През ония времена беше страшно. Имахме право да излизаме само 2 часа на ден, за да си напазаруваме. Бяхме подложени на обиди и унижения. Това разказа 99-годишната Ивета Анави, която присъства на отбелязването на 75-годишнината от спасяването на българските евреи пред Паметника на благодарността в Пловдив. Възрастната жена бе запазила жълтата значка, която всеки евреин е трябвало да носи. За тържествената церемония под тепетата пристигнаха посланикът на Израел Ирит Лилиан, представители на Световния еврейски конгрес и на еврейската общност в Канзас, равини, членове на "Шалом" от цяла България. Присъстваха и областният управител Здравко Димитров, кметът Иван Тотев, шефът на общинския съвет Савина Петкова, пловдивският митрополит Николай, представители на религиозните общности в града.
"През март 1943 г. 600 души са били събрани и подготвени за депортация в двора на тогавашното еврейско училище. Митрополит Кирил прескача оградата, отива при тях и им казва, че ще легне на релсите, но няма да позволи влаковете да тръгнат към лагерите на смъртта", припомни председателят на "Шалом" в Пловдив инж. Светлозар Калев.
В словото си посланикът Ирит Лилиан подчерта, че българите ще бъдат запомнени като народ, който не е предал човешката си същност и държавата Израел ще му бъде винаги признателна.
"Българската православна църква е направила каквото и колкото е могла. И до ден днешен българите сме и унижавани, затова сме солидарни с други такива народи. Ние сме гонени, но не сме изоставени. Повалени сме, но сме погубени", каза пловдивският митрополит Николай.
