Възобновяват разкопките на императорската могила Малтепе край с. Маноле
Импозантна императорска гробница лежи на 20 м под каменната кула, която се показа при разкопките в най-голямата могила на Балканите - Малтепе до с. Маноле. В това е убеден археологът доц. Костадин Кисьов.
Учените са озадачени и все още не могат да предположат какво се крие в най-долната част на гигантския насип. "Отговорът ще дойде след пълното разкриване на могилата", убеден е откривателят.
Цялата археологическа общност очаква възобновяването на разкопките в началото на май. Учените все още не могат да предположат какво се крие повече от 17 века в основата на 20-метровата пирамидална кула. Мащабното каменно съоръжение засега не дава достатъчно данни какво е предназначението му, кога е строено и за какво е ползвано.
Податките до този момент са за императорска гробница, но кой точно е венценосецът, тепърва ще става ясно. Кисьов е категоричен, че проучването ще продължи до края на годината. Финансирането е осигурено от общините Пловдив и "Марица".
"В края на август се надявам да имаме яснота къде е входът на подземното антично съоръжение и какво представлява то", допълни ученият. До момента е установил, че самата кула във вътрешността си е плътно запълнена с камъни. Строена е специално, за да носи изградения върху нея мраморен постамент с тегло около 14 тона. Най-отгоре е имало статуи.
"Под нея очаквам в основата да се открие самата гробница", убеден е археологът. Тазгодишните му проучвания започват от северната и западна периферия на могилата, които досега не са разкопавани. Там могат да се открият култови ями и евентуално останки от мраморния постамент на статуята. След това Кисьов ще се насочи към иманярския тунел, за да види какви са разрушенията в дълбочина. Нелегалните търсачи на антики са прокопали 40 метра и са стигнали до третата секция на кулата.
Самото гробно съоръжение ще се разкрива на третия етап от разкопките. Откритите до момента над 50 монети, фибули (безопасни игли - б.а.) и керамика се датират в средата на ІІІ век - епохата на Войнишките императори. Анализът показва, че най-голямо количество монети са от времето на император Аврелиан. "Част от тях не са били в обращение, което говори, че след изсичането им са заровени в могилата. Това обстоятелство навежда, че именно по времето на Аврелиан са извършвани дейности в тази могила", коментира Кисьов.
В края на миналия сезон обаче на 8 м дълбочина открил келтска сребърна драхма, която имитира монетите на Александър Велики. Това пък позволявало да се допусне, че гробницата може да е строена и по-рано във времето на последните тракийски владетели. Никой от посетилите до момента обекта антични историци, сред които проф. Диляна Ботева и проф. Валерия Фол, не смее да се ангажира с категорично мнение.
