Писателят Румен Леонидов с призив към пловдивчани да помогнат на един от създателите на СДС: Майни, направете нещо. Христо си отива!
Проснат на пода в безпомощно състояние и пълно изтощение - така приятели открили бившия велик депутат и един от създателите на СДС в Пловдив Христо Марков. В събота вечерта те хукнали към жилището му след призив на писателя Румен Леонидов. “Приятели, Христо си отива. Вратата му е заключена отвътре и не може да извика Бърза помощ. Говорих преди минута с него по телефона.
Умирам, казва,
умирам!
Моля ви, майни, сторете нещо. Бог да му е на помощ!”, призова творецът в социалната мрежа.
Веднага се отзовал Евгени Костинаров. Той пристигнал от Петрич в Пловдив, за да учредяват с бившия кмет на Дупница Панчо Панайотов Дясна народна партия. Пред жилището на ексдепутата дошъл и друг приятел, на когото Марков дал ключ. Успели да отворят и по нощите го транспортирали в пловдивска болница.
“Много съм зле. Никога не ми е ставало така”, каза пред “24 часа” някогашният син трубадур. Екипът ни го завари в неврологичното отделение на системи.
Краката му са в
рани, а той едва
говори.
“Животът не
помилва никого”,
процежда 56-годишният мъж, който в последните години води мизерно съществуване. Преди време обяви, че мисли за самоубийство, защото не издържа.
“Разочарован съм от всичко в държавата. Нямам пари за лекарства и храна. Не мога да си намеря работа. Навсякъде ми затръшват вратата, защото съм си отварял устата”, заяви бившият седесар от 7-ото велико и 36-ото народно събрание. Навремето се прочу и като част от групата на 39-те, които не подписаха конституцията.
Дълго време бившият депутат нямал постоянно препитание. Живеел на дребни хонорари от авторски материали, които публикува в сайтове.
Отминал спомен, към който не иска да се връща, е участието му в протестите през 2013 г. срещу кабинета “Орешарски”. Беше на първа линия, дори разпъна палатка и спа в нея пред областната управа в Пловдив срещу назначението на тогавашния губернатор Венцислав Каймаканов. Още тогава изглеждаше изпаднал. Не криеше, че трудно се препитава. Приятели научили от социалната мрежа за него и започнали да му предлагат помощ. Той обаче отказал, защото бил прекалено горд, за да приема подаяния. “Не виждам смисъл в съществуването си, но все още имам още мъничко инат и ще опитам да се боря”, казваше в моменти на апатия Марков.
Проснат сега на болничното легло, унесен и със забавен говор, Марков отново не се предава. “Ще гледам да се оправя. Много съм зле в момента. Не мога да стана. Върти ми се главата”, каза той. В петък сутринта си сварил спагети със сирене. Добавил майонеза и допуска, че от нея може да се е натровил. “Изведнъж от мен започна да тече студена вода. Целият бях мокър. Опитах се да стана, завъртя ми се главата и паднах. Ударих се във витрината на секцията и си раних краката.
Не можех да
мръдна, нито да
вдигна телефона
В събота Румен Леонидов ми се обади. Викам му: Умирам, а вкъщи не може да се влезе, защото има чип на входната врата на блока. Той обаче алармирал. Така приятели дойдоха да ме спасят”, обяснява ексдепутатът.
Чак в 12 часа през нощта го настанили в неврологичното отделение. Марков допуска, че може да е направил инсулт. “От години страдам от високо кръвно”, допълва той. Лекуващите лекари обясниха, че скенерът не е показал такива данни. По-скоро имал проблеми с вестибуларния апарат.
“Пропуснах учредяването на новата Дясна народна партия. Все бивши седесари сме - Панчо Панайотов, Евгени Костинаров, Михаил Христов. Последното, което стана в СДС, съвсем ги срина. Не ми се говори. А това е част от живота ми. Тези хора, които се биха преди дни на “Раковски” 134, изобщо ги нямаше през 1991-1992 г. Народът отдавна не ги помни, а те се разправят с юмруци”, допълва Марков.
Твърди, че често се чували с Александър Йорданов и с Венцеслав Димитров. “Златка Русева, с която гладувахме навремето срещу конституцията, не съм я чувал едно 10 години. Тя сега е върховен съдия”, казва той.
В това време телефонът му не спира да звъни до болничното легло. Вдига го със сетни сили и разказва, че едва е оживял. Сега се моли да се оправи, за да замине за Америка. Без да предполага,
стигнал до
Меката на киното
със свой разказ
С него спечелил сценарна номинация в Лос Анджелис и преборил 2800 конкуренти. Това се случило миналата година. Написал разказ за един от най-скандалните областни управители на Ловеч - Никола Бангиев. Викали му Пусти Никола. Така озаглавил и творбата си. “Той е анархист, женил се е 5-6 пъти. Избил е маса народ. Бил е красавец, купонджия и горянин в село Торос. Накрая се взривява.”
Един приятел - Славчо Стефанов, който също е от Торос, но от 30 г. работи като осветител в Холивуд, попаднал на разказа ми. Много го харесал, споделя Марков.
“Ицо, страхотен е. Аз ще ти го преведа. Тук всяка година има конкурси за сценарии, в които участват кандидати от цял свят”, обяснил му Стефанов. Марков се съгласил. Но минала година и авторът на “Пусти Никола” почти забравил. През март т.г. получил писмо, с което го известили, че неговият разказ е сред 32-те класирани творби от общо 2800.
Изпратиха ми и
чек с 2000
долара
поощрителна награда. Пишат ми, че много им харесал сюжетът и ме канят в началото на юни в Лос Анджелис, като ми поемат разноските”, обясни Марков. Категоричен е, че иска да отиде. Само се моли да оздравее. Не е изключено да пробие в Холивуд и животът му да се промени. Припомня, че когато Господ затваря врата, отваря два прозореца.
“Хората там са ме оценили за разлика от Пловдив”, размишлява Марков. И припомня, че далеч преди родният му град да бъде избран за европейска столица на културата, той лансира идеята как Пловдив може да спечели надпреварата. Тогава обясни, че разковничето е “Столипиново” с неговото многообразие. Каза, че това е оригинално и интересно.
“Откраднаха ми идеята, без да споменават, че е моя. И наложиха забрана да контактуват с мен. Нищо. Нека се кичат с чужди хрумвания. Да видим как ще ги реализират”, обобщава Марков.
