Когато продаваш продукт или услуга, имаш 2 вида купувачи – държави и частни дружества/хора. Тръгнеш ли да губиш едното, другото невинаги може да те спаси. Но ако и двете решат да преминат на алтернативен продукт, загубите могат да са катастрофални.
В подобна ситуация се намира и Илон Мъск, след като неговата компания Starlink почва да губи контракти и от двете страни. Тя дава възможност за достъп до интернет в изолирани региони на Земята, където комуникационната инфраструктура не функционира добре. Като Мъск всъщност продава терминали, които установяват връзка с най-близкия спътник.
Парадоксално, но бедите за Starlink дойдоха заради друга страст на Мъск - безразборното туитене в “неговата” мрежа Х. Първо в края на февруари той препубликува пост, посветен на Карлос Слим – най-богатия човек в Мексико.
“Карлос Слим е мексикански милиардер със състояние над 70 милиарда долара. Той е най-големият акционер в публично търгуваните акции на The New York Times. Освен това е известно, че има значителни връзки с наркокартелите в Мексико. Не може да станете милиардер в Мексико, без да сте част от мрежата, която е контролирана и защитена”, гласи публикацията, споделена от Мъск.
Пет минути по-късно Карлос Слим отмени всички бизнес сътрудничества със Starlink в Латинска Америка и обяви, че ще изгради своя мрежа. Загубите на Мъск от това се изчисляват на 7 милиарда щатски долара. Час по-късно Слим обяви, че ще прехвърли проектите си за следващите 5 години със Starlink, инвестиция от 22 милиарда долара, на компании в Китай и Европа. Вероятно временно, докато изгради своята мрежа.
Освен пари Мъск загуби основния си партньор в 25 държави, отстъпи цялата тази територия на своите конкуренти и направи така, че САЩ да продължат да губят търговско присъствие за сметка на Китай.
Държавните договори също почнаха да се клатят. И то директно заради Мъск. В първите дни на войната Русия беше нанесла сериозни щети и на инфраструктурата на Украйна и още на петия ден украинското ръководство се обърна към SpaceX с молба за предоставяне на терминали, които да позволят комуникация чрез спътниците от мрежата Starlink. Само два дни по-късно украинският вицепремиер Михайло Федоров обяви, че първите терминали са пристигнали, и благодари на Мъск. Твърди се, че в момента в Украйна има около 42 000 терминала за връзка със сателитната мрежа. Това дава възможност на украинската армия да обменя информация дори в отдалечени райони и най-вече да използва в големи мащаби дронове, които в момента са най-важното бойно средство.
Изследователката Юлиана Зюс от берлинската фондация “Наука и политика” заяви пред агенция АФП, че Украйна използва сравнително прости безпилотни летателни апарати, някои от които могат да бъдат управлявани чрез защитена интернет връзка, осигурена от “Старлинк” и програми като Zoom Teams. А самият Мъск описва мрежата като “комуникационен гръбнак” на Украйна.
Неумението на Мъск да стои далеч от клавиатурата обаче го вкара в беля. В началото на март той написа в Х, че ако изключи Starlink, “целият фронт ще се срине”. Добави, че е “отвратен от...години на клане в безизходица, която Украйна неизбежно ще загуби”. И предизвика моментална реакция от полския външен министър Радослав Сикорски. Терминалите за Украйна се плащат от полското министерство на дигитализацията на цена от около 50 милиона долара годишно. “Етиката на сплашването на жертвата на агресия настрана - ако SpaceX се окаже ненадежден доставчик, ще бъдем принудени да търсим други доставчици”, обяви Сикорски.
В отговор Мъск написа следното: “Млъквай, дребно човече. Плащате малка част от цената. И няма заместител на “Старлинк”.
В известна степен Мъск всъщност е прав. За разлика от традиционните геостационарни спътници, обикалящи на приблизително 36 000 километра, спътниците на Starlink работят в ниската земна орбира (LEO), обикновено са разположени на между 500 и 1200 километра. Това значително намалява латентността. Освен това компанията майка – SpaceX, проектира и произвежда спътниците и ракетите носители. Тази вертикална интеграция позволява контрол на разходите и бързо разгръщане.
Всеки потенциален заместител на Starlink трябва да възпроизведе тези предимства или да предложи превъзходна алтернатива по отношение на производителност, цена, покритие.
