Не размахвайте пръст - няма значение кой пръст. Сочете само с цяла ръка
"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
Колкото и да сте красноречиви с думи, създавате впечатление за себе си не само с тях, а с изражението на лицето си, жестовете на ръцете, позите на тялото и на краката. Дали събеседниците ще ви харесат, дали ще събудите у тях доверие и уважение, дали ще постигнете онова, което искате, зависи и от т.нар. невербална комуникация. Психологическите ефекти от нея - как въздействат различните пози и жестове върху публиката, са изследвани в много експерименти.
При делово общуване повечето хора внимават какво издават с мимиките си, не бърчат чело, не кривят уста, стараят се да се усмихват, да поддържат зрителен контакт. Но са далеч по-небрежни към останалите си органи. А позите и движенията са в състояние да отблъснат и даже да разпалят конфликт също като думите.
Ръцете да не ви пречат
Има жестове, които грижливо трябва да избягвате, за да не правите лошо впечатление. То се формира за частици от секундата. Събеседникът ви може да не си дава сметка какво точно му повлиява. Но това е еволюционен механизъм за оцеляване - мозъкът светкавично прави заключения въз основа на това как изглеждате, за да избере дали заслужавате доверие или представлявате заплаха.
За да не възбуждате у другите негативни реакции, в никакъв случай не сочете с пръст. Няма значение с кой пръст.
Показалецът е обвинителен. Дори просто да показвате нещо с смисъл "Ето го", пак изглежда някак авторитарно.
Средният пръст е откровено просташки и враждебен. Знаете с какво се асоциира.
Палецът издава пренебрежение, освен ако не правите всеобщо известния жест за одобрение - вдигнат нагоре.
Движения с кутрето са маниерни и безвкусни.
Безименният пръст е пропуснат, защото само него ви е трудно да мърдате.
Когато искате да посочите нещо на събеседниците си, използвайте цялата си ръка, препоръчват психолозите.
Щом говорите прави, не правете жестове под кръста, те навяват асоциации за нещо неприлично. Ако са на по-високите нива на тялото, примерно на нивото на сърцето, оказват положителен ефект върху публиката.
Не си дръжте ръцете и пред стомаха. Така сякаш се пазите от нещо или някого, не вдъхвате доверие, възприемат ви като ненадеждни.
Не хващайте двете ръце зад гърба си. Това изглежда като господарска поза, издава високомерие. Тя пречи и на вас - движението на ръцете помага за красноречие. Проф. Уилям Макнийл е провел експеримент, при който ръцете на лектори били завързани зад гърба. В резултат на това те имали нужда от повече време, за да открият точните думи.
Накратко, жестовете с ръце трябва да са добре премерени и сравнително пестеливи, за да подсилват убедителността на речта ви. Бурната жестикулация ще бъде отчетена от събеседника ви като нервност, превъзбуда, разпаленост, даже проява на агресия.
Тялото крие и разкрива
Позата на тялото по време на разговор никак не е за пренебрегване, то е най-едрото нещо от вас. Неслучайно експертите употребяват термина "език на тялото" и казват, че основните "изрази" в него са универсални, сравнително малко зависят от етнос и култура.
Значение има и как седите, и как стоите при делово общуване.
Ако разговаряте прави, постарайте се наистина да се изправени, не изгърбени. И ще изглеждате уверени, и ще си вдъхнете доза самочувствие с т.нар. поза на супергерой - изправен гръб, издърпани назад рамене, леко повдигната брадичка, крака, разтворени на ширината на ханша.
Тук ръцете като част от позата крият и разкриват много. Стремете се да ги държите естествено до тялото. Поставени на кръста или хълбоците, излъчват директна заплаха. Ако са в джобовете, издават пренебрежение, несговорчивост и липса на готовност за действие.
И като сте прави, и като сте седнали, прекаленото скъсяване на физическата дистанция със събеседника - навлизането в личната му зона на комфорт, се възприема като простащина или като агресия. В деловите отношения социално приемливо е отстояние не по-малко от метър.
Когато сте седнали, нека да сте в неутрална поза, с изправен гръб, но без напрежение в стойката. И не твърде отпуснати обаче - отпуснатото тяло е признак за незаинтересованост и незачитане на събеседника.
Не се облягайте прекалено назад върху облегалката - това издава надменно отношение.
Твърде наклонено напред тяло, особено с ръце, опрени на ръба на масата, внушава агресия.
Въртенето на стола изразява тревога и безпокойство.
Избягвайте да се докосвате по лицето и косата. Почесването, побутването на прическата, бъркането в носа, подръпването на ушите ще наведат опонента ви на мисълта, че не го слушате с интерес, че ви е скучно, че не проявявате уважение. Това ще го подразни.
Внимавайте за реакциите си към думите на събеседника - точно тогава тялото ви най-силно говори, особено при резки движения и промяна на позата. С отдръпване назад веднага издавате несъгласието си.
Сключването на ръце длан в длан показва, че заемате отбранителна позиция. Скръстването им пред гърдите – че градите крепостна стена.
Молитвената поза - пръстите на ръцете са допрени, а дланите не, е демонстрация на уязвимост.
Крака в програма "Бий се, бягай или замръзни"
Психолозите твърдят, че от еволюцията краката са програмирани за светкавична реакция "Бий се, бягай или замръзни". Те са по-бързи от скоростта на мисълта. Но когато хората се опитват да контролират езика на тялото си, обикновено ги забравят.
При нормален разговор те са значително по-спокойни от ръцете. Когато човек започне да ги движи, е тревожен - готви се за битка или бягство. А неспокойните крака, които изведнъж се успокояват, са знак за засилено очакване - също като стаяването на дъха.
Когато събеседниците са седнали, кръстосаните крака издават небрежност и не предвещават нищо добре за разговора. В изследване на Калифорнийския университет е установено, че рязко се увеличава броят на постигнатите споразумения, когато двамата преговарящи не седят с кръстосани крака. Учените преброили, че от 2000 филмирани преговори в нито един случай не се стигнало до споразумение, когато дори един от преговарящите седял с кръстосани крака.
Главата е главна
Японски учени доказаха с експеримент, че кимането с глава нагоре-надолу увеличава привлекателността до 40% и предразполага събеседника. Хората, които кимат с глава, биват възприемани като по-симпатични и по-достъпни за разговор.
Забележете - кимането нагоре-надолу. Поклащането на глава настрани е по-скоро отрицателен сигнал според изследването.
Не се престаравайте обаче - като много кимате, изглеждате смешно и глупаво.
По време на разговор с накланянето на глава за дълго време също внимавайте. На събеседника не бива да му се струва, че го гледате изпод вежди или пък че го гледате отвисоко.
В обобщение - основното правило е при делово общуване да не правите излишни движения с глава, ръце, крака, тяло. С хаотични движения изглеждате объркани, сами намалявате убедителността и доверието към себе си.
В "Точният човек" можете да прочетете още:
7 типа колеги, с които е вредно да се сближавате
С нов шеф сякаш имате нова работа. Как да печелите дивиденти
Ако наистина сте по-умни от шефа, той никога няма да разбере това
Стратегията ПППП за професионален успех
Трикове с малки удоволствия на работа да си подобрявате концентрацията
Заради вградена скромност по-лесно се саморугаете, отколкото се самохвалите. Хватки да се научите
Защо е важно да разпознаете колега социопат и как да се справяте с него
Парадоксът на компетентността пречи на успеха
