Българската държава вече има готово решение по проекта за подобряване на корабоплаването по река Дунав FAST Danube 2. Това каза в интервю за БТА вицепремиерът Атанас Зафиров, който днес посети Румъния и се срещна в Букурещ с румънския премиер Марчел Чолаку. FAST Danube 2 беше една от дискутираните теми.
“Решението ни е представено на румънската страна под формата на конкретно споразумение. Проектът FAST Danube 2 очаква подпис от румънската страна и може да стартира веднага. Разбира се, след като премине през съответната ратификация през българския парламент”, отбеляза Зафиров непосредствено след срещата.
Той изрази мнение, че проектът ще реши много от проблемите на корабоплаването по река Дунав, като я направи на практика плавателна през целия период от годината.
“Този проект до момента беше една от пречките за стартиране на останалите проекти, за които говорихме днес с румънския премиер Марчел Чолаку - изграждането на мостове, съоръжения, фериботни връзки и даването на възможност за ускорено развитие на икономическите отношения между двете държави”, уточни Атанас Зафиров.
В отговор на въпрос за времевите измерения и крайни срокове на изброените проекти българският вицепремиер коментира, че разговорите за втория мост между Русе и Гюргево са в много напреднал етап.
“Аз поставих много сериозно и въпроса за изграждане на мостово съоръжение между Силистра и Кълъраш, пак в контекста на взаимната свързаност, която е издигната в ранг на стратегически приоритет между двете държави”, добави той.
По време на срещата в Букурещ са били обсъдени още възможностите за оптимизиране на търговско-икономическите отношения.
“Изразих задоволство от нивото на туристическите ни връзки, възможността от създаване на съвместни брандове за привличане на туристи от далечни дестинации, доброто взаимодействие, което имаме в охраната на държавната граница чрез съвместни екипи между България, Румъния и Австрия, както и доброто взаимодействие с румънските полицаи, които зимата и лятото патрулират в българските курорти”, отбеляза Атанас Зафиров.
На разговорите с румънския премиер Марчел Чолаку той е поставил и темата за хидроенергийния комплекс “Никопол-Турну Мъгуреле”.
“Той е с 50-годишна давност и беше преподписан миналата година. За съжаление изборите в двете страни отложиха този проект. Надявам се той отново да бъде сложен на масата за разговори, тъй като е една отлична възможност за достъп до евтина, зелена електроенергия, в контекста на предстоящата реиндустриализация и в Европа, и в България, нуждата от евтин енергиен ресурс”, уточни българския вицепремиер.
Атанас Зафиров отбеляза, че Румъния е вторият най-голям външно-търговски партньор на България и определи отношенията в областта на туризма и икономиката като отлични, а тези в сферата на отбраната и сигурността като добри.
“Отбелязахме заедно, че може би сега е моментът, и в контекста на геополитическата обстановка, и на новите заявени амбиции от страна на Европейския съюз, тази мобилна свързаност да се издигне в ранг на приоритет между двете държави и да започнат практически действия по нейното осъществяване”, добави вицепремиерът.
Той каза още, че с Марчел Чолаку са имали и среща на четири очи.
“Имахме и среща на четири очи с господин премиера, в качеството си на председатели на братски социалистически партии от семейството на Партията на европейските социалисти. Аз, разбира се, пожелах успех на предстоящите избори на кандидата на управляващата коалиция. Изразих надежда, че Социалдемократическата партия ще запази статута си на най-голяма и най-влиятелна политическа сила в Румъния, както и споделихме обща тревога от процеса на нарастване на националистически и крайно популистки настроения в Европа. Това е един мощен стимул и катализатор, надявам се, на процеси в другата част на политическия спектър - демократичната част, която да даде решителен отпор на подобни явления. Аз съм оптимист за избора, който ще направят румънските граждани. Пожелавам им успех”, коментира Атанас Зафиров.
Той изрази и своята удовлетвореност от функционирането на нелеката по думите му коалиция в Румъния.
“Тя беше един от примерите за нас, когато създадохме подобен тип съвместно управление и в България между партии на пръв поглед несъвместими идеологически, но в същото време доказали, че когато тяснопартийният интерес даде крачка назад, напред излезе държавният интерес, те могат да формират стабилно и устойчиво управление”, добави българският вицепремиер.
