- Страната ни има огромен потенциал с 600 минерални извора, което дава отлична възможност за комбиниране с културен, морски или ски туризъм
- Министерството на туризма стартира международна рекламна кампания за 9 важни пазара
600 минерални извора, близо 150 регистрирани находища и около 50 балнеолечебни курорта - така с няколко думи може да се опише потенциалът на България за спа туризъм. Страната ни е сред най-богатите на минерални води в Европа, при това с доказани лечебни свойства при много заболявания.
Минерални извори в България може да бъдат открити в почти всички посоки, което дава отлична възможност за комбиниране на спа с културен, морски или ски туризъм.
За съжаление, това все още не се случва, или поне не с възможния размах. 80% от посетителите на спа хотелите са българи, а приходите са далеч от възможните 1,4 млрд. лв. годишно.
През 2024 г. общият брой регистрации на туристи в 17 общини с развит спа туризъм са почти 1,4 милиона. По-голямата част от тях обаче са българи - 1,3 млн. Най-много - 341 хил., са предпочели Велинград. (Виж инфографиката.)
Конкуренцията на пазара на здравния и спа туризма е жестока,
но страната ни е почти непозната в това си качество в Европа. Едва напоследък заради сложната обстановка в Израел се появява надежда, че може да бъде предпочетена като дестинация за здравен туризъм - лечебната кал на брега на Мъртво море и поморийската луга имат идентичен състав.
Затова един от приоритетите на министъра на туризма Мирослав Боршош е именно рекламирането на туризма ни зад граница. По време на кръгла маса в рамките на изложението “Ваканция & СПА” в началото на март браншът го запозна с проблемите, които са трупани с години.
“Как България да бъде конкурентна дестинация, ако не съумеем да привлечем работна сила и не облекчим визовия режим за пазарите, към които се целим? Министерството на туризма започва работа по решаването на проблемите”, обяви министърът на туризма.
“Ние като държава трябва да положим усилието да се рекламираме навън. Индивидуалният договор с една чужда здравна каса не носи задължение тя да ни рекламира. Лекарят не може да препоръчва на пациентите къде да ходят за рехабилитация – за такова нещо му вземат правото на практика”, коментира пред “24 часа” Меглена Плугчиева. Преди две години тя стана посланик в немскоезичните държави на Българския съюз по балнеолечение и спа туризъм, който обединява хотелите, предлагащи такива услуги, и общините, в които е развит този вид туризъм.
Всъщност преди десетина дни Министерството на туризма направи точно това - стартира международна реклама за промотиране на България като дестинация, включително и за спа туризъм.
Клипове се излъчват в 9 стратегически пазара в Европа
Те са разпределени между каналите National Geographic, обхващащи Великобритания, Франция, Полша, Германия и Испания, и тези на 24 Kitchen в Нидерландия, Сърбия, Словения и Хърватия. Над 50% от клиповете ще бъдат излъчени в праймтайма.
През миналата година от съюза и от Министерството на туризма потърсили Плугчиева за съдействие на австрийския пазар. Но австрийските здравни каси предпочитали средствата за балнеология да остават в страната им и затова имат двустранни споразумения за обмен на здравни услуги само с четири държави - съседите си и Израел.
“Тогава ми отказаха не само заради това, а и защото у нас и в Австрия току-що бяха минали изборите и беше неясно кога ще се сформират правителства. Но това не ми попречи да отида в двата техни пенсионни съюза, които се оказа, че си имат и собствен туроператор. Срещнах се и с ръководствата на двете най-големи застрахователни компании. Пенсионните дружества включиха в каталозите си 12 хотела в Златни пясъци и Албена и сега ще видим резултата”, каза Плугчиева.
Става дума за 3500 австрийски пенсионери и всяка седмица ще има по един чартър от Виена до Варна
Реално това ще бъде пролетната среща на Австрийския пенсионерски клуб, който си провежда събитията традиционно в чужбина. Догодина пак ще бъде у нас.
Освен в българския курорт австрийски пенсионери ще ходят и в Мармарис, Турция. Двете дестинации са спечелили в съревнование с курорти в Италия и Португалия. За последно австрийски пенсионери са идвали по същата програма в България през 2013 и 2014 г.
През есента на 2019 г. българският спа туризъм имаше пробив - Асоциацията на немските здравноосигурителни фондове (GKV - Spitzenverband) добави България към тогавашния списък от 14 държави, в които признава разходите за балнеологично лечение и физиотерапия.
Това стана с посредничеството на Германо-българската търговско-индустриална камара и отвори вратите на десетки български балнео - и спа хотели към огромния германски пазар. Очакваше се още от пролетта на 2020 г. хотелите да се напълнят с пациенти от Германия, на които тяхната здравна каса ще възстанови стойността на процедурите.
Говореше се за 10 хиляди души годишно
6 години по-късно се оказва, че у нас по това споразумение са дошли не повече от 500 германци.
Цифрата съобщи Сийка Кацарова - председател на управителния съвет на Българския съюз по балнеолечение и спа туризъм. Тя направи уговорката, че това е индивидуален туризъм и е възможно данните да не са точни, но пробивът ни на този пазар определено е труден.
Дори хиляда да са германците, това е нищожно малко на фона на над 110 хиляди техни сънародници, които са летували миналата година в България. 98 хиляди от тях са били тук само през юли и август и спа туризмът, който е целогодишен, може да уравновеси тази неравномерност.
