Две болници отказват лечение на 90-годишен, Елена Христозова го настанява в трета
Тя е в пенсионна възраст. Но винаги стегната, жизнена, с прическа и костюм. Тича от адрес на адрес да обгрижва изоставени болни. За последната година е спасила от смърт поне 10 несретници. Не се страхува да броди по тъмно из бордеите на “Столипиново”, за да помага на неподвижни пациенти. Вдига на крака повалени от инсулти. Изрязва като хирург и с мехлеми затваря декубиталните им рани, причинени от залежаване.
Това е 72-годишната медицинска сестра от Пловдив Елена Христозова. “Раздава се докрай, без да щади сили”, казва за нея Стефка Симеонова, главен експерт в пловдивския район “Източен” и координатор на проекта “Независим живот”. В продължение на 2 г. той осигуряваше на 96 души услугата “Помощ в дома”.
Елена била наета да се грижи за 26 пациенти. Повечето от тях били
болни, безпомощни
и самотни
Близките им заминали за чужбина и ги оставили на самоизживяване.
Тя се явила като кандидат при набирането на социални асистенти по проекта, сред които задължително трябвало да има медицинска сестра.
“Попитах я: Елена, няма ли да те е страх да посещаваш пациенти в “Столипиново”?”, връща лентата Стефка Симеонова.
Медсестрата била категорична. “Условията не ме притесняват. Ходила съм навсякъде.
Не деля болните
на цигани и българи
С работа не можете да ме уплашите”, отговорила тя. И от първия ден се впуснала да обгрижва поверените ѝ хора. Разбира се, срещу заплащане, макар възнаграждението да не било кой знае какво.
“Възпитана съм, като поема ангажимент, да го върша безупречно”, казва Елена. Тя е майка на 3 деца. Големият ѝ син е лекар, дъщеря ѝ - адвокат, а малкият - компютърен специалист. Самата тя е шесто поколение здравен работник по майчина линия. Дълги години е работила като сестра в клиниката по уши, нос, гърло към университетската болница в Пловдив.
90-годишният Христо Атанасов е един от тези, оживели благодарение на пенсионираната медсестра. Старецът е на легло и бил отписан от лекарите. За него се грижела дъщеря му.
В началото дядо Христо се хранел, седнал на леглото. Но от напредналата възраст и поради заболяване загубил гълтателния си рефлекс. Не можел да приема храна. “За месец се превърна в кожа и кости. Пред очите ми се топеше и гаснеше. Навлизаше в терминален стадий, а мозъкът му работи”, описва Христозова.
В един момент дядо Христо започнал да плаче. “Няма ли лекари, които да ми помогнат? Искам само да мога да се храня”, молел старецът, който на младини бил як и работлив българин.
Медсестрата решила, че той трябва да влезе за пълни изследвания. “Виждах, че си отива, а бях убедена, че може да му се помогне. В клиниката, където съм работила, всички ларинготомирани болни ги хранехме с назални сонди с помощта на 60-кубикови спринцовки”, обяснява Елена.
Категорична била, че по спешност ще го заведе на прегледи. Извикала специализирания бус и го откарала в спешния сектор на една от пловдивските болници. Дядото бил подложен на 8-часови изследвания - рентген, скенер, ехограф, биохимия, фиброгастроскопия. Установило се, че има езофаготрахиална фистула на хранопровода и затова не може да поглъща храната.
Диагнозата на дядо Христо била поставена, но
му отказали лечение.
Дъщеря му
изпаднала в ужас
Питала лекарите какво ще го прави вкъщи.
Христозова не се примирила. Започнала да звъни на втора болница. Обяснила, че има пълен набор от изследвания и готова диагноза. Настояла да приемат дядо Христо, за да му поставят сонда или гастростома. “Обясниха ми, че поради напредналата му възраст може да не понесе лечението”, припомни медсестрата. Те била непримирима и се сетила за трета болница в Пловдив, където приели стареца от раз. Поел го видният гастроентеролог д-р Апостол Георгиев. След интервенция на дядото била поставена гастростома. След 7 дни престой бил изписан. Поела го отново Елена.
