Всяка държава на Балканите има своя гледна точка към историята, но един от най-важните исторически уроци е, че след векове на съперничества и противоречия, най-накрая сме осъзнали, че сътрудничеството е много по-добър избор от войните, заяви президентът на Делфийския икономически форум
Европа може да се справи с предизвикателствата и да укрепи позициите си в силно оспорван свят, ако признае значимостта на проблемите, повиши нивото си на амбиции и предприеме конкретни действия, като излезе от зоната си на комфорт. Това заяви днес държавният глава Румен Радев в изказването си на Десетата годишна среща на Делфийския икономически форум в Република Гърция. Събитието събира държавни и правителствени ръководители, представители на академичните среди, на бизнеса и неправителствения сектор, които обсъждат перспективите за устойчиво развитие и конкурентоспособност в условия на преплитащи се кризи. Във фокуса на международния форум са и въпросите, свързани с последиците от войните в Украйна и Близкия Изток, предизвикателствата пред енергетиката и икономиката, свързаността, европейското единство, бързото технологично развитие и други. Това съобщиха от прессекретариата на президентството.
В изказването си Румен Радев подчерта, че динамиката на геополитическите процеси става все по-висока, руши се архитектурата на международната сигурност, разпадат се установени бизнес модели, наложените нови мита разтърсват пазарите, а стагнацията засяга водещи европейски икономики, което прави изключително трудно да се правят прогнози за бъдещето. Това поставя и въпроса за нивото на амбиции на Европа как да се справи с тези предизвикателства и да осмисли редица ключови области за своето бъдеще. Като такива Румен Радев открои сигурността, геополитическото позициониране, конкурентоспособността на европейската икономика, капиталовия пазар, енергетиката, иновациите и изкуствения интелект и европейското единство.
„Преди да се заемем обаче с решаването на проблемите на утрешния ден, трябва да се поучим от уроците от миналото, иначе инвестираните време, усилия и пари едва ли ще доведат до резултати", заяви президентът и призова за сила и кураж, за да си даде Европа честен отговор на редица трудни въпроси.
Държавният глава призова за отговор как Европа е допуснала да изостане в иновациите и технологиите; как е допуснала да изпадне в енергийна криза и защо цената на енергията е няколко пъти по-ниска в САЩ и Китай; защо ЕС не е в състояние да взима бързо решения; можело ли е да бъде предотвратена войната в Украйна; защо Русия произвежда 4 пъти повече муниции от НАТО, както е подчертал генералният секретар на Алианса, въпреки огромното си икономическо превъзходство; защо Русия продължава да напредва на бойното поле в Украйна, въпреки колосалната финансова и военна помощ за Украйна; защо вместо да изгради силни отбранителни линии и да съхрани отбранителния си потенциал и територия, много лидери са окуражавали Украйна да предприеме контранастъпление през 2023 г. с утопични гаранции, че ще победи Русия, при положение че Украйна не е разполагала с условия за успех при настъпателна операция, съгласно установените преди повече от 200 години принципи на оперативното изкуство от Клаузевиц; дали Европа ще се съгласи САЩ и Русия да договорят мира в Европа без нейно участие.
Каквито и да са отговорите, ЕС се нуждае от военна сила и целенасочен подход за вземане на решения в този турбулентен свят. Трябва да си даваме и сметка, че само натрупването на оръжие не води автоматично до отбранителни способности. Нуждаем се на първо място от ясна политическа визия и обща отбранителна стратегия, подчерта Румен Радев. Като предизвикателства президентът открои обединяването на фрагментираната европейска отбранителна индустрия и убеждаването на европейските граждани, че инвестициите в сигурността са оправдани.
Държавният глава посочи също така, че постигането от ЕС на стратегическа автономия ще изисква и време, и ресурси, а сигурността на Европа продължава да е зависима от трансатлантическата връзка, която следва да продължи да се развива. „Наша обща задача днес е прекратяването на кръвопролитието в Украйна и уверено да поемем по пътя към постигането на устойчив и дълготраен мир, без да губим повече историческо време", заяви президентът и добави, че изходът от тези общи усилия има пряко отношение както към новата архитектура на сигурността, така и към нашето икономическо развитие и конкурентоспособност.
„В дългосрочен план гарантирането на нашата сигурност ще разчита все повече на конкурентоспособността на европейската икономика, основана на обща индустриална и финансова политика на ЕС и силен европейски капиталов пазар", подчерта Румен Радев.
Като друг стълб на стратегическата автономия на Европа държавният глава открои енергийната сигурност и свързаността - области, в които България и Гърция продължават да се утвърждават като пример за отлично сътрудничество. Румен Радев посочи газовия интерконектор, плаващия терминал за втечнен газ край Александруполис, високоволтовата електрическа връзка „Марица Изток –Неа Санта", вертикалния газов коридор, чието изграждане на българска територия започна този месец, проекта за създаване на петролопровод от Александруполис до Бургас, като допринасящи за енергийната сигурност и диверсификация на целия регион.
Държавният глава отбеляза като перспективни сфери на партньорството между България и Гърция производството и съхранението на енергия от възобновяеми източници, тъй като южната ни съседка има възможност за производство на голямо количество енергия от соларни мощности, а България с високопланински язовири и възможности за развитието на ПАВЕЦ мощности за тяхното съхранение. Румен Радев подчерта и перспективата за съвместно сътрудничество в създаването на големи центрове за данни и гигафабрики за изкуствен интелект.
България и Гърция са част от Европа и винаги ще бъдат, а нашето силно сътрудничество и посветеност на европейското единство и сигурност доказва, че дори и нашият регион да формира външна европейска граница, той не е периферия на ЕС, заяви президентът. Румен Радев напомни думите на датския философ Киркегор, че „животът може да бъде разбран, само гледайки назад, но трябва да бъде живян, само гледайки напред". Затова, въпреки че на Балканите всяка държава има своя собствена гледна точка към историята, един от най-важните исторически уроци е, че след векове на съперничества и противоречия, най-накрая сме осъзнали, че сътрудничеството е много по-добър избор от войните. Днес България и Гърция са стратегически партньори, изграждащи заедно силна ос на стабилност и сигурност, която създава по-добри перспективи за целия регион. Държавният глава заяви също така, че двете страни ще продължат да задълбочават своята европейска интеграция и изрази признателността на страната ни за подкрепата на Гърция за постигнатото присъединяване към Шенген.
В рамките на изказването си на международния форум президентът Румен Радев акцентира и върху предприетите от България действия за модернизация на Българската армия като част от общите усилия на ЕС и НАТО за гарантиране на сигурността и стабилността на нашия регион.
По време на посещението си в Делфи българският държавен глава е придружаван от съпругата си Десислава Радева.
