МВФ изчислява, че загубите от подобни мащабни търговски войни могат да достигнат 700 млрд. долара
Четирима US президенти настъпват една и съща мотика, само Роналд Рейгън се отървава с лек стрес, сега икономистите се надяват Доналд Тръмп да има умен план Б
На Хърбърт Хувър му омръзва да прави пари и започва мащабна битка с тарифите, която завлича света в Голямата депресия
2 април е Денят Х, когато започва обратното броене. Тогава президентът Доналд Тръмп ще обяви подробности около пакетите си с наказателни мита и светът със затаен дъх следи кой пръв ще „мигне" в пристъп на страх в глобалната игра на карти.
„Залозите" са такива, че МВФ прогнозира загуби от над 700 млрд. долара за световната икономика – сумата е горе-долу равна на брутния вътрешен продукт на колос като Швейцария.
Макар че търговските войни рядко завършват триумфално за когото и да било и често нанасят болезнени удари под кръста, президентът Доналд Тръмп е на път да изпревари всички свои предшественици с масовото използване на този опасен бумеранг. Проблемът е, че инструментът работи само ако успее да уплаши отсрещния партньор и той коригира поведението си. Както в играта „да мигнеш пръв", търговската война приключва още преди да е започнала. За изненада на стопанина на Белия дом засега никой не се уплаши достатъчно и всички спокойно се включиха в играта на нерви, изчаквайки първото мигване.
Аргументите на Тръмп са известни и е факт, че той има известни основания – всички искат да продават на богатия американски пазар и почти никой не проявява интерес към американските стоки.
Големият въпрос в случая е защо Тръмп вместо преговори, в които щеше да има безброй логични аргументи и безброй взаимноизгодни решения, избра именно тази технология? Още повече, резултатите с първите наказателни тарифи до момента не са особено обнадеждаващи. Митата, наложени на Канада, удариха американците директно в тоалетните – тоалетната хартия неочаквано поскъпна заради обложените с нови тарифи суровини от северния съсед на САЩ.
Крошето, което Тръмп нанесе с митата на европейските автомобили, също се оказа неочакван бумеранг, който неприятно перна заможните американци. Обичаните в САЩ модели на „Порше" и „Ферари" изведнъж поскъпнаха с между 8 и 10 хил. долара – не че това ще откаже заможните им кандидат-купувачи, но определено ще остави неприятно чувство у тях.
От друга страна, САЩ внасят от Канада, Мексико и Китай 60% от алуминия, дървения материал и енергийни продукти. Поради тази причина Северните щати са силно зависими от Канада, тъй като оттам купуват електроенергията и суровия си петрол.
Именно затова ядосаният премиер на канадската провинция Онтарио Дъг Форд безпардонно предупреди Доналд Тръмп, че 1,5 млн. американци могат да останат на тъмно и студено - без ток. Към заплахата той добави и че договорът със „Старлинк" на Илон Мъск за 100 млн. долара ще бъде анулиран, а щатски компании няма да бъдат допуснати до договорите за доставки на стойност 30 млрд. долара.
Разбира се, Америка може да преодолее с времето тези неудобства, но ще са необходими години и огромни инвестиции, а през това време бизнесът ще калкулира загубите си.
До момента всичко това изглежда като караница в детска градина на фона на голямото „меле", което предстои от 2 април. Заканите са, че тогава Тръмп ще обяви пълния пакет с мита, включително за селскостопанските стоки.
Европа без особена емоция отговори, че от това може да пострадат щатските производители на птиче и говеждо месо, морски дарове, яйца, млечни продукти, захар и зеленчуци. Разбира се, предстоят преговори, но Европейската комисия още в средата на март се закани, че може да отговори на Вашингтон със ставки, стигащи до 50%. Може би затова тези дни президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард опита да охлади страстите. Тя публично предупреди, че ако влязат в сила новите тарифи на САЩ, растежът в еврозоната ще бъде по-малък с 0,3% от очаквания за годината. Заедно с това Лагард посочи, че ако и Европейският съюз наложи ответни мита, това ще доведе до още по-голяма загуба – ръстът ще ерозира с 0,5%.
Дали обаче такъв пресметлив и лишен от емоции подход ще имат Канада, Мексико и Китай?
54% от плодовете и зеленчуците, консумирани от американците, се внасят от Мексико. Естествено, те могат да бъдат заместени с аналози от други страни, но това ще изисква време, пренастройване на логистични вериги и накрая може да се окаже, че транспортът ще е по-скъп, което ще повиши цените за американските потребители.
С Китай нещата също могат да загрубеят, защото Америка изнася голяма част от своите селскостопански стоки като соя, царевица, пилешко, говеждо, морски продукти и др. и Поднебесната империя е подготвила сериозна „тесла" за тези US продукти.
С други думи, отсега може да се прогнозира, че големите производители и лобисти ще прекарат денонощия по кабинетите в Белия дом, Брюксел, Отава и Пекин, за да опитат да смекчат загубите и да ограничат турбуленциите в световната търговия.
