КЗП излезе с позиция относно медийни публикации на народния представител Елисавета Белобрадова с отправени обвинения срещу Комисията за защита на потребителите относно законосъобразността на действията при извършени проверки на фитнес центрове.
След отправени многократни запитвания до КЗП от страна на депутат от ПГ на ПП-ДБ относно нормативните изисквания към фитнес центровете, предоставящи фитнес услуги и изготвени четири броя подробни отговори, е важно да се отбележи, че липсата на предоставени документи от съответните търговци, удостоверяващи съответствието на предлаганите услуги с изискванията за безопасност съгласно стандарт БДС EN 17229:2019, е основание за прилагането на принудителни административни мерки от контролния орган в лицето на КЗП. Стандарт БДС EN 17229:2019 регламентира условията за фитнес съоръженията, тяхното функциониране, както и оперативните и управленските изисквания към фитнес центровете, в т.ч. и изисквания, свързани с общата безопасност на предлаганите услуги.
На народния представител нееднократно е пояснено, че дефиницията за безопасна услуга е регламентирана в чл.70 от ЗЗП, а в чл. 71 са посочени случаите, в които една услуга се счита за безопасна. За предоставяните услуги във фитнес центрове липсват нормативни изисквания съгласно ал.1 на чл.71 и хармонизирани европейски стандарти, справки за които са публикувани от Европейската комисия в "Официален вестник" на Европейския съюз съгласно ал.2 на чл.71. В случая е приложима ал.3, т.1 на чл.71, а именно: съответствието на услугата с общите изисквания за безопасност се оценява, като се вземат предвид българските стандарти, въвеждащи европейски стандарти, различни от тези по ал.2, поради липса на хармонизирани стандарти по ал.2 на чл.71 от ЗЗП. Както е посочено и на интернет страницата на Българския институт по стандартизация тук за предлаганите услуги във фитнес центрове е приложим стандарт БДС EN 17229:2019 „Фитнес центрове. Изисквания за фитнес съоръжения и тяхното функциониране. Оперативни изисквания и изисквания, свързани с управлението на фитнес центрове". За стандарт БДС EN 17229:2019 няма публикувани данни в "Официален вестник" на Европейския съюз и няма нормативно изискване органът, който извършва дейности по оценяване за съответствие на услугата с този стандарт, да бъде акредитиран от ИА Българска служба за акредитация. В този смисъл, липсата на акредитация не освобождава търговците от задължението да гарантират безопасността на предлаганите от тях услуги, както е предвидено в чл.69, ал.1 от Закона за защита на потребителите. Дружествата, които управляват фитнес центрове, са длъжни да осигурят безопасни условия за потребителите и да удостоверят съответствието на своята дейност с нормативните изисквания, пише КЗП.
В подкрепа на гореизложеното е Решение № 6236 от 12.06.2023 г. на Върховния административен съд на Република България по оспорена заповед от 2022 г. на председателя на КЗП (т.е. при предходен състав на КЗП), с която е приложена принудителна административна мярка на фитнес клуб за периода, необходим за извършване на контрол и безопасността на предлаганата услуга.Съгласно решението на ВАС, административният акт е издаден законосъобразно и в съответствие с преследваната от закона цел да се предотврати реално съществуваща възможност за увреда на здравето на хората. Върховният административен съд приема, че след като по отношение на проверения фитнес клуб не са представени изисканите от контролния орган КЗП документи във връзка с оценяване и удостоверяване на съответствието на предоставяната услуга с нормативно установените изисквания за безопасност, се налага обоснован извод, че са изпълнени предпоставките на чл.88, ал.1 т.1 от ЗЗП. В хода на проверката са възникнали съмнения относно съответствието на предлаганите услуги с изискванията на стандарт БДС EN 17229:2019 поради непредставяне на документи, удостоверяващи произход на уредите и съоръженията, както и документи, доказващи съвместимостта им с нормативно установените указания за безопасното им използване. Съгласно решението на ВАС, разпоредбата на чл.88, ал.1 от ЗЗП задължава контролния орган, когато установи, че определена стока, услуга или партида стоки, пусната на пазара, представлява или е вероятно да представлява опасност за здравето и безопасността на потребителите, вземайки предвид условията за производство или търговия на стоката или услугата, да предприеме някоя от посочените в т.1-3 от същата разпоредба мерки. В продължение, Върховният административен съд излага, че съгласно разпоредбата на чл.69 от ЗЗП производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги, са задължени да предлагат само безопасни стоки и услуги на потребителите. Легалното определение на понятието „безопасна стока и услуга" се съдържа в чл.70 и чл.71 от ЗЗП. Стоката или услугата се смята за безопасна, когато съответства на нормативно установените изисквания за безопасност, на които трябва да отговаря, за да бъде пусната на пазара. Съгласно чл.71, ал.3, т.1 от ЗЗП, при липса на нормативни изисквания и стандарти по ал.2, съответствието на стоката или услугата с общите изисквания за безопасност се оценява, като се вземат предвид българските стандарти, въвеждащи европейски стандарти, различни от тези по ал.2.
Предвид всичко изложено по-горе, не остава съмнение в законосъобразността на действията на КЗП.
Комисията за защита на потребителите /КЗП/ се ръководи единствено от върховенството на закона и от интересите на българските граждани. Ето защо при констатиране дори и само на потенциална опасност за здравето и безопасността на потребителите, КЗП е задължена от закона да издаде заповед за временно спиране на предлагането на услугата, докато не бъде установена нейната безопасност.
Фитнесите, които не са в състояние да представят документи, удостоверяващи произход на уредите и съоръженията, както и документи, доказващи съответствието им с нормативно установените изисквания за безопасното им използване и експлоатация, създават потенциален риск за живота и здравето на гражданите.
Разпоредбата на чл.72 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е задължителна и не се нуждае от тълкуване, защото е пределно ясна –„производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги, предлагат стоки и услуги на потребителите след извършване на дейностите по оценяване и удостоверяване на съответствието им с нормативно установените изисквания за безопасност.".
КЗП не вменява никакви задължения на фитнесите, законът им вменява такива задължения. КЗП единствено изисква доказателства, че фитнесите са изпълнили задълженията си по закон. В случая безопасността на услугите се доказва чрезпредставяне на доклади, сертификати или другидокументи за съответствие на предлаганите от тях услуги със стандарт БДС EN 17229:2019. Естествено законът не поставя ограничения върху способите и средствата за доказване, като фитнесите могат да изберат и друго техническо решение.
КЗП е длъжна да действа своевременно за осигуряване безопасността на българскитеграждани.
КЗП прилага еднакво закона спрямо всички икономически оператори.
КЗП изпълнява законовите си задължения запредпазване хората от потенциални рискове за тяхното здраве и живот.
