„Идеята на промяната, която предвиждаме, е да осигурим на децата по-широка база от знания и умения по хуманитарните и природните науки. По този начин се надяваме да компенсираме слабите резултати, които показват учениците на тестовете за функционална грамотност PISA". Това каза министър Вълчев на среща с учени от Института по български език, Института за литература и Института за исторически изследвания на БАН. На срещите присъства и председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева, която предложи съдействие от страна на Националната академична мрежа за провеждане на обсъждания по визията за промяна в учебните планове в цялата страна, съобщават от БАН. Той благодари на учените от Института по български език за съдействието им в обучението на преподаватели по български език, както и за работата им по дигиталния речник БЕРОН. В момента учените надграждат и допълват неговите функции.
В Института за литература учените представиха дейността си по Националната научна програма Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина. „Огромен е интересът към българистиката от страна на млади специализанти от целия свят", обяви директорът доц. Елка Димитрова. Според писателя чл.-кор. Георги Господинов „българистични центрове от Европа канят за срещи и обсъждания съвременни български автори". По предложение на министър Вълчев писателят ще се включи в кампания за популяризиране на четенето сред българските ученици.
„Много от учените в Института за исторически изследвания са тясно свързани с проблемите на образованието, тъй като са и преподаватели. Необходими са сериозни промени в учебните програми и ние ще се включим с предложения", каза директорът проф. Даниел Вачков. Той посочи, че се наблюдава спад в интереса у младите хора към професионално развитие в областта на науката.
