Работна група в парламента обсъжда предложенията за промени в Изборния кодекс с представители на Централната избирателна комисия (ЦИК), министерства и неправителствени организации, експерти.
В началото на януари тази година парламентът прие на първо четене и петте законопроекта за промени в Изборния кодекс. Сред основните предложения са да се въведат преброителни комисии за броене на гласовете, да се закупят сканиращи машини за отчитане на гласовете, както и да се премине към изцяло машинно гласуване, съобщи БТА.
Даниел Стефанов от Център за електорални изследвания към Нов български университет посочи, че според техни изчисления в преброителните центрове трябва да бъдат наети допълнително между 4000 и 6000 души. Партиите трябва да помислят дали са съгласни да намалят броят на членовете на секционните комисии и така да се компенсира броят на хората, които да бъдат наети в преброителните центрове, посочи той. Във връзка с решението на Конституционния съд относно законността на парламентарните избори, Стефанов коментира, че процентът бюлетини, по които има корекции от вещите лица, е около 1%. По думите му проблемът, върху който се съсредоточават, няма мащаба, който смятат, че има.
Председателят на ЦИК Камелия Нейкова посочи, че е направен експеримент с преброителна комисия в Бобошево, а по-късно и експеримент с преброяване със сканиращи устройства в секции в София. По думите ѝ възприето е, че преброителната комисия е подходяща за малки общини. Преброяването е започнало след пристигането на последния чувал с книжа, което много забавя работата на комисията, обясни тя. Ако се изсипват на едно място бюлетините и ако има нарушения в една секция, е невъзможен после съдебният контрол, каза Нейкова.
Светозар Томов от ЦИК обясни, че в пет секции след президентските избори е извършено повторно преброяване с преброителни скенери и след това е направено сравнение с ръчното броене. Първият и най-съществен проблем, който възникна, е в това, че скенерите реагираха по доста особен начин на изискването в Изборния кодекс за гласуване с „X“ и „V“, посочи той. По думите му минимално излизане от квадратчето водело до недействителност на бюлетината. Бюлетини са били обявени за недействителни, защото не са били откъснати точно по перфорацията. При сканирането броят на недействителните бюлетини се увеличи в сравнение с недействителните бюлетини при ръчното броене, отбеляза Томов. Той посочи, че е фен на идеята за сканиране, но трябва да се помисли за смяна на начина, по който се отбелязва вота, защото с „X“ или „V“ няма да стане.
Заместник-председателят на ЦИК Росица Матева отбеляза, че при обмислянето какви скенери да се закупят, трябва да се съобрази и различният размер и дължина на бюлетините за различните видове избори.
Адвокат Валя Гигова посочи, че първо трябва да се реши какво ще е гласуването – хартиено, машинно или комбинирано. Вторият въпрос е, ако останат хартиените бюлетини, как ще бъдат броени - дали ще остане броенето в секционните комисии или в преброителни центрове, посочи тя. Отговорете си на тези основни въпроси и след това е нормално да изисквате експертна помощ, заяви адвокат Гигова. Сканиращи устройства за броене на бюлетините – да, ако ще има хартиени бюлетини, сигурно има някаква логика, добави тя.
Председателят на Комисията по конституционни и правни въпроси Анна Янева (ГЕРБ-СДС) коментира, че от предложенията в Изборния кодекс става ясно, че управляващото мнозинство не желае да отпадне хартиената бюлетина. Тя посочи, че още не са приели държавния бюджет за тази година. Пари за сканиращи устройства не можем тази година да предвидим, каза Янева.
Народният представител Александър Рашев („Има такъв народ“ ) заяви, че поддържат становището си за необходимостта от преброителни комисии.
Мая Димитрова („БСП-Обединена левица“) посочи, че всеки трябва да може да упражни вота си на хартия или на машина. Относно идея да има секции само за машинно гласуване и само за хартиено гласуване, тя обясни, че това е абсолютно невъзможно по отношение на избирателните списъци.
Ваня Василева („Демокрация, права и свободи“-ДПС) коментира, че не могат и не искат да лишават българския избирател от правото да гласува с хартиена бюлетина. Хартиената бюлетина е някакъв вид документ, посочи тя. Затова Иванова обясни, че са направили предложение след като избирателят гласува, бюлетината му да се преброява чрез сканиращо устройство. Ако бюлетината е недействителна, машината я връща, за да може той да си поиска нова бюлетина и да е сигурен, че бюлетината му е действителна, допълни тя.
Стою Стоев („Продължаваме промяната-Демократична България“) каза, че преброителните центрове са функция на това какъв начин на гласуване ще се избере.
Христо Расташки („Морал, единство, чест“) призова партиите да премислят предложението за създаване на преброителните центрове, защото може да създадат още по-голям хаос. Няма ли да е по-лесно да се обърнем изцяло към машинен вот, попита той.
Михаил Константинов коментира, че 3 към 1 в момента българският избирател избира хартията. Въвеждането на нов начин на гласуване и на отчитане на гласовете в световната практика изисква около десет години, отбеляза той.
