В този проект ви разказваме 20 истории на българи от Клуба на модерните оптимисти, защото трендът днес е да вярваш, че ще успееш. И да има кой да те подкрепи. Този път ви представяме Ива Таралежкова и сдружение "Деветашко плато". От 2008 г. тя и членовете на организацията работят за оживяването, развитието и популяризирането на Деветашкото плато. Сдружението обединява жителите на 9 села, разположени на територията му – Агатово, Брестово, Горско Сливово, Деветаки, Крамолин, Крушуна, Къкрина, Кърпачево, Тепава и Чавдарци.
Основните им дейности са насочени към опазване и развиване на ресурсите на региона, повишаване на уменията на местните хора за управление на природните дадености и превръщане на платото в атрактивно място за туризъм, отдих и обучение.
- Г-жо Таралежкова, преди почти 20 г. обикаляте деветте села на Деветашкото плато, за да създадете план за развитието им. Каква беше идеята ви?
- С моята приятелка и колежка Велислава Чилингирова искахме да помогнем за развитието на нашите села, с които сме свързани - това са Кърпачево и Крамолин. Знаехме за Крушуна, Крушунските водопади и Деветашката пещера, които бяха сравнително известни по това време. Но въпреки това ги посещаваха под 10 000 души годишно. Мислихме как да открием и в нашите села нещо, което да накара хората да идват там.
Това са прекрасни села, автентични,
с чиста природа, но тъжни
Младите хора ги напускат, заминават в по-големите градове в търсене на работа. Няма живец в тях. Тогава отворихме географската карта и видяхме, че тези села са разположени на едно място - Деветашкото плато, което не беше особено известно извън учебниците по география. Те са в 3 общини - Севлиево, Ловеч и Летница. Поискахме среща с кметовете и им предложихме да направим нещо заедно - интересен модел, който бяхме научили от наши швейцарски партньори. Това е “Конференция на бъдещето”, която събира много хора с различни идеи на едно място и ги кара заедно да мислят, чертаят и оценяват ресурсите и потенциала си. Така заедно създават обща визия за бъдещото развитие. Този подход отне повече от година работа. Обикаляхме селата, говорихме с хората, а кметовете ни съдействаха да се видим с активните граждани. Така стигнахме до “Конференцията на бъдещето”, където събрахме 100 човека в една зала и за два дни обсъждахме какъв е потенциалът на региона. Постепенно хората започнаха да предлагат и да си спомнят различни интересни места, като по-малки пещери, водопади. Те са в техните села, но не са известни. Полека-лека започнахме да клоним към мисълта, която звучеше тогава невероятно - да се развива туризъм в този район.
- Как успяхте да заразите местната общност с идеята да направите нещо заедно за региона?
- Идеите бяха на местните. Ние не отидохме при тях, за да кажем: “Сега трябва да правим туризъм тук”. Напротив. Там бяхме, за да направим нещо заедно за нашите села, така че те отново да се изпълнят с живот и детски смях. Попитахме ги какво мислят, че може да се прави, както и да си припомнят къде са прекарвали детството си. Така се сетиха за една пещера, която е много интересна - Футьовата пещера, както и за Гарваница, която е вертикална, с 69 м денивелация и с инсталирана отпреди години метална стълба.
Идеята на този подход е хората да се почувстват автори на бъдещето си, творци на своите мечти. След като реализирахме две-три от техните предложения, хората предложиха
да направим наша организация, за да
работим постоянно от тук нататък
Така местната общност измисли да създадем сдружението “Деветашко плато”. Жена от селцето Тепава предложи името му, от село Агатово дойде идеята логото да бъде бронзово еленче, което е от VII век пр.н.е. и е една от най-старите находки от тракийската култура в района.
- Това ли е рецептата за успех - всички заедно да работят за развитието на родното си място?
- Това е разковничето за успешното развитие на дестинацията или на района. Трябва хората да се чувстват част от него. До ден днешен екипът на сдружението обикаля и обсъжда нови идеи. Хората трябва да се чувстват постоянно ангажирани да дават предложения, да участват в реализацията и опазването им.
Трябва да се прави и заедно с местната власт,
за да видят общата полза за всички. Когато нещо хубаво се случва в тези села, всички печелят - местната общност, гражданските организации, общините, както и гостите и туристите.
- Най-известните дестинации на Деветашкото плато са Къкринското ханче, Деветашката пещера, Крушунските водопади. Какво още обаче може да се види?
