По-голяма е от съкровищницата на Атрей в Микена
Превъзхожда я само мавзолеят на Октавиан Август
Нещо невиждано за Балканите - гробница-пирамида, висока 22 метра излезе при разкопките край пловдивското село Маноле.
"Огромните й размери подсказват, че тя или е императорска, или е принадлежала на един от последните тракийски царе", разсъждава откривателят й доц. д-р Костадин Кисьов. Гробницата до Пловдив е по-мащабна дори от съкровищницата на Атрей в Микена, сочена за най-голяма в света със своите 14 метра височина. Единствено мавзолеят на Октавиан Август в Рим се извисява на 42 метра.
Специалисти по антична архитектура са смаяни от откритието в могилата Малтепе до с. Маноле. И признават, че подобно съоръжение не са виждали по нашите земи и дори на Балканите. "Тя е величествена. В най-горната си част, където е най-тясна, е с размери 7 на 7 метра, като всеки следващ сектор надолу се разширява, за да стигне 12 на 12 метра в основата. Самата могила е била оградена с крепида от мраморни блокове с дължина 450 метра", обяви сензационно археологът Кисьов.
Първоначално екипът му смятал, че в огромната могилата са разположени две гробници една над друга. При разкопките м.г. локализирали сграда в основата на насипа. Разкриването т.г. започна от върха на могилата, където се появи най-напред покривът на античния градеж. "Сметнахме, че сме попаднали на втората гробница, но се оказа, че съоръжението е едно - колосално и впечатляващо", разказа ученият. На терена запазените останки се извисяват на 20 метра. Оказва се, че всъщност е била 22 м, тъй като археолозите са открили върху разрушения от иманярите покрив огромни мраморни блокове, тежащи по половин тон. Те са представлявали постамент, който е носил статуя на върха. Най-вероятно тя е била на погребания или на върховно божество, почитано от положения в гробницата.
"Надяваме се следващите дни да открием около покрива и останки от статуята, ако не е открадната от иманярите", казва Кисьов. Самата антична сграда е под формата на пирамида - нещо, неоткривано досега у нас. Градежът е смесен - с ломени камъни и правоъгълни тухли, споени с хоросан. На места за укрепване са използвани гранитни блокове.
"Изумен съм. Не очаквах такава сграда. Дори мавзолеят на император Галерий в днешна Сърбия достига не повече от 5 м височина. Подобни гробници-кули има в Палмира, но те не са тип пирамиди. В най-голямото централно гробище "Виа Латина" в Рим гробниците-кули също не надвишават 5-6 метра", разсъждава археологът.
Макар на този етап да е разкрил само 7 метра от южната стена и да не е влязъл в самата камера, той все по-често търси отговор на въпроса чия е тази смайваща гробница. Засега вариантите са два.
"Открихме 45 бронзови монети и части от глинени съдове, както и бронзова фибула. Всички тези материали са от средата на ІІІ век. Ако не намерим по-ранни артефакти, тази сграда на този етап я отнасяме към времето на Войнишките императори, когато одриското царство било вече отдавна ликвидирано. Тракия по това време се управлява от римски императори и от техните легати (архонти и наместници). При тази датировка може да се разсъждава, че монументалната гробница в Малтепе е принадлежала на император", допуска Кисьов.
Откритата бронзова фибула представлява свастика и всеки неин край завършва с конска глава. Тези накити са характерни за готите, които в средата на ІІІ век опустошават Филипопол. "Може да се разсъждава, че в гробницата е положен император, водил битки с готите на техния предводител Книва", казва ученият. И споменава Траян Деций, за когото се знае, че е убит със сина си до Абритус (днешен Разград), но не се знае къде е погребан. Друг войнишки император от малко по-късно време е Галерий. Той е роден в Сердика и според някои историци е погребан там, но няма категорични писмени сведения за това. Трети римски венценосец, произхождащ от Илирия (Сърбия) е Аврелиан. Той обединява империята, водил е войни с Палмирското царство. Убит е в района на Византион, но за него също не се знае къде е положен.
По време на разкопките на Малтепе археолозите са установили донасипване на могилата в нейната периферия. Това ги навежда на мисълта, че гробницата може да е по-ранна и да се свърже с І - ІІ век. Тоест, възможно е да бъде на някой от последните владетели на одриско-сапейската династия. Тракийският цар Реметалк І е васал на Октавиан Август и е бил сред любимците на императора. Както е известно, могъщият създател на Юлиево-Клавдиевата династия още преживе през 28 г. пр. Хр. е започнал да изгражда своя колосален мавзолей в Рим.
"Може да се окаже, че Реметалк І е копирал модела на Август и е решил също да си направи величествена гробница. Все пак е владеел огромна територия - от Дунава до северния егейски бряг. Не е изключено да е и на Реметалк ІІІ - последният одриско-сапейски владетел, убит край Филипопол", смятат траколози.
Археологът Кисьов обаче не допуска, че император ще позволи на васал да си прави толкова голяма гробница. "Не можем със сигурност да твърдим, докато не разкрием цялото съоръжение и влезем в него. На този етап градежът е по-късен. Нямаме открита керамика от І век", допълва изследователят. Категоричен е, че предстои още много работа, а разкопките ще продължат и и през 2019-а. Те се финансират за втора година от пловдивската община, но такъв мащабен обект не е по силите й. "Трябва да се намеси и държавата. Информирах премиера Бойко Борисов и министъра на културата Боил Банов, че за да разкрием цялата гробница с входа й, трябва да се изкопаят и извозят още 30 000 кубика пръст. Това изисква средства, за да продължат проучванията, а след това реставрацията и консервацията на паметника", категоричен е археологът.
След приключване на разкопките най-вероятно обектът ще се стопанисва от пловдивския археологически музей, на когото Кисьов е директор. "Най-вероятно ще се наложи да се построи музеен център до могилата, където ще се изложат всички артефакти от нея", допълва той. Според него изграденият преди 2 г. посетителски център до Малтепе няма нищо общо с археологическите разкрития там.
Какво представлява мавзолеят на Август
Гай Юлий Октавиан, на когото Сенатът дава титлата Август - Възвеличен, подема строителството на своя мавзолей още през 28 г. пр. Христа на Марсово поле в Рим. Той е сред първите архитектурни проекти на венценосеца, основоположник на едноличната власт, наречена Принципат. Изгражда внушителната гробница след победата в морската битка при Акциум (31 г. пр. Хр.), превръщайки се в пълновластен господар.
Мавзолеят е с кръгла форма и съдържа няколко концентрични кръга от пръст и тухли, насадени с кипариси и покрити от коничен покрив, на чийто връх има статуя на императора. Сводове поддържат покрива и оформят погребални ниши отдолу. Два еднакви обелиска от розов гранит пазят арката на входа. Бил е с диаметър 90 м и височина 42 м.
Преди Август там са погребани племенникът му Марцел, неговият приятел и зет Марк Агрипа, сестра му Октавия, а след неговата смърт и съпругата му Ливия, осиновеният му син Тиберий и Агрипина.
Посмъртно Октавиан Август е обожествен и честван като бог в провинциите на империята.
