- Операторът Николай Йотов, който прави първия документален филм за героя, сега работи по игрален
- Още през 60-те единственият учител на Христо по алпинизъм пророкува: Това момче ще качи Хималаите
Опушен кабинет. Със соцмебели. Зад бюрото седи мъж, облечен в черен елегантен шлифер. Всеки го нарича истински герой, но той се свени от тези думи. От едната му страна има купчина с писма до него - покани да присъства на различни събития. Работи по ландшафтен проект, в който е не по-малко добър. На вратата се почуква. Посреща госта си усмихнат, но когато чува за какво е дошъл чак от София, отбива темата и му казва: "Виж кое време е станало, хайде да идем да обядваме".
Така операторът и режисьор Николай Йотов се запознава с легендарния Людмил Янков, който прави и невъзможното, за да спаси приятеля си Христо Проданов на Еверест '84, но не успява.
Още в онази нощ на 20-и срещу 21 април 1984 г. Йотов започва да слуша по радиото за злощастното изкачване на Проданов, който постига целта си, но остава завинаги някъде на Покрива на света. Впечатление му прави жертвата и героизмът на Людмил Янков, но му
отнема 2 г., за да събере кураж и да го потърси,
за да направи първия документален филм за него "Разговор с приятел".
Преди месеци, когато прочита, че именуват връх на Людмил Янков, решава, че трябва да надгради лентата и да направи игрален филм за героя от Еверест.
"България не познаваше Людмил Янков до онази нощ на Еверест '84, когато по радиото съобщиха, че търси Проданов, стигнал е до 8500 м и може да не слезе и да бъде двойна трагедия - разказва пред "24 часа - 168 истории" Николай Йотов. - Денем и нощем слушах какво става горе. Имах причина. Аз също съм се занимавал с алпинизъм и един от моите учители - Георги Имов, беше част от екипа. Негов е гласът на радиостанцията, който казва: "Ице, не заспивай. Към тебе тичат хора". Освен това имах късмета да познавам лично Христо Проданов. Човекът, който ни запозна, е първият и единственият му учител по алпинизъм Стойчо Стойчев. Той беше направил клуб за пътешествия в Пловдив и ми даваше уроци и на мен. Това вероятно не е много известно. Наричахме го Папа и от него знаехме, че е поел Христо като баща закрилник още през 60-те години. С него Христо прави първите си излизания в планината и още тогава Стойчо вижда невероятната му дарба на алпинист, уникалните му физически качества и хъса да катери. Веднъж след един траверс Папа пророчески е казал: "Това момче ще качи Хималаите". Христо дойде в клуба и така се запознахме. А Стойчо беше издействал
да му се купи плат и да се ушие абитуриентският костюм на Проданов."
Когато алпинистите се прибират от експедицията, Йотов е един от хората в тълпата, които ги чакат с нетърпение.
"Вече се занимавах с телевизия и търсех тема за дебютния си филм - спомня си операторът. - Видях Янков, той привличаше вниманието към себе си, без да го търси. Лента на главата, дълга коса, големи черни мустаци. И имаше един специфичен жест - леко наведена на една страна глава и усмивка. Образът му остана в главата ми, но нямах куража да го потърся. 2 г. по-късно, през 1986 г., една вечер с колега работехме в БНТ. Споделих му, че мисля за Людмил за дебют, но той ми каза: "Къде си тръгнал ти? Кой те познава?". И точно като във вица с българина, като му кажеш, че нещо не може да направи, той го прави, за да покаже, че може - качих се на влака и отидох в Кюстендил. Намерих Людмил в общината. Работеше по проект за някакъв парк. Това беше първото му образование. Казах му, че е истински герой, но той ме прекъсна и попита кой съм. Отидохме на обяд. Разговорът беше като между стари приятели. Когато му обясних, че искам да направя филм за него, той ми отказа. Притесних се, разочаровах се. Но ми хрумна да направим за приятелите му, които да говорят за него и той прие. Каза ми, че ако не бързам, да остана в града и вечерта да отида в бащината му къща, където ще се събира с приятели. Така започна всичко."
В разговорите по-късно между двамата Людмил Янков разказва, че се е запознал с Христо Проданов при подготовката за изкачването на Лхотце. Тогава Людмил е само шерп. По време на експедицията Христо разбира, че Янков е уникален алпинисти е единственият, който му е равностоен. Стават изключително близки приятели.
Самият Людмил пише в книгите си, че Христо бил безпощаден човек. В името на целта, която преследва - да постигне някои изкачвания първи и при нечовешки трудни условия, без кислород.
"Когато се опитвах да говоря с него за онази нощ, в която загива Проданов, той отказваше - споделя Николай Йотов. - Подготваше книгата "Мечта отвъд долините" и ми даде бележките, които си е водил, за да разбера някои неща. Там е цялата истина. Единственото, което ми е казвал, е: "Христо беше човек, който ако имаше сили за една крачка, щеше да я направи нагоре. Той просто беше обсебен от идеята да качи Еверест по Западния гребен без кислород". Всички, които са били в неговия екип, са знаели за това. И тръгва към върха на свой риск. Когато Людмил тръгва към него, Трифон Джамбазов остава в палатката да вари чай и да ги чака.
Людмил не говореше за това,
но истината е, че Трифон не е искал да жертва изкачването си. Янков върви към Христо и намира раницата му, където е било и българското знаме, и пикела му, които той оставя, за да се движи по-бързо. После Людмил моли ръководителя на експедицията Аврам Аврамов да запази пикела му като спомен."
Въпреки героизма си и преодоляването на денивелация от 1330 м по Жестокия път за рекордно кратко време, Людмил Янков не смята, че е направил нещо особено и дори твърдял, че всеки друг алпинист би се справил.
След като слиза в базовия лагер с измръзнали пръсти, които знае, че ще загуби, пише текста "Снежният щурец":
Мечтая за син, когото заричам: да се роди като слънце нажежено!
*Каква е била истинската мечта на Людмил Янков, коя е съпругата му и защо знае, че отива на сигурна смърт на Камилата, четете в следващия брой.
