Психологически експерименти показват, че при грешка човек страда повече, ако е послушал чужд съвет вместо себе си
"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
Кипите от разочарование и яд, защото се оказва, че сте взели грешно професионално решение. Обвинявате себе си - не трябваше да слушате никого, а да действате според собствената си преценка и интуиция.
Е, това, че обвинявате себе си, е добра новина. Хората, които поемат отговорност и не смятат за виновен все някой друг, са потенциално по-успешни.
- Пътят като урок
Позволете си да пострадате малко и после анализирайте как стигнахте до грешното решение. Според психолозите това е важна стъпка, която мнозина изпускат, понеже се втурват да мислят и действат, за да оправят последиците от гафа. А осъзнаването на пътя до него е по-голям урок и пази от следващи решения, за които да съжалявате.
Експертите много се занимават с техниките за взимане на професионални решения, защото те са ежедневие за повечето работещи хора. Малцина са тези, които действат само по "устав" или по заповед на шефа и не им се налага да преценяват сами какво да правят. Без значение в каква индустрия работите, сигурно всеки ден много пъти избирате как да си вършите задачите, а от тези избори зависи успехът ви.
Безспорно, желязното правило е едно: отговорност за крайното си решение носите вие, независимо дали сте от хората, които обичат да се съветват с другите.
По принцип не е лошо да слушате не само себе си, преди да вземете решение. Това означава, че не сте интелектуално арогантни, не се смятате за вечно прави и безпогрешни, имате отворен ум, готови сте да чуете и оцените чужди мнения и препоръки. (Симптоми за интелектуална арогантност, която проваля успеха)
Ако обаче не взимате никакво решение, дори по някой дребен проблем, без да се посъветвате с едва ли не всекиго от колегите си и с шефа, изглежда сте много неуверени. А това е вредно - и така да се чувствате, и така да ви виждат останалите в екипа и началникът.
- Споделената отговорност като алиби
Поведенческите психолози препоръчват да помислите как обикновено стигате до решение и да се самооцените - дали не се съветвате прекалено много и защо обикновено така правите.
Според тях може да се окаже, че не сте от неуверените, а от тези, които си търсят алиби при евентуален провал - слушах чужди препоръки, не нося цялата вина за гафа. Няма да се разочаровате от себе си и ще намалите страданието си от неуспеха.
На практика обаче не се случва така поне при нормалните и умни личности. Доказано е с експерименти.
Изследователи от университета "Корнел" проверили дали хората се чувстват по-зле от лоши решения, които са взели сами, или от лоши решения, за които са послушали съвета на някой друг.
Учените провели четири теста с около 1400 участници - карали ги да избират между две лотарии. Някои подвеждали, като ги насочвали да изберат лотария с по-нисък шанс за печалба и по-малки награди.
Резултатите показват, че участниците, които избрали по-непечелившата лотария, след като са получили съвет, повече страдали заради решението си. Тези, които сами избрали по-лошата лотария, без никой да им казва какво да правят, съжалявали по-малко.
"На хората често им се струва, че ако следват нечий съвет, това ще ги предпази от отговорност и съжаление. Но в действителност се случва точно обратното. В крайна сметка се чувствате по-зле, когато сте пренебрегнали това, което вие сте смятали, че е по-добрият избор", коментира Сунита Сах от изследователския екип.
"Няма разпределяне на отговорността. Хората не само не обвиняват повече този, който им е дал лошия съвет, а обвиняват повече себе си", добавя Кейтлин Уули.
- Смелостта като избор
Авторите на проучването казват, че са били изненадани от данните. Но резултатите подчертават колко е съществена смелостта да отхвърляте съвети, които противоречат на вашите преценки.
Всеки разумен и почтен човек осъзнава в себе си, че е имал избор да слуша или да не слуша чужди съвети. И няма какво да обвинява някого другиго за избора си - в крайна сметка той сам си е взел решението. Не получава облекчение, а се ядосва още повече, че е бил достатъчно глупав да се подведе по чужд акъл.
Поведенческите психолози обаче подчертават, че съществена част от техниките за взимане на правилни решения е оценката кога да послушате само себе си. Понякога това може да е чиста глупост.
- Експертизата като ключов фактор
"В много случаи е грешка да действате по интуиция и да не приемате съвети. Най-напред си отговорете на три въпроса", казва Бил Мърфи-младши, автор на книгата "Девет умни навика на хора с много висока емоционална интелигентност".
- Първият е дали имате експертен опит, за да вземете сами решение. Ако нямате достатъчно познания, няма на какво да стъпите и вероятността да сгрешите е огромна.
- Вторият задължителен въпрос е от кого приемате съвет. Дали от някого, когото трябва да слушате? Човекът трябва да има повече знание и опит от вас по темата.
- "Освен експертизата има още едно ключово нещо, което трябва да имате предвид - интереса му. Добре, човекът знае повече от вас. Но използва ли това знание, за да оцени подобаващо вашата ситуация", изтъква Бил Мърфи.
Той уточнява, че тези техники трябва да се прилагат преди важни решения. "Цялото упражнение не си струва за решенията с ниски залози. Не отделяйте нито много времето за разглеждането им, нито за съжаление, ако нещата се объркат", казва експертът.
--------- Какво е метакогниция и как помага
Психолозите наричат метакогниция практиката да мислите за собственото си мислене. И твърдят, че поставянето под съмнение на собствените мисловни процеси е добра техника при вземането на решения.
Проучванията показват, че 70% от професионалистите изпитват неуверност в даден момент от кариерата си, но тя може да накара човек да взима по-обмислени решения.
В свое изследване Басима Теуфик от университета "Уортън" установява, че неувереността не е категорично лоша. Тя е мотивация за по-добри решения и по-добро представяне в работата - когато човек не е сигурен в решението, го проучва по-изчерпателно, преди да предприеме действие. Съмненията го правят по-аналитичен. В този смисъл неувереността може да бъде мощен инструмент за предпазване от грешки.
Метакогницията помага, като обърнете внимание на съмнението дали решението ви е правилно, а не го заглушавате веднага. Проверете откъде идва то, мисловните процеси, с които стигнахте до това решение. Ако несигурността продължава, намерете как да получите повече яснота - с проучвания, анализ и размисли, консултации с колеги и с шефа. Чак тогава вземете окончателно решение.
В "Точният човек" можете да прочетете още:
Трикове за чар в делови видеоразговори
Тактики да се справяте с колега подлец
Как да крадете умения и да печелите професионални победи
Без кураж няма слава, или защо да се стремите към неекипни проекти
Симптоми за интелектуална арогантност, която проваля успеха
Флирт или ухажване между колеги - разлика голяма
Наръчник да работите със студени делови колеги
Как да се пазите шефът да не подценява авторството ви на вашите идеи
Ефект на рогата или ефект на ореола внушавате - от това зависи успехът