- Пещерите Гарваница, Стълбица, Футьова са много интересни. Направили сме пътеки до тях, обозначили сме ги на картата. Много красив маршрут и красиво място за посещение е крепостта “Градът”, близо до с. Крамолин, където се открива невероятно красива гледка към язовир “Александър Стамболийски”. Много приятно е и за пикник, защото сме направили беседка и барбекю. Може да се видят останките от една средновековна крепост, които са автентични. Интересно е да се посети и едно място, което преди беше сметище на село Кърпачево. Изчистихме го заедно с местната общност и община Летница. Оттам може да се види цялата Дунавска равнина от едната страна, а от другата - прекрасен каньон, над който летят двойка скални орли и черни щъркели.
Край село Брестово е връх Чуката, който е най-високото място на Деветашкото плато. Има красива панорамна гледка към Стара планина. Разбира се, Къкринското ханче е много важно място за всеки българин от историческа гледна точка. В Тепава няма много хора, но там според тях въздухът е изключително чист и здравословен, това е селото с най-невероятната тишина.
В Горско Сливово има интересни хора, които предлагат различни видове билков чай, мед, уникална местна кухня. Наши членове предлагат и уроци по езда и походи с коне. Колеги предлагат и разходки с лодки в подземни езера и пещери. Много важно е да се види и Старата мелница, която сме върнали към живота.
- Какво представлява Старата мелница?
- Има много интересна история. Построена е през 30-те години като воденица в Крушуна. Хората от близките села са ходили дотам с каруците си, за да мелят брашно и храна за животните. След време запада и не я използват. Тогава хора от другото село - Кърпачево, я купуват, разглобяват и с волски каруци качват огромните камъни и греди, сглобяват я отново в същия вид. Там обаче няма течаща вода, затова купуват електрически мотор и през 50-те години започва да работи като електрическа мелница.
Работи до 90-те години. Наследниците я даряват на селото и тя става общинска. Сдружението ни се пребори за доверието на общината и тя ни я предостави за ползване в срок от 10 години. Направихме доста сериозен ремонт благодарение и на Фондация “Америка за България”, която ни помага вече няколко години. Много сме благодарни, защото ни подкрепят. В ремонта се включиха и много доброволци, имаше дарения и от местните. Благодарение на нашите двама млади архитекти направихме цялото реновиране на мелницата, като я превърнахме в интересен, модерен, многофункционален център за обучения, семинари, събития. Вече живее трети живот.
- Освен забележителностите провеждате и културни събития в региона. Разкажете за тях.
- Решихме в един момент, че е хубаво да правим събития. През 2008 г. започна фолклорният събор “Девет песни от извора”, който се провежда всяка година на 6 септември - символична дата за обединяването на нашите села.
През май провеждаме и национално състезание по ориентиране за купата на Деветашкото плато. Това се прави вече 8-9 години на различни места - по поляните и горите или в самите села. Имали сме дори и нощно ориентиране. Тази година за 11-и път ще направим и фестивалът “Джаз под звездите на Деветашкото плато”, който събира на поляната до пещерата Гарваница много звезди на българския джаз. В началото беше една джаз вечер, а сега се превърна в тридневен фестивал.
Много неща могат да се видят и посетят, но и да се преживеят. Това са тенденциите през последните години - туризъм на преживяванията. Макар и да не сме петзвездна луксозна дестинация, сме едно интересно място за приключения и преживявания.
- Покрай всички тези събития обаче трябва да има и места за пренощуване на туристите. Разкажете как през 2008 г. има само 1 хижа с 12 легла, а сега са над 50 къщи за гости.
- Има над 50 къщи в района и почти 800 легла, които са уютни, комфортни, чисти. Става постепенно, когато се разширява туристическото предлагане. Когато има смисъл хората да останат повече от два часа, тогава се появява необходимостта от нощувки.
- Колко туристи годишно посещават региона?
- Над 200 хиляди годишно. Най-вече получаваме информация от продадените билети на Деветашката пещера, Къкринското ханче и Крушунските водопади, но поради това туристите може да са повече. При нас може
да се наслаждават на спокойствието на селския живот,
уединеността на къщите за гости, защото не са големи хотели с тълпи от хора. Много хора търсят този тип туризъм, Това е преживяване, което е насочено лично към клиента.
- Как могат да помагат доброволците в инициативите на сдружението?
- Който има желание, може да се включи в почистване на различните дестинации. Работим и със студенти доброволци, правим през лятото различни студентски практики. В сайта на сдружението желаещите могат да се записват и да участват в инициативите ни.
