Един от основните проблеми на всички държавни психиатрични болници (ДПБ) е ниското заплащане, което води до друг - тежка кадрова криза, която вече се е превърнала в катастрофа. Това каза за БТА д-р Цветеслава Гълъбова, директор на Държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски". Психиатри от 12-те ДПБ протестираха вчера с искане за увеличаване на възнагражденията им с 50%, промяна в категорията на труд - от трета във втора категория, и подобряване на условията на работа. Днес се очаква психиатри от ДПБ да се срещнат с министъра на здравеопазването доц. Силви Кирилов.
Ние сме в пъти по-малко като брой хора, съгласно стандартите на Европа, каза още тя и посочи, че един човек от персонала в ДПБ се грижи за 10-15 пациенти, а в Европа един човек се грижи за двама до трима пациенти. Поради ниското заплащане изобщо не можем да привлечем нито лекари, нито психолози, нито социални работници или медицински сестри и санитари, добави д-р Гълъбова. По думите ѝ в ДПБ липсва и охрана, а санитарите се опитват да се справят и с това предизвикателство. Лошите материални условия също са проблем за ДПБ, допълни тя.
Финансиране
ДПБ се различават от психиатричните отделения в болниците по финансирането, обясни д-р Гълъбова. В България има четири типа структури за стационарно лечение – психиатричните отделения към многопрофилните болници за активно лечение, университетските психиатрични клиники, центровете за психично здраве и държавните психиатрични болници. От всички тях само ДПБ не са търговски дружества, допълни тя и посочи, че търговските дружества се субсидират по методика за субсидиране и получават пари на ден за преминал болен. По думите ѝ тези средства се получават в търговските дружества, независимо дали болният е с шизофрения, или с паническо разстройство, което пък е основание и да се прави подбор на пациентите. Според нея в тези лечебни заведения подбират по-леките случаи. Неслучайно, към ДПБ идват най-тежките случаи, социалните случаи, всички, извършили тежки противоправни деяния – убийства и опити за убийства, допълни д-р Гълъбова.
ДПБ се финансират на исторически принцип, с индексация съгласно инфлацията. Нашият бюджет има две пера – за издръжка и за заплати. Лечебните заведения, които са търговски дружества, получиха 40% увеличение на парите за ден на преминал болен, а ние получихме 24% за издръжка и 5% за заплати, посочи още тя.
Нужда от висококвалифицирани и мотивирани медици
Психиатрията е много скъпа специалност, тъй като изисква много хора, които да са висококвалифицирани и мотивирани. Има два мотивационни стълба – заплащане и кариерно израстване, и при нас и двата стълба са счупени, допълни д-р Гълъбова.
Психичноболните пациенти не са лекувани от хора, които се интересуват от тяхното здраве, а в психиатричните болници няма кой да работи арт терапия с пациентите, няма кой да прилага трудотерапия, няма кой да извършва ежедневно психологично консултиране, защото за това се изискват много хора, каза още лекарят. Болните имат нужда от разхождане, от спорт, но няма кой да извършва и тези дейности с тях. Нашите пациенти ядат, спят и пият лекарства, допълни тя.
Млади психиатри и медицински сестри няма
Ако се повишат заплатите ни, се надяваме да има и желаещи млади хора, които да работят като психиатри, каза за БТА д-р Венелин Иванов, завеждащ съдебно отделение в ДПБ в Ловеч – единственото отделение, изпълняващо принудително лечение по смисъла на Наказателния кодекс. Ние правим това, което можем, надяваме се в Министерството на здравеопазването да ни чуят и да ни разберат, допълни той. В отделението, в което работя, 50% от медицинските сестри са пенсионери, а основната им заплата е 1600 лв., посочи д-р Иванов. По думите му основната брутна заплата на млад лекар в ДПБ е 2000 лв. Санитарите получават минималната работна заплата. Д-р Иванов посочи, че има 33 години трудов стаж и получава заплата от 2670 лв.
Проблеми за пациентите
В болницата ни има общо 190 легла, като съдебното отделение разполага с 40 легла, от които 36 са заети, каза още д-р Иванов. На всеки шест месеца съдът изслушва експертизата за здравното състояние на пациентите и решава дали да прекрати, да видоизмени или да удължи наложената принудителна мярка. Никой не може да каже какво се случва с пациента, след като напусне болницата, ако близките му не пожелаят да се грижат за него, добави той. По думите му съгласно законови разпоредби, пациентът трябва да попълни декларация, че желае да бъде диспансеризиран, но ако не попълни декларацията, не се води диспансерен случай. Дали пациентът след напускане на отделението ще ходи на контролни прегледи и ще се води на диспансерен учет е въпрос на неговата воля, но това са хора, страдащи от психични заболявания, при които отсъства мисълта и съзнанието, че имат заболяване, което се нуждае от лечение. Шизофренията е хронично, рецидивиращо и прогресиращо заболяване, което се нуждае от контрол до живот с медикаментозна терапия, за да може пациентът да е в ремисия.
Шизофрения
Пикът в евентуалната поява на шизофренията сред мъжете настъпва във възрастта между 21 и 24 години, при жените – 24-26-годишна възраст, обаче от 17-годишна възраст до 60-годишна възраст никой не е застрахован, че няма да отключи болестта, добави той. Първите сигнали на заболяването са промените в поведението, в ежедневното функциониране, занемаряване на личната хигиена, отказ от контакти с хора и затваряне вкъщи, странни твърдения за следене и наблюдаване и др.
Овладяване на шизофренията с терапия
Болестта се овладява с терапия и ние изписваме пациентите с подобрение, посочи още д-р Иванов. Шизофренията засяга един процент от населението, но има хора с афективни психози, с остри налудни разстройства и др. диагнози. Идеята на лечението е достигане на медикаментозна ремисия и ако е възможно, да бъде поддържана в домашни условия – да се следи приемът на лекарства, пациентът редовно да ходи на прегледи, за да не се стига до рецидив на болестта, каза още д-р Иванов.
