- И двамата са свалени след 35 години на върха, митологизират се с дистанция от хората
- Изпадат в шок при падането си от власт. Свързва ги и "Бояна", и Възродителният процес, но са от двете страни на барикадата
Невероятно, но много съвпадения бележат житейските пътища на Тодор Живков и Ахмед Доган, въпреки че първият е диктатор, а вторият минава за дисидент в политиката.
На този етап и двамата са били по 35 години на върха, като от бившия Първи през това време зависеше почти всичко в държавата, докато лидерът на ДПС-ДПС лавираше в многопартийната политическа система и решаваше дали да наклони управлението наляво или надясно. По собствените му думи "разпределяше порциите".
До голяма степен фигурите им бяха митологизирани, като и двамата избираха да се дистанцират от народа. Тодор Живков общуваше с него по няколко начина. Единият беше на манифестациите, когато
помахваше с ръка на маршируващите,
докато служителите на Управлението за безопасност и охрана (УБО) го пазеха зорко.
Вторият - за да внушават определени тези, издаваха томове с мислите му, а обкръжението му обичаше да разказва легенди за шегите му, с които го представяше като мъдър държавник.
След първите години на демократичното развитие Ахмед Доган също започна да се появява рядко в общественото полезрение, главно за да се изкаже по тема, която смята за важна. За разлика от Тодор Живков обаче, чиято униформена комунистическа лексика стигаше лесно до всеки човек, словата на Сокола са пълни с философска терминология.
Понеже звучат твърде сложно, хората вярват, че са дълбокомислени.
И неслучайно избира витиеватия стил. Така добавя още тайнственост към митологемата "Доган".
Подобно на бившия Първи той се появяваше от време на време пред електората си - главно на конференции (преди опита за атентат през 2013 г.) или събития на ДПС в страната. Но постепенно намали всички публични дейности, за да се превърне в нереална личност за хората.
Нито един от двамата не повярва, когато стана ясно, че стремглаво пада от върха на политическата си кариера. Хиляди пъти сме наблюдавали безпомощното изражение на Тодор Живков на пленума на ЦК на Българската комунистическа партия (БКП) на 10 ноември 1989 г. Народът го оприличи на "ударен с мокър парцал". Негови приближени твърдят, че причината е, че не е очаквал двойния удар - да го свалят и като партиен лидер, и като председател на Държавния съвет. Били се разбрали да го оставят на втория пост, но перестройчиците не изпълниха обещанието си.
Същия шок преживя и Ахмед Доган по време на опита за покушение от страната на Октай Енимехмедов на конференцията на ДПС през 2013 г. Изненадата се повтори и миналата година, когато бе изгонен от прословутите Боянски сараи, както и от тези в Росенец. Нещо немислимо допреди това.
И Тодор Живков след падането си от власт е принуден да напусне резиденцията в Банкя, където живее след смъртта на дъщеря си Людмила.
Пресели се на ул. "Секвоя" в "Бояна" – квартал, с който явно и Доган не иска да се раздели.
Нахлуването на негови депутати, привърженици и младежи в имота, собственост на фирмата на бившия транспортен министър Данаил Папазов, не е просто желание да се върне там. Сокола не е наивник и едва ли очаква да го пуснат да си пренесе обратно багажа.
По-скоро искаше да покаже, че владее положението и въпреки че в страната го напускат политически функционери и кметове, от него зависи дали ще падне правителството на Росен Желязков при предстоящия вот на недоверие.
Всъщност това не е нищо ново в поведението на Доган. През 2009 г. на предизборна среща в родопското село Кочан той изрече знаковата фраза: "Аз съм инструментът във властта, който разпределя порциите на финансирането в държавата". Сякаш с акцията през уикенда искаше да убеди привържениците си, че пак държи ключа. Но вече има нова реалност и влиянието му не е същото. Както беше и с Тодор Живков, чиято воля издигаше и сваляше хората от постовете. И двамата не искат да приемат фактите такива, каквито са. Защото 35 години са свикнали да са на върха.
И единият, и другият бяха изключени от партиите си точно след 35 години. Опитът за реанимация на комунистическия вожд, когато през 1995 г. се опитваше да се върне в БСП чрез структурата в "Кремиковци", претърпя неуспех. Бившият почетен председател на ДПС пък се наложи да използва чужда регистрация, за да участва в изборите миналата година. Акцията в събота в "Бояна" също целеше да върне Доган там, където се е чувствал най-силен и откъдето е упражнявал властта си. Но пак със съмнителен успех.
Столичният квартал в полите на Витоша се свързва с двамата и по още един начин.
Тато беше там под домашен арест, след като срещу него бе заведено дело, а Сокола живееше затворено в сараите заради сигурността си. Все още срещу него няма съдебни процедури, докато прокуратурата иска имунитетите на двама негови депутати - Джейхан Ибрямов и Марио Рангелов. Но бившият обитател на имението на "Стар Беловодски път" също е съден, че дори е попадал в затвора. Точно по времето на Тодор Живков, с когото по зла ирония имат сходна политическа съдба.
По особен начин ги свързва и т.нар. Възродителен процес. Единият, макар и да не е автор на термина, е бил привърженик и най-малкото е благословил насилствената смяна на имената, забраната за разговаряне на турски език и още репресивни политики.
Другият тогава навлиза в политиката, създавайки предшественика на Движението за права и свободи. Някои изследователи твърдят, че заедно с още свои съратници е внедрен от Държавна сигурност (ДС) в турските среди, за да могат да контролират това население.
Сметнали са го за подходящ,
тъй като е от турския етнос и ще бъде възприет лесно от своите като борец за правата. Впоследствие, когато отвориха досиетата, той се оказа агент на бившите служби.
Доган неведнъж е заплашвал с етническата карта и винаги е играл със страховете на своите хора, за които смяната на имената е мрачен период. Първоначално плашеше, че ще стане като в Босна, защото там избухна такъв конфликт. След това с Косово, но когато напрежението в региона намаля, той върна заплахата с Възродителния процес. Когато кметовете от неговата формация преминаха към "ДПС Ново начало", той обяви:
"Аз не съм си представял, че 40 години след прехода ще преживея пак елементи на Възродителния процес".
Парадоксално, но това, което е кошмарът на турското малцинство, се превърна в инструмент за постигане на целта на Доган. Страхът на Живков от турския етнос пък доведе до създаването на политическа организация за неговите права и свободи.
Едно от делата срещу Тодор Живков е точно за
насилствената смяна на имената
и изселване на турците през 80-те години. Делото така и не стига докрай, защото до смъртта на бившия Първи Върховният съд го връща 4 пъти във Военната прокуратура. Живков е осъден на първа инстанция на 7 години затвор и глоба за злоупотреба с държавни средства, но следващите инстанции го оневиниха. Доган получава присъда от 10 години заради противодържавна дейност. Той излежава 3 г. и още в първия месец след 10 ноември 1989 г. е освободен.
А сега върви по пътя на Тодор Живков, който доживява дните си, без да се занимава с политика, забравен от всички, които се домогваха до благоволението му.
