробницата да е
строена за някой
от последните
тракийски
владетели
“Но тази висока постройка и крепидата около могилата, дълга 450 м, не са за обикновен аристократ. Издигната е в чест на някой голям”, разсъждава Кисьов. Учените са озадачени, защото нямаме такова нещо досега.
Единствено на този етап се правят заключения по откритите монети. Най-много са те от времето на император Аврелиан. “Част от тях не са били в обращение, което говори, че след изсичането им са заровени в могилата. Това обстоятелство навежда, че именно при този принцепс са извършвани дейности в Малтепе”, коментира доц. Кисьов.
По време на миналогодишните разкопки той спомена имената на Аврелиан и на Филип Араб. За втория е предположена пряка връзка с близкия Филипопол (Пловдив - б.а). Филип Араб е роден на територията на днешна Сирия в град, който след това е наречен на него. Това е арабският Филипополис. Участвал е в похода на Гордиан срещу Сасанидска Персия. Аврелиан също воюва в Палмира. Възстановява единството на империята.
Кисьов твърди, че в края на миналия сезон
на 8 метра
дълбочина е
открил келтска
сребърна
драхма,
която имитира монетите на Александър Велики. Това пък позволявало да се допусне, че гробницата може да е строена и по-рано - по времето на последните тракийски владетели. Според историческата наука типичен представител от това време е Реметалк Първи. Той е избраник на Октавиан Август, който му дава огромна власт и територии, простиращи се от Дунава до северните егейски брегове.
Би могло да се предположи и за други владетели като Реметалк Трети. Известно е, че той е наследник на Марк Антоний по линия на баба си Антония Трифейна. Съученик е на Калигула и на цар Ирод. Като съратник на Калигула се твърди, че той го поставя на власт в Тракия, когато принцепсът поема управлението в Рим.
За Реметалк Трети се знае, че е убит от съпругата си при неизвестни обстоятелства и причини. Предполага се, че това е станало край Филипопол.
