“24 часа” заведе на разкопките проф. Диляна Ботева, най-добрия изследовател на Античността
Не е изключено от могилата да се появят колесница и дарове, допуска доц. Кисьов
В римско време сме... Когато двама учени - от които единият е сред най-уважаваните специалисти по тракология и стара история, а другият посвещава почти 20 години на разкопаване на най-голямата могила на Балканите, са единни в този факт, приемаме, че се връщаме в римско време.
Императорска гробница. Пирамида. Гробница-кула 22 метра със статуя на върха? Тракийски цар или римски император е положен в нея?
Впечатляващата находка, която бе разкрита при разкопките на най-голямата могила на Балканите - Малтепе край Пловдив, хвърли в размисъл учените. Самите те признават, че досега не са виждали подобно нещо.
Премиерът Бойко Борисов, който посети обекта, разпореди проучванията да продължат и
през септември догодина,
когато е пикът на
тържествата в
Пловдив за
европейска столица
на културата, да
я видят хората
в целия блясък
Дотогава археологът доц. Костадин Кисьов и специалистите по антична история трябва да открият какво е това съоръжение. И за кого е направено. Работата е огромна. Разкрити са едва 8 метра от южната стена на масивния градеж. А изчисленията, направени с георадар и сонди, сочат, че зидовете стигат до 20 метра дълбочина. Останалите 3 стени все още са зарити с над 30 000 кубика насип, който ще се изгребва.
“Уникална ситуация. Досега на Балканите няма регистриран подобен обект”, казва проф. Диляна Ботева от катедра “Стара история и тракология” в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. “24 часа” я заведе на разкопките, тъй като тя е един от най-добрите изследователи на античността.
“Трябва да сме готови да посрещнем и изненади. Какви? На този етап само могилата знае. Но тя не говори, а чака доц. Кисьов да копае под изгарящото слънце”, допълва проф. Ботева. И поема след археолога към върха на Малтепе. Той я запознава детайлно с
историята на
проучванията си, които
започват преди 20 г.
До онзи момент Кисьов знае, че чешкият пътешественик Карел Шкорпил е описал Малтепе в края на XIX век като най-голямата могила на Балканите. Тръпката на откривател кара археолога да иска да види какво има в нея. Но изминават десетилетия, докато през 2016 г. доц. Кисьов пристъпва към същинското проучване.
“През 1999 г. най-напред разкопах ей онази малка могила, която е на 600-700 м източно от Малтепе. Оказа се крематориум с 5 пласта материали от трупоизгаряния с ритуали. И никакво погребение в нея. Казах си - тази отсреща, голямата, ще е родова могила. Повечето в Тракия са такива”, разказва изследователят.
Пристъпва към разкопките на Малтепе през 2016 г. след осигурено финансиране от община Пловдив. На различни нива по периферията открива гробове - тухлени и урни. Общо 11. В тях намира и монети.
Най-ранните са от времето на император Септимий Север (193-211), а най-късните - от Проб, управлявал Рим през 282-283 г. Най-голямо количество монети е констатирал, че са от периода на император Аврелиан (275-276), когато венценосецът превзема отцепилата се от Римската империя Палмира. Почва да сече емисии, на които е изобразено божеството Сол (Слънце - б.а.). Тези монети на Аврелиан дават ориентир III век, в рамките на който е епохата на Войнишките императори. Как археологът стига до мащабния градеж, разположен в центъра на могилното съоръжение?
“Приложихме
метод на проучване
със сонда
Тя се върти като бормашина и влиза в насипа. Пуснахме по 3 от южната страна, от източната и от северната. Устройството се управлява с електроника. Всички сонди стигнаха на 35 метра и спряха в центъра на могилата, срещайки каменно съпротивление. По този начин хванах очертанието. Реших, че има гробница”, описва той.
Тази година с помощта на друг геофизик извършва ново изследване, този път от върха на могилата. На 70 см от него откриват 7 средновековни гроба един до друг. Спускат уредите по-надолу и те засичат сериозна аномалия.
