"Апелирам университетите в страната да повишат изискванията си към студентите, защото доброто висше образование е трудното, когато трябва да се учи постоянно", каза днес във Варна министърът на образованието и науката Красимир Вълчев. Той участва в заседанието на Академичния съвет на Икономическия университет в града, предаде БТА.
Вълчев уточни, че този тип учебни заведения имат потенциал за развитие и държавата трябва да увеличава подкрепата си за тях. По думите му университетите трябва да работят за привличане на повече чуждестранни студенти, да повишават показателите си за реализация, да развиват активно научна дейност и да се включват в европейски мрежи. Всичко това изисква и да бъдат по-взискателни към студентите, допълни министърът.
Красимир Вълчев отчете, че през последните 10 години се е утроил броят на чуждестранните студенти у нас, но предимно в медицинските професионални направления. Вълчев изрази увереност, че такъв потенциал имат и икономическите и техническите висши училища в страната.
С ректорите на икономическите университети вече водихме разговор как да настроим системата да работи с по-малко студенти, но с по-добри резултати, посочи Вълчев. По думите му една от мерките е младежите да бъдат приемани с изпит по математика. „Вероятно в краткосрочен план това ще доведе до трудности за университетите, но ние сме готови сме да ги подкрепим допълнително", посочи министърът. Той допълни още, че напълно подкрепя идеята икономическите висши училища да провеждат общ кандидатстудентски изпит. Вълчев уточни, че през следващата седмица ще проведе среща и с техническите университети в страната, като подчерта, че освен икономистите, и инженерите трябва да имат добри математически познания. По думите му тези висши училища обаче са по-предпазливи, тъй като броят на кандидатите за тях е по-малък.
Тенденциите във висшето образование са положителни не само заради увеличаването на броя на чуждестранните студенти, коментира още Вълчев. Той отбеляза, че се увеличава научната дейност на университетите, броят на публикациите на преподавателите, международната дейност. Министърът акцентира, че все повече млади хора пишат докторантури и избират да се реализират в акадимичните среди.
За възможността част от бакалавърските програми у нас да станат със срок на обучение три години плюс две години за магистратура, Вълчев посочи, че страната ни е избрала модела четири години обучение за бакалавър плюс една за магистър. „Има професионални направления, в които моделът три години плюс две, е по-добър, ще го регламентираме като възможност, но ще е изключение, а не правило, и ще важи за всички училища в едно професионално направление", посочи Вълчев.
Той коментира още, че планира да се засили контролната функция на МОН, защото случаят с Европейския политехнически университет в Перник е показал, че не е била достатъчно интензивна.