Въпреки че в сегашната си форма не са преки заместители, някои съществуващи технологии се развиват и биха могли потенциално да предложат конкурентни решения. Такива са геостационарните орбитални спътници (GEO). Макар исторически да са били засегнати от висока латентност, напредъкът в GEO спътниковата технология намалява тази разлика. Геостационарните спътници с висока пропускателна способност използват технология за точкови лъчи, за да концентрират честотната лента върху по-малки площи, увеличавайки капацитета и намалявайки разходите на потребителя. Компании като HughesNet и Viasat непрекъснато надграждат своите констелации и проучват многоорбитални стратегии. Бъдещите поколения GEO спътници с още по-голям капацитет и по-ниска латентност биха могли да представляват предизвикателство за Starlink, особено в региони, където първоначалната цена на потребителския терминал на Starlink е пречка. Освен това, GEO спътниците имат предимства по отношение на стабилността на покритието, тъй като остават на фиксирана позиция спрямо Земята.
Средноорбиталните спътници (МЕО) пък обикновено обикалят на височини между 2000 и 35 786 километра. Те предлагат компромис между ниската латентност на LEO и широкия обхват на GEO. Въпреки че не са с толкова ниска латентност като LEO, MEO имат значително по-добра производителност от GEO. Компании като SES Networks със своята констелация O3b mPOWER разполагат MEO спътници с усъвършенствани възможности. Тези системи могат да осигурят високоскоростна връзка с ниска латентност, подходяща за корпоративни, правителствени и потенциално дори потребителски приложения, което ги прави жизнеспособна алтернатива в специфични пазарни сегменти.
Освен това 5G мрежата и бъдещите поколения мобилни технологии обещават значително по-високи скорости и по-ниска латентност в сравнение с предишните поколения. 5G би могъл да осигури конкурентна алтернатива на сателитния интернет.
Отвъд еволюцията на съществуващите технологии няколко нововъзникващи концепции биха могли потенциално да нарушат пейзажа на сателитния интернет и да предложат истински заместители на Starlink. OneWeb, базирана в Англия компания, изгражда LEO констелация, фокусирана върху предоставянето на глобални решения за свързаност.
Тяхната стратегия набляга на партньорства с телекомуникационни доставчици и правителства, което потенциално предлага различен пазарен подход в сравнение с модела на Starlink, насочен директно към потребителите.
Проектът Kuiper на Amazon е изключително амбициозен. Той цели разполагането на масивна LEO констелация, която да съперничи на Starlink. Възползвайки се от огромните ресурси и експертен опит на Amazon в областта на облачните изчисления и логистиката, Kuiper има потенциала да се превърне в значителен конкурент. Интеграцията със съществуващата екосистема на Amazon би могла да предложи уникални предимства.
Тelesat Lightspeed също има обещаващо бъдеще. Telesat, дългогодишен сателитен оператор, разработва своята констелация, проектирана за висока производителност и сигурност. Lightspeed цели да обслужва корпоративни и правителствени клиенти с високи изисквания за свързаност, като потенциално си създава нишов пазар.
И докато това са частни проекти, IRIS на Европейския съюз е амбицирана да осигури сигурни сателитни комуникации в Европа и извън нея. Мрежата е финансирана от Европейската космическа агенция и частни партньори. Целта ѝ е да намали зависимостта от американските технологии. Китай не остана по-назад. Страната разработва своя собствена сателитна система - Guowang, която до 2030 г. трябва да включва над 12 000 сателита. Индия пък обмисля изграждането на LEO-базиран сателитен интернет, който да подобри свързаността в селските райони. Тамошната организация за космически изследвания е основен двигател на проекта. Руският проект носи не особено креативното име “Сфера”. До 2030 г. трябва да разполага с над 600 сателита, уверяват властите. Същите, които казваха, че ще спечелят войната за 3 дни...
Същевременно се развиват и проекти като платформи с голяма надморска височина - обикновено между 15 и 50 километра. Те могат да действат като въздушни базови станции, предоставяйки локализирани интернет и телекомуникационни услуги на широка площ. И макар че все още е в сферата на бъдещите възможности, развитието на стабилна интернет инфраструктура на Луната може да има последици и за наземната свързаност. Създаването на комуникационни релета на Луната потенциално би могло да предложи алтернативни пътища за глобално предаване на данни, въпреки че това е много дългосрочно и изключително амбициозно начинание.
Така че засега Мъск е сравнително прав. Starlink е утвърден и няма алтернатива. Нововъзникващите LEO констелации обаче ще предложат пряка конкуренция, потенциално понижавайки цените и повишавайки качеството на услугите. Междувременно иновативни подходи като HAPS и дори по-дългосрочни визии като лунната инфраструктура биха могли да предложат уникални предимства в специфични сценарии. Дотогава решение има. То е в множествено число – алтернативи.
