Деветото мироварене в най-новата история на Българската православна църква (БПЦ) ще започне днес, на Велики понеделник. Варенето на светото миро ще се извърши в притвора на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски", съобщи пресслужбата на Българската православна църква - Българска патриаршия (БПЦ-БП).
14 април - Велики понеделник
В патриаршеската катедрала ще бъде отслужена Преждеосвещена света литургия, а след нея българският патриарх Даниил ще отслужи водосвет и ще поръси със светена вода мироварните съсъди и материали, и ще влее от светената вода в мироварния казан. След това свещениците ще влеят в казана бяло гроздово вино и маслинен елей. Патриарх Даниил ще прочете Първото зачало (първия текст от напрестолното евангелие) от предвидените евангелски четива. Докато се вари мирото, свещеници ще четат светото Евангелие, както и по ред на старшинство ще разбъркват казана със съставките.
15 април - Велики вторник
След отслужването на Преждеосвещена света литургия в патриаршеската катедрала ще бъдат долети останалите количества вино и елей, и мироваренето ще продължи по установения ред до 19:00 ч., когато е началото на Последованието на Жениха. В същия ден ще бъде съставена сместа от ароматни билки, смоли и етерични масла.
16 април - Велика сряда
След отслужването на последната за църковната година Преждеосвещена света литургия в патриаршеската катедрала мироваренето ще приключи, като българският патриарх Даниил ще прибави подготвените предварително аромати: извлеци от ароматни билки, смоли и благовонни масла. В 18:00 ч. готовото вече миро ще бъде излято в специалните конкуми за съхранение.
17 април - Велики четвъртък
На 17 април - Велики четвъртък, преди началото на светата Василиева литургия предстоятелят на Българската православна църква патриарх Даниил, архиереите от Светия синод и свещенството с литийно шествие ще внесат конкумите с новото миро в светия олтар. Там конкумите ще бъдат поставени на две маси от двете страни на светия Престол. По време на Великия вход конкумите ще бъдат изнесени от светия олтар и отново внесени през Царските двери, като ще бъдат поставени до светата Трапеза и ще бъдат отворени. След това ще се пристъпи към освещаване на мирото.
В същия ден след края на светата литургия духовенството и миряните в литийно шествие ще се отправят към сградата на Светия синод. Начело на шествието ще бъдат тържествено носени алабастърът и конкумите с новоосветеното миро. Съдовете ще бъдат положени в редица пред иконостаса на синодалния параклис "Св. цар Борис - Покръстител". Те ще бъдат поставени след това в миротеката на Светия синод за съхранение.
За времето на Първото и Второто българско царство не са засвидетелствани случаи на освещаване на миро от Българската църква. През този период светото миро се получавало от Константинополската (Вселенска) патриаршия. През XIV в., когато отношенията между българския патриарх Йоаким Трети и патриарх Калист Първи се влошили, Константинополската църква преустановила изпращането на миро. Тогава Българската църква започнала да се снабдява с чудотворното благоуханно миро, изтичащо от мощите на св. Димитър Солунски и на св. Варвара.
През епохата на османското владичество гръцките владици, които управлявали българските епархии, се снабдявали със свето миро от Вселенската патриаршия. След вдигането на схизмата (22 февруари 1945 г.) по време на официалното посещение на предстоятеля на Българската църква екзарх Стефан в Цариград (между 23 октомври и 6 ноември 1945 г.) Вселенският патриарх Вениамин дарява на Българската църква десет литра свето миро в специален съд, наречен „алабастър". През 1949 г. румънският патриарх Юстиниан изпраща в дар на БПЦ - 5,5 литра свето миро.
С вдигането на схизмата и възстановяването на автокефалията Българската православна църква възстановява своето право сама да приготвя свето миро.
