- Константин Велики, твърди откривателят на мозайките Елена Кесякова
- Не, наследникът му Теодосий е, казва проф. Казимир Попконстантинов
Остри спорове и горещи диспути по въпроса при кой император е строенна Раннохристиянската базилика във Филипопол белязаха началото на научната археологическа конференция в Пловдив. Десетки историци и археолози се събраха, за да анализират откритията в най-представителния късноантичен храм по българските земи. Той е с над 2 декара уникални цветни мозайки от два периода и много скоро те ще бъдат реставрирани и експонирани под защитно покритие. Базиликата е сочена за бисер в короната на Филипопол, столица на римската провинция Тракия. Има огромни шансове тя да бъде вписана в ЮНЕСКО.
Нейният първи откривател - археоложката Елена Кесякова, е категорична, че "такъв храм не може да се издигне без протекцията на владетеля и неговата администрация". Тя твърди, че това е императорска базилика. И датира строителството й по времето на Константин Велики, управлявал 306 - 337 г. и въвел Миланския едикт. "Доказателство за това е мозайката от долното ниво, която очертава огромен килим. Композиционната схема е сравнително опростена, но много елегантна с пестеливо използване на цветовата гама. Това показва една по-ранна датировка", изтъкна Кeсякова. Изследванията й сочат, че късноантичната базилика на Филипопол е построена в първата половина на ІV в. Другата изследователка на обекта - Жени Танкова, каза, че не може да се ангажира с тази теза. И е склонна да отнесе строителството към втората половина на ІV век. "Изключено е при Константин Велики", отсече проф. Казимир Попконстантинов, археолог, историк, епиграф. Кесякова обаче настоява, че филипополската базилика е много по-ранна.
"Константин Велики е първият император-християнин, който строи огромни храмове", опонира Кесякова. И допълва, че владетелят е бил поддръжник на арианството. А по това време се водят ожесточени борби между ариани и православни. Център на тези битки е Филипопол. Именно в него през 343 г. се провежда ариански събор в противовес на този, който се е състоял в Сердика", изтъква археоложката. В открития от нея ктиторски надпис при повторните разкопки през 2014 г. се споменава името на епископа Киану, дарил средства за украсата на храма. "За съжаление буквите са много разрушени, по-голяма част от тях е залята с варов разтвор, който е калцирал. Това може да се приеме като акт за заличаване на направено от предшественика. Или да се свърже с борбите между ариани и православни", убедена е изследователката.
Проф. Попконстантинов смята, че строителството на филипополската базилика по-скоро може да се свърже с наследника на Константин Велики - Теодосий. Именно той ревностно налага християнската религия в империята.
На подобно становище е и Светла Петрова от Националния археологически институт с музей при БАН. "За диоцеза Тракия тази базилика е еталон на раннохристиянско строителство. Малко са храмовете с такива арковидни елементи, типични за римските строежи", изтъкна тя. И допълни, че изграждането на базиликата е по-скоро при наследниците на Константин Велики. Столичната археоложка посъветва Кесякова и Танкова да направят сравнение между мрамора за амвона на филипополската базилика и този, използван в храма на град Филипи, Гърция. "Нищо чудно материалът да се окаже един и същ и в двата храма, а архитектурните елементи в тях да са изработени в едно ателие", допълни Петрова.
Епиграфът Николай Шаранков заяви, че на този етап не са открити надписи, които да съобщават строителния период на филипополската базилика.
"Имате фантастичен късмет да попаднете на такъв великолепен обект", каза проф. Попконстантинов. Той е убеден, че филипополската базилика е имала изключително много свещенослужители и дякони. Основание да твърди това му дава 4-метровия пасаж (деамбулаториум), по който са минавали божиите служители. "Вместо да прекосяват пред олтара по време на литургия и да разсейват богомолците, те са използвали този пасаж", смята Попконстантинов, който проучва раннохристиянска базилика в Северна България. "Нашата обаче е по-голяма от твоята", вметна директорът на пловдивския археологически музей доц. Костадин Кисьов.
В изработването на мозаечните й килими според Кесякова са взели участие два екипа художници. Жени Танкова отбеляза, че базиликата е уникален паметник. Разрушена е при земетресение в края на VІ в. и повече не е възстановена. Именно природният катаклизъм е довел до денивелацията на терена и пропаданията, които са увредили част от мозайките. Тези от долния пласт се датират ІV в., а в горния - V - VІ в.
Според учените епископската базилика е изградена върху руините на друга също много монументална сграда от ІІ-ІІІ в., която по всичко изглежда е имала култов характер.
Научната конференция продължава и в петък. Тя беше открита от зам.-министъра на културата Амелия Гешева, която се надява паметникът да бъде вписан в ЮНЕСКО. Директорът на музея доц. Костадин Кисьов нарече кмета Иван Тотев "главен виновник" за реставрацията и консервацията на базиликата. Самият градоначалник приветства участниците и обясни, че решението е било тежко. Съвместно с фондация "Америка за България" паметникът ще бъде експониран. В него ще бъдат вложен 15 млн. лева, а откриването се очаква в началото на следващата година.
