Сметната палата е поискала да бъдат коригирани грешки за 4,1 млрд. лева в годишните финансови отчети (ГФО) на бюджетните организации (министерства, ведомства, държавни висши училища и общини) при одитите, извършени през 2024 г. Така са отстранени 90% от всички установени неправилни отчитания, при 98% през 2023 г. Общата сума на неправилните отчитания в ГФО за 2023 г е намаляла с около 33%, до 4,55 млрд. лв. в сравнение с ГФО за 2022 г., когато са били в размер на 6,7 млрд. лева. Сред причините в ГФО да остават некоригирани неправилни отчитания са различия в мненията на одитора и ръководството на бюджетните организации по отношение на счетоводното третиране и отчитане на определени събития, невъзможност да се коригират неправилни отчитания от предходни периоди, които продължават да оказват влияние на ГФО през одитирания период, както и наличието на малки и несъществени отклонения в отчетите на голям брой организации.
Данните са от Доклада за резултатите от финансовите одити на Сметната палата, осъществени през 2024 г., като те се отнасят за ГФО на бюджетните организации за 2023 г. Сметната палата припомня, че счетоводната отчетност е регламентирана основно в Закона за публичните финанси, Закона за счетоводството и Национални счетоводни стандарти. Изискванията за отчетност произтичат от необходимостта държавата да управлява своите финанси, притежавайки пълна и надеждна информация на ниво отделна организация и на ниво държава.
През миналата година Сметната палата прие общо 326 одитни доклада за извършени финансови одити на ГФО на бюджетните организации за 2023 г. Одитирани са всички централни органи, а одитираният бюджет на общините е в размер на 98% (13,7 млрд. лв.) от общия им бюджет (близо 14 млрд. лв.).
Финансовият одит представлява независима оценка с разумна степен на сигурност дали годишният финансов отчет на бюджетната организация е изготвен в съответствие с приложимата обща рамка за финансово отчитане. Одитното мнение може да бъде изцяло позитивно (т.нар. немодифицирано мнение), с някои неточности (квалифицирано мнение), или изцяло негативно (отрицателно мнение)
Обобщеният доклад за 2024 г. посочва, че най-голям е броят на изразените от Сметната палата немодифицирани мнения (82% от общия брой изразени мнения). Причината за високия дял на немодифицираните мнения е посочената по-горе възможност установените от одиторите неправилни отчитания да се коригират по време на финансовия одит, отчитат от Сметната палата.
Докладът на Сметната палата за 2024 г. отчита, че през последните две години броят на квалифицираните и отрицателни мнения при общините е намалял и остава относително постоянен (от 30 % на ГФО за 2021 г. до 21 % на ГФО за 2022 г. и 2023 г.). Освен чрез паричното изражение на коригираните 4,1 млрд. лева, ползата от финансовите одити е видима и чрез предотвратеното изразяване на отрицателно мнение за 90 бюджетни организации и квалифицирано за други 45, благодарение на корекциите, посочени от Сметната палата. Броят на отрицателните мнения е намалял с 89%, а немодифицираните мнения са се увеличили с 39%.
Така е нараснал броят на финансовите отчети, които дават вярна и честна представа за финансовото състояние, финансовите резултати от дейността и паричните потоци на отделните бюджетни организации.
Най-съществена промяна се наблюдава при общините, при които немодифицираните мнения са се увеличили с 64 броя, или с 53%. За първи път Сметната палата представя данни като групира общините според населението им. Това предстои да бъде доразвито след промяната в методиката за категоризация на общините, приета със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството през 2024 г. Тя ще даде по-точна оценка на състоянието и потенциала на населените места като категоризира общините не само по брой население, а по показатели като „Демографско състояние", „Икономически потенциал, „Инфраструктурно развитие" и „Развитие на потенциала на територията". Тогава Сметната палата ще може измери значението на отчетността и одитното мнение за управлението на публичните финанси за просперитета на една община.
При одитите си Сметната палата е установила слабости, както някои от тях се наблюдават и в трите групи одитирани обекти – министерства и ведомства, държавни висши училища и общини. Например при изготвянето на финансовия отчет се допускат неправилни отчитания по отношение на класифицирането на приходите и разходите, активите и пасивите. Като основна причина за тази слабост Сметната палата определя честата промяна в изискванията на нормативната уредба, свързана с финансово-счетоводната отчетност, както и недостатъчно изчерпателните указания от страна на министерството на финансите по отношение на нейното прилагане.
Други слабости са неспазване на указанията на МФ, недобра организация на счетоводната отчетност, неефективен вътрешен контрол.
За съжаление, Сметната палата отбелязва, че някои слабости са дългогодишни –идентифицирани не само при отчетите за 2023 г., но и при извършването на одитите на ГФО за периода 2017-2022 г.
При съмнения за нарушения одитни доклади на Сметната палата се изпращат за последваща проверка на съответни органи по компетентност.
След констатирано от Сметната палата несъобразяване със законите и другите нормативни разпоредби, одитният доклад за 2023 г. на едно министерство е изпратен за предприемане на мерки на Агенцията за държавен и финансов контрол (АДФИ) и Прокуратурата на Р България
Одитни доклади на две централни ведомства са изпратени на министерството на финансите, а на едно министерство – на Националната агенция за приходите /НАП/. Одитни доклади за 102 общини са изпратени на министерството на финансите, за 112 общини са дадени на общинските съвети, а на Националното сдружение на общините – за 32 общини.
Освен слабости, Сметната палата констатира и положителни тенденции в счетоводната отчетност и финансовата дисциплина. Сред тях са прилагане на методика за определяне на справедлива стойност на дълготрайните материални активи, провеждане на конкурси за назначаване на вътрешни одитори и др.
Заключението на Сметната палата е, че подобряването на финансовата отчетност в публичния сектор генерира много и различни ползи за обществото и това налага непрекъснатото ѝ развитие според най-добрите международни практики – Международните и Европейските счетоводни стандарти за публичния сектор, които са в процес на разработване. Сметната палата ще подкрепя усилията на Министерство на финансите в тази посока и в същото време ще продължава да дава обективна оценка на степента на развитие на финансовата отчетност.
