- Тръгваме на проверки за стари гуми, общината ще ги събира и предава за преработка
- Откакто "Чистота" пише актове, намаляха фасовете и семките по улиците
- Г-н Стоянов, преди години Пловдив попадна в класацията сред градовете с най-мръсен въздух. Може ли да се закълнете, че след вашите мерки той стана по-чист?
- Категорично. През 2008-2010 г. положението наистина е било тревожно. Тогава превишението на фините прахови частици е било 208 дни в годината при норматив 35 дни на Европейската комисия. През 2011-а дните със замърсен въздух са били 160 дни. Първата ми мисъл, когато поех ръководството на "Чистота" беше как да подобрим качеството на въздуха. Наистина болен проблем, който засяга здравето на хората. Първите стъпки бяха да премахнем хвърлянето на пясък по улиците през зимата. От няколко години работим изцяло с химически препарати като калциев хлорид и сол.
- И какво се получи?
- Рязко се подобриха показателите. Концентрацията на фини прахови частици от 100 микрометра на кубик падна на 50-60. Това е малко над допустимата норма, която е 40 микрометра. Премахването на пясъка беше важна стъпка. Той се превръщаше в прах, разнасян от автомобилите, след като снегът се стопи.
- А през лятото няма ли прах?
- От април насам нямаме превишение на нормите.
- Искате да кажете, че сега пловдивчани дишат кристален въздух?
- Ако има аномалии във времето, като прах от Сахара, най-много ден-два въздухът да е по-мръсен. Рязко се влошава качеството му през есента и зимата, когато се ползва отопление с твърдо гориво.
- Как "Чистота" се бори с проблема?
- Пролетта извършваме мащабно хигиенизиране на улиците. Цял месец те се мият с маркуч под силна струя, след това минаваме на дюзи. Съкратихме персонал от ръчното метене, за да увеличим щатовете в механизираното чистене. През нощните часове мием с маркуч, когато няма движение, а денем оросяваме с дюзи. Процесът е почти денонощен. Улиците първа категория се мият пет пъти седмично, втора - три пъти, а трета - един път. Хората това го виждат.
- Паважните настилки как ги миете с маркуч? Това възможно ли е?
- Тях само ги оросяваме с дюзи. Не се мият под струя, защото
има опасност пясъкът да бъде
отнесен и да изхвърчат паветата.
- А калдъръма в Стария град?
- Там няма поток от автомобили. В архитектурния резерват се обособи зона с бариера, която ограничава достъпа на превозни средства. Това е една от мерките за подобряване на въздуха в централната градска част. Инвестирахме в обновяването на сметопочистващата техника. Когато дойдох в "Чистота" най-старите машини бяха над 40-годишни. Постепенно ги сменихме и новите са с екологични двигатели от най-висок клас. Закупихме дори техника, която може да влиза и чисти малките улици. Машините са комбинирани - метат и мият, а през зимата разпръскват сол и калциев хлорид. Съкратихме жените, които метат ръчно от 470 на 410.
- Макар и с пластмасови метли, не вдигат ли също прах след себе си?
- Значително по-малко. Паважната настилка няма как да се чисти механизирано, защото машините засмукват пясъка между фугите. Това налага да се ползват пластмасови четки, които обират фасове и друг отпадък.
- Казахте, че качеството на въздуха се влияе от печките с твърдо гориво. Наскоро общинският съветник от ВМРО Камен Шишманов алармира, че има опасност Пловдив да изгуби около 25 млн. лева, ако не кандидатства по оперативна програма "Околна среда". Тя дава възможност да бъдат закупени екологични печки и раздадени на хората. Какво прави общината?
- За мен е странно, когато представители на ВМРО говорят за качество на въздуха. Точно при тяхното управление, когато Славчо Атанасов беше кмет, а Шишманов - общински съветник и Борислав Инчев - секретар на общината, Пловдив влезе в списъка на градовете с най-мръсен въздух.
Тогава улиците се метяха с клони
за 700 000 лева и зимата
се ползваше пясък
Учудих се, като видях, че депутатът от ВМРО Александър Сиди и Инчев, който сега е районен кмет, са отишли при министъра на околната среда Нено Димов и са се снимали. Смятате ли, че с фотография ще се подобри качеството на въздуха?
