Ябълките и крушите, които цъфтят малко по-късно, имали шанс
След няколко необичайно топли дни, които излъгаха природата да се събуди преждевременно, последвалите студени дни и слани в началото на април нанесоха сериозни щети по овощните култури в много региони на страната.
Дръвчетата, които вече бяха цъфнали или в напреднал стадий на развитие, понесоха основния удар от рязкото застудяване. Агрономи и производители посочват, че при по-чувствителни към студа овошки като
праскови, кайсии и череши загубите варират между 50 и 90%
в зависимост от района и етапа на развитие на растенията. Ябълките и крушите, които цъфтят малко по-късно, имали шанс да избегнат най-лошото, макар че и при тях имало поражения.
“Имаше нощи с температури под минус 4 градуса. Цветовете бяха буквално изгорени”, казват овощари. Тези няколко дни с отрицателни температури са били достатъчни да нанесат такива поражения, че производители да твърдят, че български плодове тази година няма да има.
“Ако има, ще са ограничени количества, и то там, където са се запазили. Ще се надяваме на ябълките, защото те цъфтят най-късно и може да оцелеят. Когато вече е формирана костилката и тя има ядка, е течна в началото и при минус 2 градуса замръзва, след което покафенява и плодът си заминава”, казва Николай Колев - председател на Съюза на Дунавските овощари.
Той обаче е обезпокоен, че студеното време не е повлияло само на овошките у нас. В сходно положение били и фермерите в Гърция и Турция, от които внасяме основно плодове, както и Северна Македония и Сърбия. Данни на земеделското министерство показват, че 34% от вноса идва от Гърция, 24% от Турция, а от Северна Македония - 9 на сто.
Това означава, че освен български е напълно възможно да няма и големи количества вносни, а
цените ще са високи
Неблагоприятното време принуди турското Министерство на земеделието и горите да спре временно износа на лимони. Мярката е наложена с цел да се запази балансът на цените на турските пазари и да се предотврати спекулирането с цените на продукта.
Гръцки издания пък пишат, че кайсиите там са измръзнали и загубите на места стигат до 100%.
“Други години, когато локално в България има аномалии, в другите страни е добре и няма скок в цените, защото те се влияят от вноса, но тази година, при положение че и в другите държави няма плодове, цените ще са високи. Страшни студове са и там”, коментира Колев.
Живка Гроздева - член на УС на Асоциацията на овощарите, потвърждава думите на колегите си и изразява надежда да са останали райони в страната, където да няма такива големи поражения. Но споделя, че в Югоизточна България почти нямало оцелели дръвчета. “Костилковите бяха или на цъфтеж, или прецъфтели, от семковите - крушите бяха на пълен цъфтеж, това е много чувствителна фаза и при няколко дни с отрицателни температури просто нищо не може да оцелее”, казва тя.
Изглежда, че пораженията не са само в Югоизточна България, защото в края на миналата седмица със заповед на областния управител на Кюстендил Александър Пандурски се обяви бедствено положение за територията на областта. Причината - пораженията, нанесени на овощните насаждения вследствие на минусовите температури.
Обемът на бедствието е голям – череши, праскови и кайсии тази година може да няма. Градусите стигнаха до 27, овошките цъфнаха. След това температурите паднаха до минус 7 градуса. Растенията са много по-чувствителни, когато цъфтят. Много лесно замръзват и на практика
това бедствие попари всичко,
коментира и Явор Гечев - съветник по селско стопанство на президента и бивш земеделски министър.
Това, което остава на стопаните сега, е да искат помощ от държавата, защото на практика дори не могат да си застраховат културите. Застрахователните компании покриват риск от измръзване при събитие, настъпило след 19 април. Да се застрахова каквато и да е продукция преди тази дата е невъзможно, оплаква се Живка Гроздева. По този повод Гечев бе категоричен, че е наложително да сме по-бързи и адекватни на времето.
“Трябва да има гаранционни и солидарни фондове, които в момента земеделският министър подготвя. Аз ги започнах в новия стратегически план, помагам с каквото мога. Това е взаимоспомагателен фонд, който да набира средства от държавата, от земеделските производители и от европейските средства, и като се стигне до такъв тип бедствие, да има кой да помогне”, добави бившият земеделски министър.
Всъщност екипът на земеделското министерство вече работи по учредяване на взаимоспомагателен
фонд за допълнително компенсиране на фермерите
при управлението на рискове. За целта от тази година се удържат 1,5% от всички директни плащания.
“Важно е да се знае, че условие за получаване на компенсации от фонда ще бъде наличие на активна застраховка на продукцията, сключена със застрахователна компания”, коментира преди дни министърът на земеделието Георги Тахов.
Георги Тахов: Осигурени са пари за обезщетения
Вече има осигурен бюджет за компенсиране на стопаните със сериозни загуби вследствие на студа. Условието за изплащане на обезщетения е за 100% пропаднали площи, като ще се компенсират 80% от разходите съгласно технологичните карти на Министерството на земеделието и храните. Новината обяви земеделският министър Георги Тахов по време на брифинг в Министерския съвет миналата сряда.
“Средствата са предвидени в бюджета на Министерството и Държавен фонд “Земеделие”. Обезщетения ще се изплащат след подаване на заявления за подпомагане от страна на стопаните и извършване на проверки на място от специализирани комисии”, обясни Тахов.
По думите му след обследване на терените и доказване на загубите изплащането на средствата ще се извърши в едномесечен срок. Към момента няма информация относно размера на пропадналите площи – тя ще бъде налична след извършване на обследването, каза още министърът.
Овощари палят огън с восък, димът пази дръвчетата от сланата
В опит да запазят овошките земеделски производители палят огън, а димът предпазва от сланата.
“Палят се кофи, които се пълнят с восък и пресован картон, напоен с гориво. Отделяната топлина не е голяма, но самият пушек предпазва дръвчетата от измръзване. Когато те са опушени, сланата не се хваща за тях”, разказва земеделецът Пламен Николов. Той със семейството си отглежда 13 декара сливи и 7 декара с ябълки в Западна България. Казва, че за тези декари трябват много кофи, които не са евтини. Те имали над 300 и ги палили 4 дни поред по време на най-големите студове.
“Скъпо удоволствие е, ние го правим вече за втора година, налага се, ако искаме нещо да оцелее”, допълва Николов и казва, че огънят издържал по 11 часа.
Почти във всяко село се пали огън, коментира и Коста Петров - председател на Сдружението “Българска праскова” в Сливен. Той уточнява, че има случаи, в които се подават сигнали до пожарната от хора, които не знаят, че това е опит да се спаси реколтата. И той като Николов уточнява, че паленето на огъня се прави, за да се получи димна завеса, която да попречи на студените въздушни маси да слязат към земята.
