Благодарение на многоезична настолна игра и мобилно приложение пресъздаваме реални медийни и новинарски ситуации, с което стимулираме реакция срещу фалшиви новини и подвеждащо съдържание в социалните мрежи. Това каза деканът на Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) при Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Веселина Вълканова. Тя откри конференцията „Влиянието на фалшивите новини върху европейските демокрации“ днес.
В рамките на събитието тя представи проект „Media Masters: Повишаване на медийната грамотност“, финансиран по програма „Граждани, равенство, права и ценности“ на Европейския съюз. Част от него са играта и приложението, чийто софтуер е готов, обясни проф. Вълканова.
„В развитието на проекта, който днес представяме, се обединихме около тезата, че в епохата на дезинформация и дигитален шум медийната грамотност е ключов инструмент към възможността хората да правят информиран избор, да развиват критично мислене, да изграждат дигитална култура и да защитават в крайна сметка демократичните ценности“, каза деканът на ФЖМК. По него работи консорциум от девет държави от Европейския съюз – България, Франция, Италия, Испания, Хърватия, Гърция, Кипър, Словения, Ирландия, пише БТА.
Проф. Веселина Вълканова обясни, че към проекта ще бъдат привлечени и ученици както от средната, така и от началната степен на обучение. Проектът е подчертано практически, добави тя.
Рано е още да се правят изводи, но смятам, че чрез подобни групи модели може да се насърчава критичното мислене и да поощряваме, да подтикваме младите хора да разпознават дезинформацията и манипулативното, манипулираното съдържание, посочи деканът на ФЖМК. Проф. Вълканова отбеляза, че и двата продукта са създадени така, че да могат да бъдат използвани и след приключването на проекта.
Според нея фокусът на инициативата е доста смел – да ангажира младите хора в определени социални проекти, в гражданския диалог. Една от целите на проекта е също така да предоставим ценни данни за бъдещи изследвания и обратна връзка, чиито резултати ще бъдат публикувани, каза тя. „Надяваме се, че ще имаме голям принос в проверката на функционалните тестове от първата версия на проекта и настолната игра и в установяването доколко разработката може да бъде ефективна като педагогически инструментариум за подобряване на медийната грамотност у младите хора“, посочи деканът на Факултета по журналистика и масова комуникация.
Тя разказа още, че всички сценарии и въпроси, които са включени в играта и в приложението, са базирани на реални събития. „Ние вярваме с колегите, които участват в консорциума, че това е най-ефективният начин да предизвикваме интереса на младите хора и да ги поощряваме за дискусия и ангажираност“, коментира проф. Веселина Вълканова.
По думите ѝ освен политика и политически новини и събития, в играта са включени и теми, които са по-близки до целевите възрастови групи.
„Дезинформацията е този сложен феномен, който се разпространява много широко в глобален план, може да подкопава човешки права и може да застрашава и застрашава реално европейските демокрации. При това технологиите от последните години правят дезинформацията още по-трудна за разпознаване. Сега се намесва и изкуственият интелект, чрез който фалшивите новини, дийпфейк видеата и онлайн измамите могат да придобият невиждани досега нива на достоверност. Всъщност, това е голямата заплаха – трудната откриваемост на фалшивото от действителното, провереното, истинното съдържание. Заплахата не е просто в наличието на фалшиви новини в съвременната комуникационна среда, а по-скоро – в скоростта, в мащаба, с който те се разпространяват“, каза проф. Веселина Вълканова. Според нея в настоящия свят киберсигурността е не просто въпрос на технологии, но и на човешко поведение.
Деканът на ФЖМК смята, че противодействието на актове за дезинформация е чрез образователни проекти, програми, кампании, в това число и чрез кампании и действия в традиционните, не само в новите медии.
„Въпреки че образованието по медийна грамотност на практика е прието вече и е стандартно в редица англоговорящи страни, например Великобритания, Канада, Австралия, то все още не е факт в Щатите, където децентрализираната образователна система по-скоро пречи на този процес“, обясни проф. Вълканова. Все пак медийната грамотност не се е превърнала в стандартна обучителна програма в глобален план, в това число и България, допълни тя.
„Факт е, че младите хора използват социалните мрежи и въобще интернет и дигиталните онлайн платформи по различен начин. Това може да допринесе за изграждане на гражданска ангажираност. Аз обаче не споделям тезата на някои учени, че тази гражданска ангажираност възниква някак спонтанно, естествено от използването на дигитални медии. Обратно – мисля, че образованието по медийна грамотност е крайно необходимо, за да осигури този когнитивен, социален конструкт, това скеле, на което да стъпят тези нагласи, рефлекси и в крайна сметка – гражданското ангажиране на младите хора. В това число и социалното съпричастие“, каза още проф. Вълканова.