- Какво лошо има, че двамата са отишли при министъра, за да съдействат Пловдив да бъде включен в тази програма и да получи финансиране?
- Мойте уважения, но Борислав Инчев е кмет на район. А програмата се движи от общината. Дадена е за съгласуване в РИОСВ и МОСВ на 15 април. Имаме на 5 май положително становище от регионалната екоинспекция, а от министерството все още нямаме. А то е нужно, за да се задейства процедурата по кандидатстване. Но програмата е отворена и се надяваме, че Пловдив ще се включи успешно още в първия й етап. Надявам се от МОСВ да дадат становище. Смятам, че трябва да има ясни критерии и конкурентен принцип, по които да кандидатстват всички градове.
- Съгласете се, че печките с твърдо гориво са бич за въздуха. Освен в ромските махали ги ползват и в центъра, нали?
- На много места все още хората се топлят с дърва и въглища. Освен в етническите квартали, такива има в "Коматево", "Прослав", а и в единичните сгради. Да не говорим, че горят и гуми. Затова предприемаме друга мярка - искаме да събираме гумите, излезли от употреба. Започваме проверки по всички вулканизатори да видим имат ли договори с фирми за изкупуване. Ако нямат - ще сключват такива с общината. Тя ще прибира старите гуми. Ще си купим машина, която да ги раздробява и обезврежда, или ще ги даваме на производители на гумен прах. И не само зимата,
дори лятото в "Столипиново" палят гуми
и обгазяват града с черен дим
Организираме срещи с началника на Шесто РУ да засилят контрола в този квартал.
- Откакто общинският съвет ви овласти да санкционирате замърсители, какви разултати отчитате?
- За половин година сме издали над 100 фиша и над 50 акта по наредбата за опазване на околната среда. Наказваме за хвърлен фас, люпене на семки и хвърляне на смет през автомобила. Поставили сме видеорегистратори в нашите служебни коли. Те отчитат координати и точен час. Подаваме данните в общинска полиция, оттам ни съобщават собственика на автомобила. Тогава му пращаме покана за съставяне на акт. Ако не се яви, му се издава по служебен път. Твърдя, че има ефект от тези мерки.
- Мислите ли, че един цивилен координатор от "Чистота" може да има по-голям респект от един полицай?
- Нямаме право да искаме документи на нарушители без присъствието на полицай. За всеки конкретен случай се обръщаме към униформени. Те откликват за минути и заедно с нашия служител налагат санкцията. Изпращаме акта в голямата община и там юристите определят размера на наказанието. Имаме актове за по 1400 лева.
- И те не падат в съда?
- Има такава вероятност, но ги изпипваме така, че да издържат в съда. Дори юристи ни хвалят.
- Освен в битка с графитите, къде сте насочили сега усилията си?
- Пловдив е от градовете, изчистен от графити. Дори кметът на Солун Янис Бутарис беше впечатлен от хигиената в нашия град. Липсата на графити по сградите създава усещане за чистота. Купили сме техника и имаме бригада, която се бори само с графитите. Да, има рецидивисти. По-рано беше някакъв Билко, сега се е появи Брикс. Но след наши сигнали до полицията, веднага го разкрихме кой е той. Сега служителите на реда го търсят и ще предявим претенции да покрие разходите за заличаване на неговото "творчество".
- От 6 г. отговаряте за хигиената в Пловдив. Ще бъде ли по-чист градът догодина, когато е европейска столица на културата?
- Да. Ще се стараем да бъде приветлив за гостите и за пловдивчани. Като чистота и екология ми иска проблемът с въздуха да тръгне да се решава. Да има по-строги мерки и хората да ги спазват. Съзнанието им да се промени до такава степен, че не само да говорят колко е мръсен въздухът, но и те самите да направят нещо. Искам Пловдив да влезе в нормите на Европейската комисия. И да отговорим на визията на града. Той е нашият дом и трябва да го пазим. Ние ще продължим да го правим, защото не сме чиновници, които чакат да им мине мандатът.
CV
Иван Стоянов ръководи от 2011 г. общинското предприятие "Чистота" в Пловдив.
Роден е на 4 септември 1972 г. Завършил е магистратура по биология в ПУ "Паисий Хилендарски", а след това специализация "Музейно дело, ботанически и зоологически градини" в същия университет.
Семеен е, с едно дете.