През първите 5 дни тя била неотлъчно до него и го захранвала поетапно с протеини. Прекарвала храната през блендер и две цедки, след което със спринцовка я вливала. В продължение на два месеца му правила стерилни превръзки на операцията. И продължила всекидневно да следи показателите му - кръвно, пулс, диуреза, температура.
“Ако не бяха грижите
на Елена, татко
щеше да умре
още през юли
Да, възрастен е, но е жив човек. Не можех да проумея как може да се отказва лечение”, потресена е дещеря му Стойка Петрова. Тя се трогва до сълзи, като показва картичка, надписана от Христозова по случай рождения ден на баща ѝ. “Честит 90-годишен юбилей, дядо Христо! Да си жив и здрав още дълги години”, гласи текстът.
Малко са хората, които са способни на такива жестове, коментира координаторката на “Независим живот” Стефка Симеонова. Кметът на район “Източен” Николай Чунчуков също е признателен за грижите.
Дядо Христо не е единственият, който дължи живота си на Елена. Незрящата Донка Байкова също е спасена от Христозова. “Заварих я с голяма декубитална рана на седалището. Ако не се овладее, е смъртоносна. Жената
лежеше на старо
русенско легло,
продънено като
корито
Отидох една събота в извънработно време и с 2 дъски изправих кревата. От вкъщи ѝ занесох антидекубитален дюшек и започнах лечение на раната”, описва Христозова.
Язвата била дълбока - трета степен. След хирургическа намеса медсестрата предприела лечение с мехлем “Вишневски”, приготвен в аптека. Всеки ден посещавала Донка до пълното ѝ излекуване. Жената е на 65 г. Сляпа е, а близките ѝ заминали за чужбина.
“Не мога да претупвам работата си. Без значение от етническата принадлежност на хората. За мен те са болни и се нуждаят от специални грижи”, казва Христозова. В продължение на месеци обикаляла циганското гето “Столипиново”, където имала пациенти по проекта. Газила кал, катерила стълби в изтърбушени блокове, кучета я гонели, но не се отказала, защото знае, че трябва да отиде да постави инжекция.
Всеки ден минавала пеш по 5-6 км от адрес на адрес. Едва успяла да открие пациент в “Столипиново”, който от 6 г. е на легло след инсулт. Близките му винаги я посрещали и изпращали с “Уважаема госпожо”.
“Тежко преживявам смърт на пациент. Задължително ходя на погребението му, за да го изпратя. На някои лично съм вадила некролози. Не са един и два случаите, когато съм давала лични пари. Покрай този проект се сблъсках с бедността, отчаянието и самотата на страдащите”, казва медицинската сестра.
Тя също е изпитала безпаричието. В началото на 90-те години на миналия век
била принудена
да продаде брачната
си халка,
за да купува храна в продължение на месец за трите си деца. По това време съпругът ѝ останал без работа. Налагало ѝ се да сменя и професията. За да може да издържа семейството си, станала началник-поща в село Болярино, откъдето е родом мъжът ѝ. Там се заловили да гледат 100 000 корена домати. Била е също така и организатор експлоатация в товарния транспорт.
След 2000 г. заминала за Гърция, където гледала болни в Атина и Солун. Работила в южната ни съседка до 2016 г. “По този начин успях да издържам децата си, докато учат”, описва Христозова.
Попаднала на гръцки работодател, който притежавал над 100 супермаркета. Съпругата му била на легло и Елена я гледала. “Когато му разказах, че съм си продала халката, за да си изхраня децата, гъркът се изправи, стисна ми ръката и се поклони”, впечатлена е медицинската сестра.
Тя си пожелава здраве и изобщо не мисли да си почива. “Дано продължи този проект, защото много ще ми липсват пациентите”, казва Елена.
