Беше страшна картинка. Не се забравя. Това разказа пред Нова Телевизия Магдалена Миткова. Тя е една от оцелелите от трагедията в дискотека "Индиго". Инцидентът стана на 21 декември 2001 г. в София. Тогава загинаха 7 деца, стъпкани от тълпата на входа пред клуба.
Това ми беше първата официално позволена дискотека. Преди това имах възможността да се шмугвам, без родителите ми да знаят, разказа тя.
Помня всичко все едно е било вчера. Събрахме се с няколко приятелки и решихме да отпразнуваме началото на зимната ваканция. Дойдохме, имаше хора. В един момент тълпата просто започна да ни притиска. Импровизираният вход беше малко преди дискотеката, охранителите стояха зад решетката - след нея има извито стълбище, водещо към халето, което наричахме дискотека, спомня си тя.
"Събирахме се към 18, 30 ч. Долу все още не беше отворено. Под натиска на тълпата започнахме да поддаваме и да влизаме навътре. Охранителите започнаха да се хващат за ръце и да натискат назад, но тълпата беше много по-силна. Започнахме да тръгваме към стълбището поетапно, децата започнаха да падат - по ефекта на доминото, всички отзад падат върху тези отпред. Когато паднахме, в един момент усещах, че под мен има деца. Над мен също имаше деца. Спомням си писъците, опитите на тези под мен да излязат, но и моите. Дъвчех дъвка, изплюх я, за да не се задавя. Губи ми се известно време, била съм в безсъзнание. Не знам как и по какъв начин са изкарали тези над мен. Спомням си охранителят, който ме вдигна и ме попита добре ли съм. Липсваше едната ми маратонка, помолих го да я търсим, а той каза: "остави, остави". Не осъзнавах още какво се е случило, вече имаше линейки. Спомням си, че правеха електрошок на едно от децата. Беше страшна картинка. Не се забравя", категорична е тя.
В следващите дни научила и че са загинали деца. "Преживявах го доста", казва Миткова.
Никой не е работил с мен. Тогава психологът не се асоциираше като човек, който работи с деца, които са преживяли нещо. Сами излизахме от това. Не знам как - с приятелства, комуникация, спорт, продължи тя.
Всичко приключи със смешни глоби. Следях делата и тогава ме възмущаваха. Това, през което родителите ми са преминали - преход, корупция, нямане, не е свършило. Продължавам да вярвам, че няма да излезем от това блато. Не виждам къде е изходът при положение, че тази корупция все още е тук и все още убива, посочи тя.
Случилото се в "Кочани" ми върна ужасни спомени. За съжаление, нещата там са в много голям мащаб. Но смятам, че там ще се помни и ще се опитат да направят всичко възможно, за да не се повтори. Тук в големия град всичко се затрива - 2-3 дни в новините, после годишнина. Между другото надписите, логото на "Пулс" в Кочани и "Индиго" много си приличат, посочи Миткова.
Корупцията ни уби като общество, като ценностна система, като морал, като всичко, категорична бе тя.
Затваряйки си всички очите всеки ден по малко, накрая се стига до 59 жертви. При нас - 7 в "Индиго". Затваряйки си очите за уж нещо малко, то винаги води до по-голям проблем, до трагедия. Не знам дали има изход. Може би е във възпитаване на децата ни, които просто трябва да научим да живеят извън това затваряне на очите и да могат да осъждат злото, каза Миткова.