Една от причините пробивът с германските здравни каси да не се случи, бе пандемията. През 2020-а и през по-голямата част от 2021 г. нямаше почти никакъв туризъм. Но оттогава потокът от чужди гости почти се възстанови на предпандемичните нива.
Според Кацарова малкото немски гости у нас по тази линия се възползват преди всичко от балнеологичните услуги по морето. “Освен генералния договор с асоциацията бяха сключени множество индивидуални със здравни каси. Спечелиха нашите морски курорти, в които има балнеологични или спа хотели, защото отдавна сертифицираха тези центрове за такъв тип лечение и възстановяване”, обясни тя.
Но това, че Германия признава разходите за лечение в България, не означава автоматично, че всеки германец, отсядащ в български спа хотел, може да представи сметката и да му я осребрят. Правилата изискват рехабилитационният център да е
сертифициран от здравното министерство, а такива са само 48 хотела у нас
Пакетите за лечение в Германия обикновено са 7-дневни. Поемат се 90% от платеното за различните процедури, а за нощувка има лимит – между 35 и 45 евро. Пътят до България се плаща от самия пациент.
“Точно пътуването е една от причините, поради които този вид туризъм се развива главно по морето. На германеца, като му кажеш, че трябва да лети 2 часа до София, е съгласен. Но как да му кажеш, че после трябват още 4 часа, за да отиде с автобус до Велинград или още два часа до Кюстендил. Много трудно ще го склониш. Затова предпочита да лети до Варна или до Бургас и почти веднага да се настани в съответния хотел”, посочва Меглена Плугчиева.
7 региона развиват спа туризъм
България може да бъде разделена условно на седем региона, в които се развиват спа и балнеотуризъм.
Черноморският регион на юг включва Бургас, Поморие и Слънчев бряг. Основните балнеолечебни находища са в близост до Поморие и Бургас. На север са Варна, Св. Константин и Елена, Златни пясъци, Ривиера, Албена, Балчик и Русалка. Може да бъдат съчетани балнеолечение, таласолечение и терапии с лечебна кал и луга.
В Софийския спа регион преобладават находища на юг от столицата. Най-известните минерални води са в Горна баня, "Овча купел", "Панчарево", "Княжево", Банкя, Момин проход, Костенец, Долна баня, Пчелин и Белчин.
Югозападният регион включва едни от най-популярните дестинации. Тук са Сапарева баня с единствения активен гейзер на Балканите, Кюстендил, Благоевград, Сандански, Добринище, Баня, Огняново, Петрич - Рупите, Марикостиново, Симитли и Разлог. Има възможности за съчетание на планински и спа туризъм.
Средногорският регион разполага с няколко основни центъра за балнеолечение около Карлово и Панагюрище - Стрелча, Баня, Хисар, Красново. Има отлични условия и за културен туризъм.
Родопският регион също е популярен по всяко време на годината. Основните дестинации са Велинград, Ракитово, Наречен, Девин и Смолян.
Югоизточният обичайно е подходящ за уикенд почивки на хора от Пловдив, Стара Загора и Хасково. Един от най-големите комплекси са Старозагорските минерални бани, популярност набират Павел баня, Меричлери, Стефан Караджово, Сливенски минерални бани и Кортен.
Дунавският регион обхваща няколко минерални находища в Северозападна и Централна България. Най-познати и предпочитани са Шипково и Чифлик в Троянския Балкан, Вършец. спа дестинациите включват Видин, Сланотрън, Кошава, Гомотарци и Вонеща вода.
Летният сезон тръгва от 31 май, увеличават полицаите по морето
Министър Боршош ще се среща с концесионера на летището в Бургас - не се увеличава пътникопотокът
Летният туристически сезон ще бъде открит официално на 31 май в Поморие. Това съобщи министърът на туризма Мирослав Боршош в Бургас след среща с контролните институции и кметове по Черноморието за подготовката им за летните месеци. Имаме висока готовност за посрещането на летния сезон, увери министърът.
Опасенията му били свързани с работата на летището в Бургас. “Не виждам тенденция на увеличаване на пътникопотока през летището. Или поне не такъв, който да е значим за развитието на региона. Виждам подготвени общини, добра инфраструктура, а в същото време свързаността по никакъв начин не отговаря на това, което очакват общините и браншът”, посочи Боршош. Той съобщи, че министертвото вече е изискало доклад от концесионера на бургаското летище, в който да бъдат изложени очакванията му за 2025 година. Предстоял и разговор с “Фрапорт”.
По време на срещата Боршош е бил запознат с конкретни проблеми на крайморските общини. Пред журналисти той разясни, че администрациите са поставили въпроси, които изискват координация между няколко държавни институции.
“Бяха поискани промени в законите за сроковете за проектиране, ограничения срок за строителство по Черноморието”, добави Боршош.
Била обсъдена и възможността за създаването на контролен орган към Министерството на туризма. “Има контролни функции, които са разхвърляни в различни органи. Координацията им е сложна, а това означава забавена реакция или дори липсата на такава. Трябва да има законови промени за създаването на този контролен орган. Това ще помогне за изсветляване на сивия сектор в туризма, особено организирането на нерегламентирани туристическия пътувания”, разясни идеята министърът.
И допълни, че именно сигурността е била основен акцент в разговора. “Радвам се, че кметовете не са намалили бюджета си за сигурност и не са направили компромис. България остава предпочитана дестинация именно заради спокойната и сигурна среда, каза Боршош и се ангажира, че министерството му ще съдейства за увеличаване на командированите служители на МВР в активния летен сезон по Черноморието, като се търси и международно партньорство за присъствие.
