Ще отглеждаме животни и ще ги връщаме в дивата природа, а във фермерския кът посетители ще могат да пипат кози, овце, кокошки и зайци, посочи Венцислав Петков
Кога ще се насели с животни пловдивският зоопарк, още не е ясно, но новият му директор Венцеслав Петков, който беше представен днес, обяви, че ще започне поетапно да работи.
"На 15 април отваряме научно-образователен център. В него ще отговаряме на въпроси и ще разискваме теми като: "Защо ни хапят комарите", "Какво да правим, когато се разхождаме сред природата, за да срещнем или не змия", "Какво да правим, ако се сблъскаме с диво животно", обясни Петков, който идва от Русе.
По думите му тези лекции щели да бъдат водени от учени с доказан опит, които вече били наети в зоопарка. Засега обаче не е ясно дали ще има посетители, които биха искали да чуят подобни беседи.
"Имаме огромния шанс да направим нещо различно не само за Пловдив, но и за България", каза директорът. Според него зоопарковете вече не били онези едновремешните атракции, в които хората гледат животни в клетки и остават по-скоро с неприятен привкус.
"Ще направим така тези зони да са максимално близки до естествените и животните да не изпитват дискомфорт. В XXI век зоопарковото изкуство е много различно от това, което помним. Ще видите неща, които ще са толкова приятни и за вас, че няма да искате да излизате", амбициозно обяви Петков. Информацията за животните щяла да бъде поднасяна в игрова форма на посетителите по време на посещението.
Паркът щял да има и детски кът. Там малките щели да учат за животните и да упражняват двигателната си активност. До следващия март догодина пък щял да заработи фермерски кът. В него щяло да има овце, кози, кокошки и зайци, с които посетителите да си играели и да ги пипат.
Пак през март догодина трябвало да бъде пусната и така наречената блатна екосистема. Това щяло да е езерото, което е изградено, но в момента прилича на блато, както и хабитатът за елените и този на 17-те маймуни от вида Зелена морска котка. В момента те са сред малкото животни там.
Вторият етап на въвеждането в експлоатация включвал довършването на хабитатите за всичките 47-те вида животни. "Цифрата е плаваща, ще се случва поетапно. Все пак не можем да изсипем 3 тира животни едновременно", уточни директорът.
Над 25% от всички 47 вида обаче щели да участват в програми за връщането им в дивата природа. Вече са водени разговори с организация, за да започне в Пловдив развъждане на един от най-редките лешояди - черния, който доскоро беше изчезнал от България. "Имаме подходящ хабитат за него. Потомството ще го пускаме в природата. Същото ще направим и с най-големия див сухоземен бозайник, който отскоро обитава Родопите. Това е зубърът, известен като европейския бизон. Ще работим по програма за размножаването му", каза Петков. По думите му пловдивският зоопарк разполага и с прекрасни условия за отглеждане на европейски рис, както и хабитат за кафява мечка. Мечките не могат да бъдат отглеждани и пускани в природата, но има възможност да бъдат разменяни за животни от други зоопаркове.
"В XXI век е изключително актуално в цял свят да се запазват и развъждат автохтонни породи домашни животни. Това са местни, древни породи като каракачанска овца и коза", разказа още Венцеслав Петков. "Те са устойчиви на много от съвременните болести, гледат се лесно и са атрактивни на външност", допълни русенецът.
Ресорният заместник-кмет Иван Стоянов описа новия шеф, като компетентен, амбициозен и с хъс. "Такъв човек ни трябва", каза Стоянов.
Създаването на новото предприятие "Зоологическа градина Пловдив" беше гласувано от местния парламент през януари т.г. Щатът му е от 10 души, които ще работят по завършването на зоопарка.
Той е затворен от 2008 г. Изграждането му започна през 2014 и в края на следващата година строителството спря. Оттогава хабитатите се рушат, дървените конструкции са загнили, металните - ръждясали, има счупени стъкла.
