- Ключът е в доказателствата, от тях зависи дали ще бъде повдигнато обвинение на лекаря
- Много е важно да не би крадецът да е бягал и медикът да го прострелял в гръб
Пловдивчанинът д-р Иван Димитров не може да носи наказателна отговорност, ако е действал в състояние на неизбежна отбрана. Тогава деянието не е обществено опасно. Това обаче зависи от събраните доказателсва, коментира пред "24 часа" доц. Евдокия Кемалова, преподавател по наказателно право в Пловдивския университет и с 41-годишен стаж като съдия. Гледала е много знакови дела, сред които "Белнейски". Доживотната присъда, която даде на Лазар Колев, беше потвърдена от ВКС.
Кемалова припомни, че според Конституционния съд няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако посегателството е извършено чрез проникване с насилие или взлом в жилището. За да има неизбежна отбрана е нужно непосредствено нападение, което да не е приключило и атакуваният да се е защитавал срещу него.
"Ако обаче Жоро Джевизов е застрелян в гръб, тогава не може да се говори за неизбежна отбрана от страна на лекаря, защото нападението е приключило. Може да се постави въпросът, че медикът е действал в състояние на физиологичен афект. Тогава са предвидени по-леки санкции в състава на чл. 118 от НК", коментира известната юристка с богат съдебен опит.
Тя изрично уточни, че не е запозната с конкретните факти. "Може би се чакат експертизите, за да се види къде точно е прострелян нападателят и ще се даде отговор дали пък не става въпрос за превишаване пределите на неизбежната отбрана - престъпление по чл. 119 от НК. Възможно е да се касае и за задържане на престъпник, когато са изпълнени изискванията на чл. 12 А от НК", добави Кемалова. Категорична е, че докато не са известни фактите и обстоятелствата по делото, това са възможни хипотези. Прокуратурата ще прецени дали да повдигне или не обвинение на д-р Иван Димитров. И съобразно тях да вземе мярка за неотклонение или да поиска от съда задържане под стража, респективно домашен арест.
"Ако лекарят е бил ранен, той има право да се защитава. Неизбежната отбрана е не само задължение, но и право. Тогава пострадалият може да отговори със сила по-голяма от тази, която е била насочена спрямо него", обясни юристката. Според нея превишаването на неизбежната отбрана зависи от силата, мястото и интензитета на ударите при защитата.
"За да влезеш с нож посреднощ в нечий дом, това е опасно място. И тогава нападнатият има право да приложи по-голяма сила спрямо "посетителя". Законодателят казва, че защитата трябва явно, а това означава очевадно, да не съответства на нападението. Много е важно да не би когато крадецът е бягал, лекарят да го е прострелял в гръб. Не е известен моментът кога медикът е бил наранен. Трябва да се установи дали точно тогава той е държал пистолет в ръката", смята доц. Кемалова.
Убедена е, че ако крадецът е нападнал с нож и е ранил лекаря, д-р Димитров е бил в чисто състояние на неизбежна отбрана. "Тогава не може да се говори за престъпление. Ако обаче го е прострелял в гръб, когато е бягал, е друго", разсъждава тя.
Вариантите според нея може да са няколко. Или е налице чиста неизбежна отбрана, защото нападателят е влязал въоръжен в жилището да извършва кражба или грабеж, или има превишаване на пределите на неизбежната отбрана от страна на лекаря. Или пък може да се тълкува, че медикът го е прострелял в състояние на афект. "А има и още един вариант - Димитров да е действал при неизбежна отбрана, когато има уплаха или смущение. Тогава деянието пак е ненаказуемо", разсъждава Кемалова. Това обаче се установява с психологическа експертиза, тоест, че извършителят е предизвикан от така наречения пострадал нападател. А възможно е и да бъде и умишлено убийство по член 115 от НК. Всичко зависи от събраните по делото доказателства и извършените процесуално-следствени действия и назначени експертизи.
