Какви са корупционните рискове при управлението на публични средства у нас и какви мерки за противодействието им предприема Сметната палата на Република България. Това бе тема на разговор между експерти на българската одитна институция и представители на Еврокомисията, съобщиха от пресцентъра на Сметната палата.
На видеоконферентна среща, поискана от Брюксел във връзка с подготовката на Доклада за върховенството на закона, присъстваха директорът на одитна дирекция „Специфични одити" Екатерина Перчева и директорът на дирекция „Развитие на одитната дейност" Тома Дончев. Те отговориха на въпроси на ЕК за нередности, свързани с корупционни практики, открити при одитите, колко доклада са изпратени на прокуратурата, как се контролира финансирането на предизборните кампании на политическите партии и др.
На въпрос за резултатите от одити, извършени през миналата година, в които са открити нередности във връзка с корупцията/интегритета, бе представена информация от дирекция „Одити на изпълнението" – екипът извършва одит на няколко организации, като се проследява напредъкът в изпълнението на мерките, заложени в Национална стратегия за превенция и противодействие на корупцията (2021 - 2027 г.). Изпълнението на одита на тема „Мерки за предотвратяване и противодействие на корупцията при изразходване и управление на средствата от европейските фондове" за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2023 г. е приключило, предстои осъществяване на контрол на качество и връчване на проекта на доклад на одитираните лица. Тъй като окончателният одитен доклад не е приет от Сметната палата, не може да се представят предварителните констатации, изводи и заключения от него.
Експертите на Сметната палата уточниха, че през 2024 г. одитната институция е изпратила на Прокуратурата на Република България части от 7 одитни доклада. През миналата година прокуратурата е прекратила проверките по 14 доклада, разследването не е приключило по десет доклада.
На въпросите на Еврокомисията, свързани с контрола при финансирането на политическите партии и предизборните кампании, отговори директорът на дирекция „Специфични одити" Екатерина Перчева.
Въпреки честите избори, Сметната палата изпълнява навреме и ефективно своите функции и правомощия, регламентирани в Изборния кодекс. През 2024 г. има шест одитни задачи, свързани с финансирането на политическите партии и предизборните кампании, едната от които продължава да се изпълнява и в момента. Извършването на проверка и анализ на данните при осъществяването на одити се подпомага от създадения в Сметната палата Единен публичен регистър на партиите, коалициите и инициативните комитети, регистрирани за участие в съответния вид избор, който се поддържа от откриването на предизборната кампания до следващите избори от същия вид. Единният регистър по Изборния кодекс (ЕРИК) позволява електронно подаване на документи от участниците в изборите и анализ на данни. По време на предизборните кампании за всички избори, проведени през 2024 г., в ЕРИК се публикува информация за имената на дарителите, вида, целта, размера или стойността на направените дарения, декларации за произхода на дарените средства, наименованията на социологическите агенции и на рекламните агенции, както и на агенциите за осъществяване на връзки с обществеността, с които партиите, коалициите и инициативните комитети работят и т.н. След като участниците в изборите представят отчетите си, се извършва проверка и отчетите се публикуват на интернет страницата на Сметната палата. Извършени са одити на участници в изборите, декларирали приходи и разходи над 1000 лева в предизборните кампании.
Екатерина Перчева коментира и финансирането на предизборните кампании от последните парламентарни избори, за които може да се предостави информация за резултатите от одита – от април 2023 г. Сред нарушенията са неподаване или неспазване на срока за подаване на изискуемата информация за дарения, липса или подаване със закъснение на декларации за произхода на дарените средства на стойност над една минимална заплата, неспазено изискване финансирането на приходи и разходи над 1000 лева да се извършва по банков път и др. За констатираните нарушения на Изборния кодекс през 2024 г. са съставени 59 акта за административни нарушения и са наложени глоби за общо 51 000 лева.
На въпрос от ЕК в кои сектори съществува най-голям риск от корупция, Тома Дончев обобщи виждането на одитните дирекции в Сметната палата: при възлагане на обществените поръчки; управлението и разпореждането с държавна и общинска собственост; усвояването и изразходването на средства по програми, финансирани от ЕС; възлагане на държавни и общински концесии. През 2024 г., Сметната палата е проверила процедури и възлагания, проведени по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП), на стойност 139,9 млн. лв. Съставени са 153 акта за административни нарушения, общата стойност на наложените глоби е над 312 хиляди лева.
Бяха посочени и най-често срещаните нарушения на ЗОП, за които е образувано административнонаказателно производство. Сред тях са поставяне на условия, които необосновано ограничават или необосновано дават предимство при участие в обществената поръчка; методики за оценка на офертите, които не позволяват обективно да се сравнят предложенията на участниците; разделяне на обществени поръчки на части, за да се приложи ред за възлагане за по-ниски стойности и т. н.
Сред слабостите при управление на държавно и общинско имущество и управление на концесии са липса или неефективен контрол върху работата на комисиите (тръжни и др.) при сключването на договори и текущия контрол върху изпълнението им; непълно документиране на тръжните процедури; отдаване на имоти без търг; непредприети действия от общинската администрация за събирането на неплатени концесионни задължения, липса на информация за изпълнението на инвестиционни програми и др.
