Реститутите на Синята къща в Пловдив не си искат имота, а парите
Една 25-годишна сага с имот в Стария Пловдив приключи щастливо за фамилия Ченгелян.
Преди дни съдът в Страсбург им присъди едно от най-високите обезщетения за България. Наследниците на емблематичния имот - Синята къща, ще си поделят 462 000 евро. Парите трябва да им ги брои държавата. Обезщетението идва след дългогодишна борба по думите на техния адвокат Михаил Екимджиев. (Виж интервюто с него.)
Наследниците
на Ченгелян
засега
не желаят
да си вземат
165-годишната
сграда, която
е паметник
на културата,
а държат на паричното обезщетение. Не ги устройва и вариантът обезщетение с равностоен имот в Пловдив, а предпочитат сумата кеш.
Синята къща, разположена на няколко крачки от емблематичната Хисар капия, е строена през 1849-1850 г. Тя е била на Георги Павлити. Затова е известна и като Павлитовата.
Фасадата ѝ е в сини орнаменти. Влиза се в китно дворче, където има смокиня. Отпред е с дървени колони. Първият етаж е с 4 помещения, едно от които е било чорбаджийското. Дървени стълби отвеждат към просторен салон на втория етаж. Там са разположени три стаи, като две от тях са преходни.
Допреди няколко месеца там се помещаваше общинската фондация “Пловдив 2019”, която подготвя града за европейска столица на културата. Понеже сградата е стара и с дървении, се оказа, че не е толкова удобна, тъй като всяка стъпка предизвиква скърцане на дюшемето.
И сега имотът е под ключ. Прехвърлен е на общинския институт “Старинен Пловдив” с решение на местния парламент.
“Не ни е предаден още, не го ползваме. Нямаме заповед и протокол за владеене”, обясни пред “24 часа” Гергана Костадинова от “Старинен Пловдив”. Тя твърди, че почти не разполагат с информация за тази къща, обявена за паметник на културата през 1949 г.
Къщата е национализирана през 1966 г. На собствениците ѝ - фамилия Ченгелян, са дадени като обезщетение два апартамента в суперцентъра на Пловдив, обясни секретарят на общината Ангелина Топчиева.
Идват демократичните промени и с тях Законът за реституцията. Бившите собственици подават през 1992 г. молби до кмета на Пловдив за връщане на имота им. По това време градът се управлява от покойния вече д-р Гарабед Томасян. Той отказва да им възстанови къщата и следва обжалване в Пловдивския окръжен съд, а по-късно и във Върховния административен (ВАС).
Минава една петилетка. През 1998 г. ВАС излиза с окончателно решение и отменя отказа на пловдивския кмет за реституиране на Синята къща.
Ченгелян веднага връщат на областната управа обезщетението от 14 732 лв., което са получили при отчуждаването на имота им през 60-те години на XX в.
Синята къща
е отписана от
актовите книги
на общината,
а новите стари собственици получават нотариален акт.
Те обаче не успяват да влязат във владение. Започват да пращат покани до градската управа и до държавния дарителски фонд “13 века България”, който по онова време се помещава в Синята къща. Но в продължение на 5 г. няма резултат.
Ченгелян предприемат нова съдебна битка. През 2003 г. завеждат иск срещу общината и Националния дарителски фонд “13 века България”. Делото продължава 4 г. През май 2007 г. Върховният касационен съд (ВКС) излиза с окончателно решение, с което отменя реституцията на паметника.
Върховните магистрати се мотивират, че в процеса през 1998 г. не са участвали като страни община Пловдив и фондът. Точно това решение на ВКС дава коз на реститутите да се обърнат към съда в Страсбург. Там ги представлява опитният адвокат Михаил Екимджиев.
През април м.г. магистратите в Европейския съд по правата на човека категорично отхвърлят разсъжданията на българския ВКС. И постановяват, че е нарушено правото на мирно ползване на собствеността от жалбоподателите. Даден е 4-месечен срок на двете страни да сключат споразумение. Общината не се възползва от това. Дни след решението на съда в Страсбург кметът Иван Тотев обявява, че
градската
управа ще заведе
насрещен иск
срещу собствениците на Синята къща. Мотивите му са, че “тази сграда е напълно нова”. По думите му автентичната Павлитова къща е изгоряла при пожар през 80-те години на миналия век. Общината я построила наново със собствени средства.
Тези доказателства обаче не са натежали в съда. И той отсича отново в полза на реститутите с определението да им бъде изплатено баснословното обезщетение. Сега те чакат парите.
“Решението на магистратите в Страсбург не е заради действия на общината, а заради
противоречия на
българския съд
С първото решение през 1998 г. ВАС се произнася в полза на Ченгелян, а през 2007 г. ВКС го отменя”, коментира секретарят на градската управа Ангелина Топчиева.
Тя уточни, че реститутите са продали апартаментите, които са получили навремето като обезщетение. Върнали са парите и си търсят собствеността, изтъквайки, че не са се възползвали от обезщетението.
Според юристи вече има практика заради противоречиви решения на български съдилища хората да се обръщат в Страсбург.
