Покривът й се показа от върха на най-голямата могила на Балканите - Малтепе в с. Маноле
Монументална императорска гробница от Римската епоха откри археологът доц. Костадин Кисьов на 20-ина километра от Пловдив. Тя е с размери 7 на 7 метра и е висока над 5 метра след извършени електротомографски изследвания.
"Сензацията дойде! Гробното съоръжение е смайващо, ако съдим по покрива, който в момента разкриваме", заяви пред "24 часа" ученият. Мащабната находка се показа на 5 метра от върха на могилата Малтепе край с. Маноле, чиито проучвания започнаха преди две години. "В продължение на месец ще търсим в дълбочина нейния вход", уточни Кисьов, който е и директор на археологическия музей в Пловдив.
Покривът на гробницата е плосък, изграден от ломени мраморни камъни, споени с бял хоросан. Ъглите са оформени с правоъгълни тухли, които най-вероятно носят в дълбочина цялата конструкция на съоръжението. Ученият допуска, че най-вероятно отвътре е във формата на свод.
Находката е впечатляваща. "Подобна гробница е открита единствено в римския град Виминациум в днешна Сърбия. Тя е принадлежала на император Марк Аврелий Карин (283-285 г.) Това е времето на така наречените Войнишки императори (какво представляват те - виж долу).
"Гробницата в Маноле е със същите размери и конструкция. Датира се от ІІІ век според откритите около покрива й бронзови монети", обясни доц. Кисьов. Южно от голямата находка екипът е попаднал на съоръжение с огромни мраморни квадри, единият от които тежи над 400 кг. Тепърва ще се установява дали е отделна гробница или светилище.
"За съжаление и тук е констатиран голям иманярски изкоп. Той започва от върха на могилата и е разрушил част от покрива на голямата гробница. Още не е ясно дали не е ограбена", каза археологът. По думите му няма как такова мащабно съоръжение да е на случаен човек.
"Най-вероятно става въпрос за тракийски владетел, тъй като гробницата е в ареала на Филипопол", разсъждава Кисьов. А и практика на траките е да полагат владетелите си в могили. Другата версия е там да е бил погребан римски благородник, който е управлявал Филипопол и е имал вила в околностите.
Могилата край Маноле минава за най-голямата на Балканите. Тя е с размери 140 м в диаметър и е висока 23 метра. Зарита е с 90 000 кубика пръст. Не е изключено да има няколко гробници в нея. Според Кисьов ще се работи поне още 2 години. Проучванията се финансират от община Пловдив, а находките ще обогатят колекцията на музея.
17 войнишки императори се сменят на трона,
сред тях е Максимин Тракиеца
Втората половина на ІІІ век, откогато се датира гробницата в с. Маноле, е известна като епохата на Войнишките императори. Световната римска държава преживява невиждана дотогава криза. Най-очебиен признак на депресията, достигнала своя връх, са обезценяването на парите, връщането на наторалното стопанство и отстъпление от завоювани територии.
Властта се е придобивала чрез узурпация от средите на командни длъжности в легионите. Която и да е тълпа от войници е можела да издигне свой претендент за трона. Всяка подготвена от армията прокламация пък ставала законосъобразна. Сенатът е напълно обезличен.
Типичен войнишки император е Максимин Тракиеца (235-238 г.), произхождащ от Тракия. Преди това той не е бил дори сенатор. Никой от тези императори не успява да изгради трайна власт. Повечето са умирали от насилствена смърт. Дузини претенденти и узурпатори се се изредили. Мнозина от тях не са оставили никакъв спомен, освен името си.
В рамките на 50 г. официално са се сменили 17 императори. На "проклятие на паметта" са били подложени поне трима от тях: Елагабал, Марк Емилий Емилиан - управлявал едва 3 месеца, и накрая Марк Аврелий Карин.
Край на кризата слага император Диоклециан, въвел системата на Тетрархията - управление на двама августи, подпомагани от двама цезари.