Какъв би могъл да е резултатът за Америка? Очевидният отговор е евентуална 3-процентова инфлация и поскъпване на най-масовите стоки, ако търговските войни ескалират. Другият възможен отговор - за да разсеем пелената на времето и да надникнем в бъдещето - може да се търси в историята.
Много преди Доналд Тръмп този подход е тестван от един от бащите основатели на Америка – президентът Томас Джеферсън, управлявал между 1801 и 1809 г.
Тогава този легендарен политик е в сложна ситуация – Америка попада под кръстосан огън, тъй като Великобритания и Франция водят така наречените Наполеонови войни, опитвайки се взаимно да осакатят икономиките и търговията си.
Задъхвайки се за хора, калени в морски битки, британците започват насилствено да отвличат американски моряци, което пали искрата на възмущението в САЩ. Томас Джеферсън съзнава, че ситуацията е взривоопасна и че сънародниците му очакват да обяви война на двете велики сили, но той избира по-нестандартен подход.
Вместо да рискува да влезе в свирепия военен конфликт, Джеферсън убеждава Конгреса да приеме Закона за ембаргото от 1807 г., с който забранява американски износ за чужди страни. Логиката му е, че стоки като памук, тютюн и зърно са твърде ценни за Великобритания и Франция и ако прекрати експорта им, ще принуди двете велики сили да зачитат неутралитета на САЩ и те ще спрат да атакуват американския флот.
Разбира се, че Конгресът е „За", но изненадващо за всички резултатът от тази първа търговска война на Америка е катастрофален. Икономиката се оказва силно зависима от Великобритания и Франция и буквално се срива, защото те си намират алтернативни източници за доставките. Резултатът – пристанищата затварят едно след друго, търговци и производители фалират, безработицата скача до небесата, а контрабандата се развихря в неподозирани мащаби.
Буйните глави в Нова Англия (Североизточната част на САЩ) не издържат и избухват масови размирици, като официално заплашват Конгреса с отцепване. Две години по-късно Джеферсън е принуден да признае фиаското си и издава нов закон за прекратяване на ембаргото.
С това обаче не приключват икономическите последици, защото американските производители и търговци трудно могат да възстановят предишната си форма заради изострените отношения с Великобритания и Франция.
Но идеята за ембаргото се проваля и в основната си идея, тъй като Великобритания продължава да атакува американския флот, през 1812 г. избухва война между двете страни.
Така САЩ по трудния начин научават една елементарна истина - икономическата принуда и тарифите не могат да заменят военната мощ, когато срещу теб стои световен колос. Затова през следващите 118 години до 1930-а Щатите всячески ще се стараят да избягват подобни икономически авантюри.
Но уроците от историята изглежда бързо се забравят и през 1930 г. президентът Хърбърт Хувър, търсейки как да спаси Америка от настъпващата депресия, прави същото, което сега прави и Доналд Тръмп. Между другото той много прилича и в друго на сегашния държавен глава на САЩ – Хувър е изключително богат за времето си човек, който в един момент така се отегчава от правенето на пари, че решава да се посвети на подобряването на живота на останалите.
В пристъп на ентусиазъм и искрен опит да защити американските производители и земеделци, Хувър подписва Закона за тарифите на Смут и Хоули. С него налага мита от 40 до 47% на всички вносни стоки и понеже това не дава търсения ефект, през 1932 г. вдига част от тарифите до смайващите 63%.
Анализът на аргументите на Доналд Тръмп и Хувър показва, че в голяма степен те са искрени и идентични, но дали последиците ще са същите, както и през 30-те години? Тогава реакцията на останалия свят е почти същата като сегашната – 35 нации обявяват ответни тарифи, насочени срещу САЩ. Резултатът е пълен срив в световната търговия, който по изумителен начин превръща Голямата депресия в икономически Армагедон. За изненада дори на Хувър големият губещ в тази глобална игра е Америка, чийто експорт се сгромолясва с 32%. Но това е само началото – селското стопанство и стоманодобивът са в колапс и години наред не могат да се възстановят.
Как излиза от тази ситуация предшественикът на Тръмп – Хърбърт Хувър? Никак. Безработицата достига 24,9%, Голямата депресия завлича САЩ на дъното, което в икономиката е мерило за абсолютната нула. В опит да подобри ситуацията Белият дом започва леко да намалява митата, но щетите са толкова опустошителни, че през 1933 г. Хувър е разгромен на изборите. Следващото правителство още по-драстично сваля търговските тарифи, но икономиката е в такъв нокаут, че успява да се възстанови едва през 1940 г.
Оттук нататък можем само да се надяваме, че президентът Доналд Тръмп е наясно с детайлите от всички тези катастрофални исторически уроци и има умен план Б, с който да избегне нова Голяма депресия.
Рейгън пръв се сеща, че твърдият подход не работи
С наказателните си мерки Никсън буква по буква спазва поговорката да изядеш солта, след това боя и накрая да си платиш
След злощастния опит на президентите Томас Джеферсън и Хърбърт Хувър с използването на наказателни мита срещу останалия свят, наследниците им в Белия дом стават далеч по-предпазливи.
