"...Не дойдох на погребението от страх... Не знаех как ще реагирам... Дано на другия свят си още по-щастлива и усмихната..."
Това пише най-добрата приятелка на 12-годишната Сияна, която бе погубена на пътя. Това пише едно дете за друго дете, което обаче няма да може да го прочете. Дава писмото на родителите си с молба, която те отправят към съкрушените родители на Сияна - да сложат писмото при нея. За да го чете на небето...
"Мъка, мъка", сподели с най-голямата възможна болка бащата на Сияна Николай Попов, разказал със сълзи на очите и тази история на прощаване със своето ангелче.
Писмото до Сияна от най-добрата й приятелка:
Скъпа Сиянке,
Вярвам, че сега си на по-добро място. Много ще ми липсват нашите лиготии. Когато разбрах, не знаех как да реагирам. Бях в шок и не вярвах, че това се случва. Ти не заслужаваше това, което ти се случи. За пръв път ми с еслучва такова нещо. Не дойдох на погребението от страх. Не знаех как ще реагирам и как ще ми се отрази. Дано на другия свят си още по-щастлива и усмихната. Имах толкова въпроси, които исках да ти задам, толкова неща да ти казвам. Искаше ми се да ти звънна, да отида да те видя, но... В стаята си даже имам наши снимки като малки. Връщат хубави спомени. Ще ти оставя и едни малки подаръчета, спомени. Да знаеш, че ти винаги ще си останеш моята най-добра приятелка. Много, много ми липсваш. Обичам те!
