Днес всички се държат така, сякаш са забравили какво са правили до вчера
Протестите заради лоши и опасни пътища в България може да се обяснят не само с трагични инциденти, при които се губят човешки животи, а и с твърденията на настоящия шеф на пътната агенция Йордан Вълчев, че през последните 4 години у нас почти не са правени ремонти.
Тази сага започна през лятото на 2021 г., когато първият служебен кабинет на Стефан Янев гледаше под лупа договорите за пътно строителство и поддържане. Тогавашната министърка на регионалното развитие Виолета Комитова - в момента депутат от МЕЧ, започна да дава пресконференции, на които обявяваше, че на магистрала “Хемус” има незаконно строителство, че под формата на текущи се правят основни ремонти, а бивши шефове на пътната агенция ще бъдат дадени на прокуратурата.
Комитова смени и ръководството на АПИ, назначи Апостол Минчев за шеф и каза публично, че му е
наредила да прекрати всички незаконни ремонти
на пътищата. Два месеца по-късно обаче го уволни, защото ги е спрял, след като кметове започнаха да протестират. Самият Минчев разказа тогава пред “24 часа” друга версия за скорострелното си освобождаване от поста - отказал на Комитова да спре проекта за тунел под Шипка, който по онова време беше вече напреднал и имаше обявена процедура за избор на изпълнител.
Каквато и да е истината, от онзи период останаха две неща - започна първоначалното натрупване на задължения на държавата към пътните фирми и из цяла България останаха недовършени ремонти.
На мушката на Комитова попаднаха и договорите за пътна сигнализация, маркировка и мантинели, които нямат нищо общо с 4-годишните за пътно поддържане по области. Вследствие на това
дори там, където ремонт бе довършен, нямаше как да се сложи маркировка,
да се сменят мантинелите, да се направи адекватна сигнализация с пътни знаци - все неща, които са пряко свързани с безопасността на движението.
В един момент имаше дори опасност да няма кой да чисти снега по пътищата през зимата на 2021-2022 г. и една от първите задачи на Гроздан Караджов, който встъпи като министър на регионалното развитие на 13 декември 2021 г., бе да търси спешно пари за тези дейности. Същевременно
вече бяха натрупани към 1 млрд. лв.
задължения на държавата към поддържащите фирми, а на следващата година набъбнаха до 1,5 млрд. лв. Те бях и в основата на скандала, който доведе до падане на правителството, след като ИТН излезе от него.
Днес всички се държат така, сякаш са забравили как Кирил Петков като премиер и Асен Василев като финансов министър
не разрешаваха плащанията
и пътните фирми блокираха дни наред центъра на София. Докато накрая парите бяха платени, някои дори с лихви за забавянето.
Иронията е, че по времето на следващите два служебни кабинета на Гълъб Донев пътната агенция се принуди да извършва същите нарушения, за които нейните шефове обвиняваха предишните - да възлага ремонти по силата на договори, които са само за аварийно и текущо поддържане. Никой обаче не намери смелост да ги прекрати, нито да анулира инхаус договорите за “Хемус”.
Едва при кабинета “Денков” тогавашният регионален министър Андрей Цеков обяви процедури за нови договори, които обаче до една бяха обжалвани и съдът остави да действат старите до тяхното изтичане.
Стефан Чайков, председател на Българска браншова камара “Пътища”:
Когато ремонт се отложи с година, цената скача 3 пъти
- Господин Чайков, как се стигна до това да няма адекватно поддържане на пътищата през последните четири години?
- Имаше година и половина, в която нищо не се работеше и нищо не се плащаше. Лошото от това за всички е не само състоянието на пътищата и на фирмите, а и това, че самите ремонти поскъпват. Това е общоизвестен факт - като не направиш тази година належащ ремонт, другото лято деформациите по пътя така се увеличават, че за същата работа трябват двойно и дори тройно повече пари.
Но договори за поддръжка е имало винаги, няма нито една област без договор. От съдебни решения се видя, че всичките твърдения по време на служебните кабинети и на редовния на Кирил Петков, че това са нередовни договори и не трябва държавата да плаща по тях, се оказаха неверни. Независимо от сагата със старите задължения, накрая ни платиха всичко.
- Уволниха шефа на дирекцията за пътно поддържане в АПИ, за когото се твърди, че е задържал сертификатите за извършена работа, по които се плаща. Членовете на камарата оплаквали ли са се от подобни действия?
- Механизмът за удостоверяване на извършената работа по принцип е доста бавен. Тромава е системата, а миналата година тогавшният финансов министър Асен Василев бе сложил специален механизъм, според който всяко плащане трябва да минава през Министерския съвет, което забавяше нещата с още три месеца.
Да не говорим, че АПИ по принцип няма краен срок, в който да одобри плащане. Сега може би не е моментът да се говори за това, защото има спешни неща за правене, но разговор по темата предстои.
- Не липсва ли предвидимост в бранша? Сега се правят спешно неща, свързани с пътната безопасност, но никой не знае къде какви ремонти предстоят дори в близко бъдеще.
- Сега се изготвя, доколкото знам, програма, която включва всички пътни ремонти до 2030 г. Но каква предвидимост искаме, като за последните 4 години се смениха осем председателя на управителния съвет на АПИ. А идващите министри се държаха така, сякаш светът започваше от тях.