В момента Синята къща изглежда неугледно. Нуждае се от ремонт. На доста места мазилката по фасадата е олющена и паднала. Дървените носещи колони отпред имат нужда от укрепване. През 2013 г. общината направи ремонт на покрива и улуците. Трябва да се реставрира художествената украса. Може би и това е една от причините наследниците на Ченгелян да не я искат.
“Какво ще правят с този имот? Кой ще им го купи в Стария Пловдив, ако решат да го продадат? Дори и да го преустроят в хотел, той се нуждае от скъп и сложен ремонт, който трябва да мине през тежки съгласувателни процедури в института за паметници на културата”, коментират експерти.
При реставрация на такъв тип сгради собственикът не може един пирон да забие, ако няма съответното разрешение.
Михаил Екимджиев: Да не навлизаме в Агата Кристи, тези хора чакаха 25 г. справедливост
РАДКО ПАУНОВ
- Адвокат Екимджиев, колко са собствениците на Синята къща в Стария Пловдив, които представлявахте в Страсбург и спечелихте делото?
- Бяха 7, някои починаха, заместиха ги наследници.Съгласно решението на съда в Страсбург къщата остава общинска, а те получават обезщетение. След като са спечелили едно дело и общината не го е изпълнила, не биха били сигурни, че ако поискат имота и съдът им го даде, местната власт ще изпълни и това решение.
- Кой трябва да плати сега тези пари?
- Държавата в лицето на Министерството на правосъдието.
- Какво представляват тези хора?
- Аз съм се видял с някои от тях веднъж преди 7-8 години, когато заведох първото дело. През останалото време си общувам с една по-експедитивна и по-напориста снаха от този род Ченгелян - Николина Ширин, която живее в Бургас.
На 21 април м.г.
излезе голямото,
същинското
решение, в което
Страсбург каза,
че има нарушение
на правото на собственост и липса на справедлив процес. И даде 4-месечен срок за приятелско уреждане на спора. Тогава се срещахме 2 пъти с представители на общината и министерството. Появиха се едни хора от наследниците, но имената им не помня. Запаметил съм едно име Мадлен, те са арменска фамилия. Възрастни хора, съвсем обикновени, непретенциозни. Няма да намерите това, което търсите.
- През какви перипетии са минали тези наследници?
- През големи. Естествено, че са страдали. Това е 25-годишна сага. Няма злоупотреби от тяхна страна. Половината от тях умряха. Бяха загубили вяра в правосъдието. И как няма. Печелят едно дело и след това същият съд им казва: “Да, ама не.” А общината отказва да изпълни съдебното решение.
- Защо сега не си вземат имота в Стария Пловдив, а искат само паричното обезщетение?
- Няма смисъл да навлизаме в Агата Кристи и Шерлок Холмс. Ако общината не разчиташе на неправомерна подкрепа от българските съдилища, трябваше да изпълни още през 1998 г. решението по реституционното дело.
Знаейки, че предстои втори процес, в който могат да бъдат натоварени с разноски, най-нормалното е да освободи имота. Но не го е направила. Защо? През 2003 г. приключва вторият процес във ВКС, който отказва да признае правото на собственост на тази фамилия. И им отхвърля иска. В Страсбург първата присъда е само със символични обезщетения по 2000 евро и някакви разноски за хонорари и експертизи.
Малка беше сумата - не повече от 15 000 евро. Тогава дадоха възможност за приятелско уреждане със споразумение, което нямаше как да се постигне при липсата на желание от страна на общината. И след като това не стана, съдът в Страсбург излезе с решение за сумата от 462 000 евро.
- От общината казват, че навремето тези собственици са били обезщетени с два апартамента в центъра на Пловдив. Така ли е?
- С легенди и слухове не се занимавам. Всичко това е изследвано и в първото, и във второто дело.
Имаше го като възражение от страна на общината в Страсбург. Никакви доказателства. Ако са били обезщетени, тези апартаменти или паричното им изражение са върнати.
- Точно това твърдят от общината - че Ченгелян са върнали парите през 1992 г. и са завели дело за реституция.
- Няма как да се стигне до тази реституция, ако парите не са върнати. По второто вътрешно дело, което приключи 2003 г., се прие, че тази къща е била изградена наново от общината след пожар.
Вторият етаж
е изгорял
Този безценен паметник на културата е бил ползван като кръчма през 80-те години на миналия век.
- И какво излиза? Връщаш едни 14 000 лева и получаваш почти 1 милион лева.
- Само че им вземат къщата преди това.
- Но те не си искат сега къщата, а парите. Защо?
- Законът е такъв при този тип реституция. Страсбург е казал това. Има вътрешна процедура по възобновяване. Ако държавата плати това обезщетение, хората са заявили, че ще се откажат от следващ процес и претенции за къщата няма да имат.
- Ваши колеги твърдят, че Страсбург се е превърнал в районен съд на България. Защо смятат така?
- Когато няма справедлив процес и правосъдие у нас, се налага да търсим Страсбург.
От 1995 г. върви тази сага със Синята къща. Това не е съд, а хазарт - тука има, тука нема.
