- Издълбан е в самата скала. В критични моменти на обсада, той е играел ключова роля за оцеляването на населението
- Сведох съвременната намеса до минимум - без мостове и конструкции, исках да се усеща вечността, казва реставраторът арх. Румяна Пройкова
- Цигуларят Мичо Димитров открива новия археологически парк с произведенията "Севдана" и "Любовен поздрав"
Таен вход с изсечени стъпала в скалата и покрит със сводест градеж от тухли е едно от мистичните места на Небет тепе. До подземното съоръжение се стига, както от горната северна част, така и от подножието откъм бул. "Шести септември". Закритата му площ е 16 метра, а откритата – 10 метра.
"Издълбан е в самата скала. В древността Марица се е разливала до северното подножие на хълма. В критични моменти на обсада, когато населението се е спасявало горе, този таен вход е отвеждал хората да черпят вода и да я доставят до върха във водохранилищата. При дълги обсади водата може би е свършвала въпреки огромните щерни, в които е събирана", казва реставраторът на Небет тепе арх. Румяна Пройкова.
Тя признава, че няма много писмени данни за този таен вход. На информационната табела е посочено, че е изграден в периода IV -VI век, когато е времето на късната античност. Подземното съоръжение минава през основата на крепостната стена и отвежда навън до стръмен склон, в който са изсечени легла в скалата с останки от зидани стъпала.
"В нашето съвремие археологът Лиляна Ботушарова и реставраторът арх. Вера Коларова (светла им памет и на двете!) са първите, които са работили на Небет тепе. Преди тях сондажи е правил Димитър Цончев, някогашен директор на музея. Но за тайния вход няма информация кога точно е разкрит", обясни арх. Пройкова.
Часове преди официалното откриване на обновеното Небет тепе, тя е видимо развълнувана. Определя го като новия археологически парк на Пловдив, от който се откриват невероятни гледки към съвременния град.
"Водих се от намерението старините да бъдат показани в една спокойна зелена среда с плавни повърхности. Намерението ми бе с минимална съвременна намеса - без обременяване с мостове и конструкции, да го превърна в място, където се усеща вечността и древната автентичност", казва проектантът.
Церемонията е утре, 20 март, от 11 часа. Сред старините прочутият цигулар Мичо Димитров ще изпълни две произведения - "Севдана" на Георги Златев Черкин и "Любовен поздрав" на Едуард Елгар. Академичният хор на АМТИИ също ще участва, както и ансамбълът по ударни инструменти на Музикалното училище.
Реставрацията отне години.
"Малкото съвременни материали, които са използвани, е една водеща основна пътека от паваж. Има стъклени парапети, които да предпазват посетителите на най-рисковете места. До една от щерните са разположени пейки, както и бетонови амфитеатрални седалки за наблюдение на една от най-приятните визии - каменната стена на север. И в по-ниската част има подобни седалки. Там се изправя мощно крепостната стена, която е живописна. Посетителите ще се наслаждават, а деца могат да рисуват", допълва арх. Пройкова.
Небет тепе се превърна в привлекателно място след неуморна няколкогодишна работа на археолози от пловдивския музей и най-вече на София Христева. Преди да се пристъпи към реставрацията и консервацията, бяха извършени задълбочени проучвания.
Мнозина се опитват да сравняват Небет тепе – един от най-важните археологически паметници у нас, с хълма Царевец в Търново. За историците обаче тази аналогия е неуместна, тъй като двата обекта са коренно различни. На Царевец се открояват средновековни останки, а на Небет тепе са съхранени всички възможни пластове - от праистория, Античност, Средновековие, Възраждане.
"Царевец е съвършено различен. При него обектите са изявени във височина като патриаршията. Докато на Небет тепе археологията е съхранена до нивото, на което е разкрита. Основният мотив, който ни водеше, беше: реставрацията свършва там, където започва хипотезата", допълва арх. Пройкова.
Този емблематичен паметник, известен още като акропола на Пловдив, придоби тази визия чрез проекта "По крепостните стени на Филипопол" на стойност 9,3 млн. лева. Заедно с Небет тепе нов живот заживя и Източната порта.
"Моят екип спаси в последния момент този проект. Парите щяха да бъдат загубени безвъзрватно заради забавяне от страна на моя предшественик, но успяхме на косъм да уредим финансирането. И стартирахме мащабната реставрация и консервация. В резултат на нея Пловдив има два бляскави антични паметника", коментира бившият кмет Здравко Димитров.
Той е получил покана от своя наследник Костадин Димитров да присъства на откриването и е категоричен, че ще дойде. "Ще отида с част от моя екип - заместниците ми Величко Родопски и Пламен Райчев, както и с главния архитект в моя мандат Димитър Ахрянов", допълни Здравко Димитров.
Зико потвърди пред "24 часа", че емисар на неговия предшественик - настоящ общински съветник, му се обадил. Убеждавал го да отидат на церемонията заедно с Иван Тотев и така да демонстрирали единство. Зико обаче отказал. "Има с кого да отида", казва той. За него по-важно било, че реставрацията на Небет тепе е приключила успешно.
Това е обект от първостепенно значение за историческата наука, защото преди повече от 7000 години животът се зародил именно на това място и никога не е прекъсвал. Първоначално е било селище, чието име не знаем. Някои го свързват с митичния тракийски певец Евмолп.
Следи от човешка дейност на Небет тепе са засвидетелствани от Каменно-медната епоха (IV-о хил. преди Хр.). За най-ранни периоди на обитаване данните са оскъдни, но се приема, че на един етап тук е съществувал тракийски култов център (XII - VI в. пр. Хр).
Според различни исторически извори селището е съществувало през V - IV в. пр. Хр. Истински разцвет придобило след походите на Филип Македонски, когато през 342 г. пр. Хр. македонският владетел превзема града и му дава името си Филипопол. Филип II оставя свой гарнизон и укрепва Небет тепе.
"Хълмът и градът в равнината често сменят владетелите си. През II век преди Христа Филип V за кратко овладява това място. В годините преди установяване на Римска власт в Тракия (средата на I век след Христа) тук властват последните тракийски царе - Реметалк I и Реметалк II. След настаняването на римските войски на територията на Филипопол започва строежът на крепостна стена, защитаваща цялото Трихълмие. През годините тези укрепления са разширявани, разрушавани, поправяни, удвоявани и надграждани. В съхранените до днес останки могат да се разграничат няколко основни строителни периода: Тракийски - V - I в. пр. Хр., Римски - I - IV в., Ранновизантийски - V - VI век, Средновековие - IX - XIV в., Османски - XV - XIX в.", гласи описанието на информационната табела на входа на реставрирания паметник.
Наименованието Небет тепе е турско и означава, че хълмът се е възприемал като наблюдателница на трафика по река Марица.
Обектът ще се стопанисва от Археологическия музей, а достъпът до него е безплатен и неограничен.
