Бивш служител на Държавна агенция „Разузнаване" (ДАР) осъди прокуратурата да му плати 112 000 лева обезщетения, след като през 2020 г. е бил задържан и обвинен, че е шпионин на ЦРУ, а миналата година държавното обвинение само прекратило делото поради липса на престъпление, съобщи "Лекс".
Тогава той заведе дело срещу прокуратурата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), като поиска 500 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение и още 12 000 лева за имуществени вреди.
Разузнавачът е бил шеф на дирекция в ДАР и работил там 15 години, като в началото на 2020 г. напуснал, за да помага в лечението на тежко болната си жена. В средата на годината пък беше проведена скандалната акция в президентството на прокуратурата и тогавашното Бюро за защита на главния прокурор. Акцията беше насочена срещу президентския секретар Пламен Узунов и съветника му Илия Милушев, който беше обвинен от военните прокурори за изтичане на класифицирана информация от ДАР. Накрая арестите и на двамата бяха обявени за незаконни, а делата срещу тях – прекратени.
Покрай това разследване тогава обаче бившият разузнавач, посочен само с инициалите П. В., беше обвинен, че е подбудил колежката си А.З да му предаде папка с документи с класифицирана информация. За тези документи се твърдеше, че след това отивали при президентския съветник Милушев. Бившият разузнавач П. В. първо бил задържан за 72 часа, след това поставен под домашен арест, а през есента на 2020 г. Военно-апелативният съд го освободил срещу подписка. Изненадващо, три години по-късно мъжът отново бил привлечен като обвиняем, но вече за шпионство в полза на ЦРУ и срещу него бил внесен обвинителен акт. Военните съдии в София се отвели и делото било пратено в Пловдив, където обаче военният съд го прекратил. Според съдиите делото не било подсъдно на военен съд, защото подсъдимите не са част от въоръжените сили. Година по-късно, вместо да внесе делото в друг съд, наблюдаващият прокурор го прекратил, тъй като приел, че няма извършено престъпление.
В исковата си молба обаче бившият разузнавач пише, че срещу него изобщо нямало да има дело, ако се бил поддал на натиска през 2020 г. да стане свидетел по т.нар. президентско дело, което тъкмо е било образувано. Според твърденията му, той бил извикан във военната прокуратура, бил заплашван и убеждаван да свидетелства, а след като отказал, срещу него веднага било повдигнато обвинение.
Пред съда мъжът обяснява, че последвалият домашен арест и забраната за напускане на страната осуетили подготвяната консултация за лечение в чужбина на съпругата му. В крайна сметка тя била оперирана във Военно-медицинската академия, без той да може да ѝ помага в тези месеци, а през септември 2020 г. жената e починала.
Междувременно на бившия служител бил отнет достъпът до секретни материали, заради което не можел да си намери работа в държавната администрация, провалено било и обучението му в Софийския университет. Освен това всичките му социални контакти с приятели и близки в службата били сринати, защото във всички служби по сигурността в ДАР имало нарочен брифинг, с който изрично забранявали контактите с него.
В решението си Софийският градски съд (СГС) посочва, че прокуратурата е отговорна за причинените вреди на бившия служител на разузнаването, а за да прецени справедливия размер на обезщетенията, съдът отбелязва тежестта на повдигнатото обвинение в шпионство, което се наказва и с доживотен затвор без замяна. Отделно съдът подчертава и разгласяването на обвинението от страна на бившия главен прокурор Иван Гешев.
„От значение е и длъжността, която ищецът е заемал преди привличането му към наказателна отговорност – дългогодишен служител на Държавна агенция „Разузнаване", в чиито правомощия била работа точно с информация, представляваща държавна тайна. Обвинението в шпионство срещу бивш служител на разузнавателната служба безспорно е накърнило неговия професионален авторитет. Това обвинение е било предмет на публично разгласяване от бившия главен прокурор, което довело до публично дискредитиране и очерняне на доброто име на ищеца", пише съдия Свилен Станчев.
Той изрично подчертава значението и на това, че няколко дни преди задържането на бившия разузнавач е било установено тежкото заболяване на съпругата му, а след това той не е имал възможност да ѝ помага. Така съдът преценява, че справедливото обезщетение за моралните вреди на мъжа е 100 000 лева и уважава иска му до този размер.
Прокуратурата е осъдена да му плати и претендираните 12 000 лева имуществени вреди от разноските за адвокати, които бившият служител на ДАР е направил.
Решението на СГС не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд.
