Българският патриарх Даниил и архиереите от Светия синод в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" осветиха на Велики четвъртък мирото от деветото мироварене, съобщиха от БПЦ.
На 14 април българският патриарх и Софийски митрополит Даниил положи началото на деветото варене на миро в Българската православна църква (БПЦ). Варенето на светото миро продължи в първите три дни на Страстната седмица в притвора на патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" и започна на Велики понеделник.
Патриарх Даниил прочете тогава първото зачало (първия текст от напрестолното Евангелие) от предвидените евангелски четива. Докато се вареше мирото, свещеници четоха от светото Евангелие, както и по ред на старшинството разбъркваха казана със съставките за него, съобщи БТА.
Автокефалните църкви, самоуправляемите църкви, имат това право да варят миро и това е един от признаците на тяхната самостоятелност, за тяхната административна самоуправляемост, каза на Велики понеделник пред журналисти българският патриарх и Софийски митрополит Даниил.
Днес на Велики четвъртък, преди началото на светата Василиева литургия предстоятелят на Българската православна църква патриарх Даниил, архиереите от Светия синод и свещенството с литийно шествие внесоха конкумите (специални съдове) с новото миро в светия олтар. Там конкумите бяха поставени на две маси от двете страни на светия Престол. По време на Великия вход конкумите ще бъдат изнесени от светия олтар и отново внесени през Царските двери, като ще бъдат поставени до светата Трапеза и ще бъдат отворени. След това ще се пристъпи към освещаване на мирото.
След края на светата литургия духовенството и миряните в литийно шествие ще се отправят към сградата на Светия синод. Начело на шествието ще бъдат тържествено носени алабастърът и конкумите с новоосветеното миро. Съдовете ще бъдат положени в редица пред иконостаса на синодалния параклис "Св. цар Борис - Покръстител". Те ще бъдат поставени след това в миротеката на Светия синод за съхранение.
Какво представляват конкумите и миротеката?
Миротеката е специално помещение, в което се съхранява светото миро. Намира се в приземния етаж на Синодалната палата, точно под синодалния параклис, посветен на св. цар Борис - Покръстител.
Конкумите са специалните съдове, в които се съхраняват двадесетлитровите стъкленици със свето миро. Те са осем на брой, но тъй като при различните мироварения количеството на миро варира, не всичките осем съда се пълнят.
На 6 април 1950 г., на Велики четвъртък, автокефалната Българска православна църква за първи път от учредяването си вари и освещава свето миро за своите религиозни нужди. Значението на това събитие и интересът са огромни. Съставянето на чина на мироваренето е възложено от Светия синод на Левкийския епископ Партений, който, с кратко прекъсване, изпълнява длъжността „викарий на Софийския митрополит" от 1945 до смъртта си през 1982 г. Той съставя чина въз основа на съществуващите мироварни чинове на Вселенската, Руската и Румънската патриаршия. Това чинопоследование е одобрено от Светия синод, утвърдено за практиката на БПЦ и се използва и до днес.
Светото миро
На неделя Кръстопоклонна, на 23 март тази година, българският патриарх Даниил освети съставките, които да се използват за деветото, в най-новата история на Българската православна църква (БПЦ), варене на светото миро.
Светото миро е свещена смес, която се използва в тайнството миропомазание и при освещаването на храм. Ето защо всяка поместна Църква освещава и съхранява миро за своите богослужебни нужди. Според древната практика правото да приготвя, освещава и раздава св. миро е запазено само за предстоятелите на отделните поместни църкви. В Стария Завет Господ дава на Своя пророк Мойсей точно определен състав на мирото, с което е трябвало да бъде помазана скинията и нейните служители (Изх. 30:22-25). В скинията трябвало да се съхранява съд с осветеното миро за помазване на свещениците и пророците. Това помазване било знак на Божията благодат, която слиза и "почива" върху помазаната личност.
В състава на мирото, използвано в Православната църква, влизат различни съставки, сред които елей (маслиново масло), бяло вино, тамян, розово масло, теменужено масло, кардамон, мускат, балсам, бергамотово масло, карамфилово масло, босилково масло, здравецово масло, лавандулово масло, перуника (корени), жълт кантарион, канелово масло и други. Многообразието им е символ на множеството благодатни дарове, които се придобиват чрез него. Вари се в продължение на три дни и се освещава на Велики четвъртък.