“Свалихме насипа и попаднахме на каменен градеж с размери 7 на 7 метра”, припомня ученият.
Тази структура всъщност се оказва покривът на конструкцията. Първите предположения са за императорска гробница, защото едно към едно съвпада с тази на Марк Аврелий Карин (283-285) във Виминациум в днешна Сърбия. Нашата прилича нея - с плосък покрив и е измазана отвътре. Но онази е висока само 3 метра, а камерата ѝ е под земята.
Екипът на Кисьов трескаво започва да разкрива по-надолу.
И попада на
иманярски изкоп
Открива големи каменни блокове, разхвърляни встрани от покрива. Разбира, че те са били част от върха на конструкцията. Вика на помощ специалиста по антична архитектура Даниела Стоянова, която твърди, че фундаментът е бил на 3 реда, захванат стъпаловидно. Най-отгоре вероятно е имало статуя на погребания или на божеството, което той е почитал. Самата фигура все още не е намерена. Тя може и да е открадната.
Стъпаловидна се оказва и самата сграда. Тя е с 4 сектора, като всеки следващ от горе на долу се разширява с 40 см. Това дава основание на археолога да смята, че има пирамидална структура.
“В най-горната си част е 6,60 на 6,60, а в основата стига 10 на 10 метра. Градежът представлява плътни хоризонтални редове ломен камък, споен с хоросан. Направен е така, че да държи най-горе каменните блокове, всеки от тях по 300-400 кг. Но в момента говорим само за южната стена, която виждаме. При северната фасада отстъпите може да стигнат и 50 см или метър. Всичко е възможно. Не можеш да гадаеш, докато не разкопаеш”, прави уговорка Кисьов. Той и хората му първоначално са озадачени.
“Работихме с презумпцията, че в могилата има две гробници една над друга. Казвахме си: “Това е пълен абсурд!”
Чудехме се как ще
изкопаем долната,
като тази е над нея”,
описва археологът. По думите му иманярите са прокопали 40 метра тунел и са стигнали до центъра на могилата. Кисьов е бивш пещерняк и не се бои да влезе вътре с въже и стълба.
“Тези идиоти са пробили едната стена и са излезли през другата. Тръгнали са да копаят отдолу нагоре. Прокарали са 4 метра, стигнали са до пясък, който е започнал да пада, и са се махнали”, подробно разказва ученият.
Досега е разкрил около 7,50 м от южната стена. Надолу е констатирал до 12-ия метър. Остават му още 2 м разлика. При разреза ясно се вижда, че насипът не е правен наведнъж.
“Изграждали са два метра от сградата и след това са ги засипвали. Строителството е вървяло успоредно със зариването”, обясни той. От хоросана и намерените каменни блокове е взет материал за анализ. Според археолога вероятно са доставени от Родопите. До това предположение стигнал, тъй като обходил голям периметър от района.
На около 2 км са бреговете на Марица. Там засякъл необработени мраморни блокове, които били нахвърляни около реката. Попитал местните не ги ли ползват за настилки на пътища, за макадам. “Не”, отвърнали те.
“Сега, като свързвам онези блокове край Марица и тези в могилата, нищо не е пречило на древните да ги доставят от Родопите и да ги прекарат през реката. Ей къде е планината”, сочи той към Асеновград. Ученият допуска, че при по-нататъшното разкриване на насипа не е изключено да се появят погребални дарове, както и колесница.
“Всичко е възможно.
Обикновено ги заравят
около могилите,
ако не говорим за владетел, а примерно за богати люде и заможни земеделци”, уточнява той.
Проф. Ботева се съгласява. “Ние сме в римско време. Тогава няма владетели на местна почва, но има богати аристократи”, вметва тя. И допълва, че е имало достатъчно заможни хора.
“Но тази висока постройка и крепидата около могилата, дълга 450 м, не са за обикновен аристократ. Издигната е в чест на някой голям. Ако беше монумент, какъвто е този на император Траян в Румъния, той ще стои открит - всички да го виждат”, казва Кисьов. Според него тук всичко е странно, защото нямаме такова нещо досега.
