В Пловдивско има лозя, където няма да откъснат и една чепка
Оскъдна и скъпа реколта от грозде. Такава е ситуацията в Пловдивско преди старта на кампанията. Стотици декари лозя са съсипани от мана заради дъждовете. Захарността не е висока. Стопаните очакват по-слаба продукция от винено грозде в сравнение с 2017-а. Прогнозите на търговците са, че изкупната му цена ще скочи и ще надмине левче за килограм.
"Годината беше лоша. През юни и юли почти всеки ден валеше, а след това печеше слънце Ц идеално за развитие на болести. Масивите бяха обхванати от гъбни зарази. Някъде лозята са унищожени почти на 100 процента", заяви кметът на Първенец Георги Стаменов. Той отглежда 30 дка каберне и мавруд. Пръскал е 11 пъти заради валежите, но пак не е успял да спаси част от лозето си.
"При добра реколта прибирам 300-350 кг от декар каберне, а сега не знам дали ще има 100 килограма. Маврудът също ще е малко", добавя Стаменов.
Мана е засегнала и близо 20% от винените сортове в Брестовица, прочуто като столица на Дионисиевата напитка. Същото е и в другото винарско село Брестник.
В другите населени места в Пловдивско картината не е по-добра. "След всеки дъжд пръсках, но нищо не помогна. Салкъмите са изсушени, изгнили и тук-там зрънца", оплаква се Елена Костадинова от с. Чалъкови. В съседното Белозем е същото. Недка Ненова няма да може да набере от лозницата си за вино и ракия. Асмите пък са масово поразени.
"Условията т.г. не бяха добри за лозята. От дъждовете се появиха обикновена и брашнеста мана, а след тях и сиво гниене. Заради разкаляната почва хората не успяха навреме да влязат в масивите и пръскането закъсня. А високата влажност на въздуха и почвата благоприятстваха развитието на болести", обясни доц. Ангел Иванов от катедрата по лозарство в Аграрния университет. По думите му край Пловдив има лозя, където няма да наберат и едно грозде, тъй като са попилени от градушки.
"Валежите в Пловдивска област не бяха еднакви, затова и някъде реколтата е по-запазена. Имаше дни, в които в едно село падаха по 40-50 л/кв. м, а в съседното - нито капка", посочи доц. Иванов. Според него, ако до беритбата времето се запази сухо, спасеното грозде ще е с добро качество. Белите сортове трябва да достигнат от 19 до 21 процента захарност, а червените - от 21 до 23%.
