- Входът е безплатен, правят и хотелска част
- Няма да се спи в царския палат, да не го съсипят
Едно райско място, обитавано от монарси, комунистически величия и космонавти, скоро ще бъде достъпно и за простосмъртни. Дворецът "Кричим" най-после отваря тежките си порти. "Това ще стане до два-три месеца - в края на юли, началото на август, а входът ще е свободен, без каквито и да било такси", обяви директорът на Югозападното държавно предприятие инж. Дамян Дамянов. С правителствено решение от декември м.г. на него е възложено да стопанисва едно от любимите места на цар Борис Трети, а впоследствие и на Вълко Червенков, Тодор Живков и Пенчо Кубадински.
През 2012 г. държавата окончателно спечели делото за имота от 200 ха с разкошна царска къща, невероятен парк от 260 декара и огромно ловно стопанство.
"Грехота е това бижу да стои затворено. Дано час по-скоро хората го видят", коментират горски служители. Други пък се опасяват, че масовото нашествие на посетители може да съсипе изящния парк. И дават пример с резиденциите, които в зората на демокрацията отвориха врати за обикновени хора.
"Туристите не са вандали. Ще направим маршрути и ще създадем условия хората да се наслаждават не тази прекрасна гледка", възразява Дамянов. Според него държавата е прехвърлила имота на Югозападното предприятие, защото има средства, и експерти, които да го развият. По думите му в любимата царска къща на Борис Трети и съпругата му Йоанна, ще бъдат обособени едно-две помещения. В тях посетителите ще могат да видят ценните картини на Константин Щъркелов и на други големи майстори от началото на 20-и век.
"Идеята е да отворим обекта и хората да виждат дивеча. Той наброява 350 фазана, 500 яребици, 30-40 муфлона, 460 лопатари. Те се разхождат в естествена среда. В момента чистим каналите, с които се напояват огромната гора и обработваемите площи", обясни Дамянов. Той смята, че най-интересно ще е за децата. Освен с животните, ще могат да се запознаят и с изключително ценните растителни видове.
Месечната издръжка на двореца е 50 000 лева. Тази година се планира ремонт на една от сградите на служителите. Вдясно от нея има бивша казарма, която ще се преустройва в хотелски комплекс. Самата царска къща няма да се дава за нощувки, но ще може да се разглежда. "Редно е в един такъв обект да има хората къде да преспиват. Но няма как масовият турист да пребивава в спалните на цар Борис Трети и на царица Йоанна. Целта е да опазим това богатство, за да не бъде съсипано", казва Дамянов. Дългогодишни служители като легенда припомнят как Вълко Червенков не пропускал да нощува на спалнята на царица Йоанна. Понеже му идвала малко къса, се наложило да я удължават. Тя се намира на втория етаж и до нея се стига през всекидневна с гардероби и огледала. Всички са немско производство по специална поръчка и са доставени през 1936 година.
Старинните мебели са отлично запазени. Спалнята на царицата не е много широка, но за сметка на това удобна. Запазен е оригиналният матрак. Перпендикулярно на леглото е поставена кушетка. На нея често се изпъвал самият цар Борис Трети, чиято спалня е на първия етаж.
Отскачал е догоре само след покана от царицата. До ложето има разкошен фотьойл в светла дамаска, а пред него - цяла стена от огледала. От спалнята на царицата се влиза в просторна баня със снежнобели плочи, вана, мивка и биде. Кранчетата и смесителите са оригинални и за голямо учудване работят перфектно. Тодор Живков и Пенчо Кубадински тук приемали и гости от чужбина. В завивките на цар Борис и съпругата му са спали Хрушчов, Брежнев и Горбачов, както и Фидел Кастро и Йосиф Тито.
Космонавтите Юрий Гагарин, Валентина Терешкова и Герман Титов също са посрещани в "Кричим".
Няма човек, който да не се впечатли от уюта и вкуса, с които е обзаведен дворецът. Спрямо днешните богаташки къщи, като тази на Баневи, той изглежда много скромен. Но ценителите не могат да не се възхитят на картините на Щъркелов, но ловните трофеи, на снимките, където се виждат цар Борис и неговият приятел Елин Пелин, към когото монархът се е обръщал с "Пелинко".
Пред централния вход има 500-годишен дъб. Встрани от него е имало стара ела, донесена от Фердинанд, но наскоро е изсъхнала и е заменена с друга. Тя е откъм входа на ловците, където стените са украсени с ловни трофеи, отстреляни от монарха. Понеже царицата не е обичала да минава оттам, предпочитала другия вход, който води към кафе-салон с камина, мека мебел и кръгла маса.
55 стаи наброява целият дворец, навсякъде е застлано с персийски килими. Оттам по коридор се влиза в трапезарията. Това е дълго помещение с маса и 30 стола. Встрани има бюфет със сервизи. Всички са от царско време с герба на Третата българска държава. Стенен часовник от 1936 година работи безотказно и отмерва с точност всяка секунда.
"Всичко, което виждате, е ползвано до 1946 г. от царското семейство", уточнява зам.-шефът на Държавното стопанство в Кричим Владимир Маринов.
На няколко пъти след 2001 г. Симеон Сакскобургготски отскачал и с умиление се връщал в детството, когато е прекарвал тук ваканциите със сестра си Мария Луиза. Срещу ловния салон е кабинетът на цар Борис Трети с бюрото, на което е написал отказа да бъдат екстрадирани българските евреи. Старият телефон, ползван от монарха, още работи. От кабинета се влиза в спалнята на царя. Тя е малка и скромна, а срещу нея цялата стена се заема от гардероб. Запазени са дори закачалките. В банята на царя няма нито една отлепена плочка. Така е във всичките 12 къпални на двореца, независимо, че са оборудвани преди 84 години.
На първия етаж има киносалон, където царското семейство се е развличало.
Дървени стълби с вградени в стъпалата лампи отвеждат до втория етаж. По стените са наредени снимки на различни видове диви птици. Има и занималня и няколко помещения с легла. Запазен е стенен часовник, срещу всяка цифра е изобразена зодия.
1500 квадратни метра е разгъната площ на двореца. Историята му е от 1903 г. Тогава Фердинанд харесал мястото и на следващата година го заградил. Първоначално теренът е бил 2 декара, а днес е 2000. Най-напред била построена австрийската къща, която днес е полуруина и плаче за реставрация. Постепенно започнал да усвоява земя. Така изградил върху 300 декара уникален парк с редки видове, набавени от различни краища на света. Сред тях са метасеквоя, цъфтящ люляк, лаврови вишни, магнолии. Успоредно създал и стопанство за развъждане на лопатари. 10-ина са сградите в целия имот. Има дървени къщи с алпийски покриви, но повечето са запуснати. Тук има неща, където другаде не могат да се видят, като детското басейнче за Симеончо.
Посетителите ще им е интересно да видят художествени фотографии, набавени от Алжир и Мароко. Както и трофей на лисица, отстреляна от Фердинанд. След като обявил в Търново Независимостта на България, той дошъл в Кричим да ловува.
След изгонването на царското семейство комунистическите величия станали чести посетители. Съпругата на Васил Коларов предложила паркът да се разшири. Тогава е направен и фонтан, който и днес блика. Вълко Червенков се изненадал, като видял, че на едно от централните места в парка е оформена петолъчка от цветя. „С това ли ще ме агитират”, реагирал той.