“Гледах гробниците на сенаторите във “Виа Латина” в Рим. Те са на 3 етажа, с вътрешни стълби и пресъздават техните домове приживе. Даже на всеки етаж има рисунки, но всички са до 4 метра”, разсъждава той. Сравнявал е тези в Палмирското царство. Там има подобни гробници кули, някои имат отстъпи в градежа, други нямат. Но и те стигат до 5-6 метра”, допълва той.
И изрича един от неписаните закони в археологията: “Всичко се разбира в последния ден на разкопките”. А техният край е още далеч.
Проф. Диляна Ботева: Смайващо откритие, не са изключени изненади
Дай боже, да се намерят материали извън градежа, тогава ще сме по-наясно, казва ученият
РАДКО ПАУНОВ
Проф. д.ист.н. Диляна Ботева преподава стара история и тракология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Научната й кариера започва през 1986 г. като асистент на големите историци проф. Александър Фол и проф. Маргарита Тачева, основоположници на тракологията.
Учен от европейска величина. Трудовете й са преведени на английски, френски и немски и се цитират в авторитетни издания, свързани с Античността. Един от тях е “Долна Мизия и Тракия в Римската имперска система при ранните Севери”.
Ботева е Хердеров стипендиант във Виенския университет и Хумболтов стипендиант в Техническия университет в Берлин.
- Проф. Ботева, макар разкопките на Малтепе да са на много ранен етап, какво може да се каже на първо четене?
- Това, което видях, е смайващо. Уникална ситуация, каквато на Балканите не сме виждали.
Доц. Кисьов е документирал погребални съоръжения в периферията на могилата и внушителна крепида, което дава основание да се очаква гробница. Ако се окаже, че има,
със сигурност
е на много
високопоставена
фигура
Градежът е изключително висок, а към момента е хванат на много малка площ.
Остава да очакваме какво ще излезе надолу и това ще определи нагласата какво всъщност е. Дай боже, да се намерят материали извън градежа, тогава ще сме по-наясно.
- Казахте, че може да срещнем и изненада. Каква?
- На този етап само разкопките ще покажат.
- Бихте ли предположили за някой император?
- Ако разсъждаваме в посока погребално съоръжение с пирамидална конструкция, предназначено за император, започваме да се питаме кой е той.
Докато разсъждава върху загадката, поставена от обекта, доц. Кисьов спомена имената на Филип Араб и на Аврелиан. За първия е предположена пряка връзка с Филипопол. Роден е на територията на днешна Сирия в град, който след това е наречен на него. Това е арабският Филипополис. Участвал е в похода на Гордиан срещу Сасанидска Персия. Аврелиан също воюва в Палмира. Възстановява единството на империята.
- Към кой период може да се отнесе могилата - ІІ или ІІІ век?
- Доц. Кисьов твърди, че монетите са намерени в погребалните ями в периферията и са далеч от сградата. Казва, че започват от Септимий Север, които са най-ранни, а късните са на Проб и те ни дават ориентир.
Това би могло да означава, че тези съоръжения са направени през втората половина на III век.
- Може ли могилата да се свърже и с тракийския цар РеметалкI?
- Не е изключено. Първото съоръжение, на което е издигната първата могилна структура, може да е от времето на Реметалк Първи. Той е мощен владетел, избраник на Октавиан Август, който му дава огромна власт и територии.
Те са се простирали от Дунава до северните егейски брегове. Ако се окаже, че първото погребение не е на 22 м,
тогава би могъл
да бъде всеки от
малките владетели
на Тракия
по това време. Нищо не пречи да е и Реметалк III. За него не знаем колко голяма територия е управлявал. Известно е, че е наследник на Марк Антоний по линия на баба си Антония Трифейна. Съученик е на Калигула и на цар Ирод. Като съратник на Калигула се твърди, че той го поставя на власт в Тракия, когато принцепсът поема управлението в Рим.
За Реметалк ІІІ се знае, че е убит от съпругата си при неизвестни обстоятелства и причини. Предполага се, че това е станало край Филипопол най-вероятно 44 г.
