Най-много се поправят тези, които регулират важни обществени отношения, като Закона за здравето
Голяма динамичност на българския правен ред, висока степен на изменчивост, липса на по-дългосрочно планиране на законодателния процес, чести и хаотични изменения, което води до несъгласуване между отделни нормативни актове.
Това са част от изводите на “Юридически барометър” за законодателния процес през 2024 г. Последният брой на правното списание беше представен в сряда от декана на Юридическия факултет на Софийския университет проф. Даниел Вълчев, който е и ръководител на проекта.
94 закона, от които три изцяло нови, са приели народните представители през миналата година, което е по-малко в сравнение с предишните, когато са стигали до 130. През 2024 г. дори е имало цели пет месеца, в които депутатите не са гласували нито един закон, което се обяснявало с двата пъти ходене на избори. В същото време обаче
законодателната им инициатива изобщо не е затихвала
Дори напротив. 2024-а се нарежда сред годините с най-много внесени законопроекти - 289.
Друг извод е, че закони, които регулират най-значимите обществени отношения, се променят най-често. Така например през м. г. по пет пъти са били променяни Законът за здравето и Законът за здравното осигуряване, по четири пъти Данъчно - осигурителният процесуален кодекс и Законът за кредитните институции.
Специална тема на броя е гражданският кодекс, какъвто у нас няма. Затова и основното изказване беше на проф. Иван Русчев защо ни е нужен подобен кодекс.
“България остава една от малкото страни в Европа и почти единствената на Балканите без свой граждански кодекс”, посочи и проф. Вълчев. Той допълни, че се надява правителството и министърът на правосъдието да инициират създаването на комисия за изработването му.
“Важно е да си даваме сметка за качеството на законодателството, преди то да е факт”, коментира правосъдният министър Георги Георгиев. Той обясни, че във ведомството са привлекли водещи юристи от академичните среди, адвокати. На самото представяне на правното списание присъстваха светилата на юридическата мисъл у нас - професорите Васил Мръчков, който е на 90 г., Огнян Герджиков, Пенчо Пенев, Пламен Панайотов, Анелия Мингова, Емилия Друмева. Конституционният съд беше представен от Атанас Семов и Красимир Влахов. Имаше много адвокати и студенти по право.