През 1971 г. Ричард Никсън е в сложна ситуация. Платежният баланс на САЩ се влошава от ден на ден, инфлацията ескалира, а златните резерви се топят. Затова в разгара на летните отпуски, на 15 август президентът обявява пакет от мерки, останали в историята като „Шокът на Никсън".
Той премахва златния стандарт, слагайки край на зависимостта на долара от златните резерви и по този начин с гръм и трясък разрушава системата „Бретън Уудс". И докато останалите държави още не са се съвзели от внезапния удар, който буквално срива международните финанси, Никсън нанася сабления си удар – налага 10% мита върху целия внос в САЩ. Идеята отново е благородна – да защити местното производство и да направи чуждите стоки по-скъпи.
Но намесите в икономиката са като Котката на Шрьодингер – никой не знае дали тя е жива или мъртва – така се случва и тогава. Митата буквално взривяват цените и Никсън е изправен пред нова неочаквана битка – с пълзящата ежедневно инфлация. Стига се дотам, че той е принуден силово да замрази заплатите и цените за 90 дни.
Но в сложната глобална игра на карти ситуацията загрубява. Международната реакция на ходовете му е толкова свирепа, че четири месеца по-късно САЩ нямат друг изход, освен да започнат преговори с 10-те големи индустриални нации, за да пренастроят обменните си курсове и да премахнат митата от 10% върху вносните стоки в Америка. С други думи, получава се нещо подобно на българската поговорка – първо да изядеш солта, после боя и накрая да си платиш.
В случая единственото предимство на Никсън и екипа му е, че достатъчно бързо съобразяват, че подобен тип намеси в икономиката трябва да се прекратят светкавично, за да не срутят като домино всички останали системи.
Следващият президент, който се решава на подобна стъпка, е харизматичният Роналд Рейгън, останал в историята като човека, победил комунизма без нито една капка кръв.
През 80-те години на миналия век той, както и мнозина републиканци, смята, че Япония използва нечестни практики, за да завладее с автомобилите и електрониката си американския пазар. Причината за гнева им е сериозната конкуренция на японските компании, заради които в САЩ започват да затварят фабрики и масово да съкращават работници.
Но Рейгън, макар и талантлив холивудски актьор, добре е научил уроците от миналото. Той действа елегантно, като предлага на Токио „Доброволно ограничаване на износа" – да намалят експорта си до нивото му от 1979 г., когато внасят в САЩ само по 1,7 млн. автомобила годишно. Офертата на Рейгън е тази мярка да продължи три години.
В Страната на изгряващото слънце знаят, че времето им изтича, и правят интелигентен анализ на ситуацията, като вземат единственото възможно решение - компаниите й да създадат свои фабрики в САЩ. В рамките на мандата на Рейгън Toyota, Honda и Nissan откриват заводи и разкриват хиляди работни места и Рейгън веднага отвръща на жеста, като смекчава санкциите.
С електрониката ситуацията обаче е доста по-сложна. САЩ обвиняват Япония в дъмпинг в областта на чиповете, както и че ги продават на твърде ниски цени на трети страни. И макар да сключват споразумение, американците са убедени, че Токио не го спазва. Затова през 1987 г. Рейгън прибягва до немислимото – налага 100-процентови мита на цялата японска електроника – на компютри, телевизори, касетофони и др.
Оставайки без най-големия си пазар, Япония навлиза в така нареченото „изгубено десетилетие" – години на сериозна дестабилизация на икономиката.
Но както е известно, японците като самураи не униват, а търсят решения. Компаниите им се съвземат от шока и се насочват към нова стратегия – масирани инвестиции в иновациите и подобряване на качеството, което води до взрив от авангардни технологии от ново поколение. Благодарение на тях Япония се утвърждава като световен лидер в областта на електрониката и разширява пазарите си, за да е абсолютно независима от игрите на САЩ. От тази гледна точка, с наказателната си акция Рейгън направи безценна услуга на японските икономически тигри, което едва ли е било целта му.
Или ако трябва да обобщим - митата са един коварен инструмент, който може да изненада с ефектите си дори и най-подготвените икономисти, затова повечето от тях предпочитат изпитаните тактики като преговори и семпли регулации на свободния пазар.
Макар че учените проучват търговските тарифи от години, изводът им е, че те могат да стабилизират даден бранш само за много кратък период. Ако секторът по принцип куца, никакви мита не са в състояние да го спасят, защото неминуемо някъде по света ще се появи силен конкурент, който ще отхапе лъвския пай от пазара.
На този етап най-важното е как световните лидери ще отиграят топката на президента Тръмп. Очевидно е, че той прави стрес-тест, за да дисциплинира всички, които ядосват американците – независимо дали става дума за страни, от които прииждат мигранти, трафиканти, наркопласьори, или за партньори като ЕС и Китай, успяващи да продават многократно повече на американския пазар, отколкото САЩ на техните пазари.
Една класическа конфликтна ситуация, в която има поне няколко решения, когато всички губят – дали това ще е под формата на световна рецесия, висока инфлация и безработица, няма значение. Важното е, че има и интелигентни решения, където според Теорията на игрите и според икономическата практика всички печелят.
