Спектакълът в Сатирата - с усещане за Вълшебника от Оз. В първата му постановка играха Невена Коканова и Татяна Лолова
С цветя от внуците на Валери Петров завърши премиерният спектакъл на Сатиричния театър “Когато розите танцуват”. Жестът на благодарност от наследниците на големия български поет, преводач и драматург е в съпровод от аплодисментите на публиката. Спектакълът на режисьора Николай Урумов има много достойнства, но най-голямото е, че е успял да направи текста и цялостното звучене съвременно и модерно. Нищо не подсказва, че емблематичната пиеса е писана по соцвреме, когато за любовта се говореше по начин, съответен на тогавашния морален канон. Мерената реч, вплетена в прозата, също е доста коварна за сцена, за да не звучи рецитаторски или наивно.
За първи път пиесата е поставена пак там - в Сатиричния театър, през далечната 1959 г. и ролите са поверени на съвсем младите тогава Ицко Финци, Вели Чаушев, Невена Коканова, Татяна Лолова, Никола Анастасов. Едва ли някой си е представял какви сценични чудовища ще станат те много скоро. Финият режисьор интелектуалец Гриша Островски прави новаторско за времето си представление с елементи на мюзикъл, дори кабаре, които пренасят зрителя в приказен свят и го правят съучастник на действащите лица. Но сега, десетилетия по-късно, дали това би впечатлило публиката, която вече гледа в България световни мюзикъли? И как младите ще възприемат нежния, деликатен, свенлив разговор за любовта във време на доста по-резки език и обноски, на грубост, показност и силиконова хубост?
Искаше ми се да напиша - “Няма го вече актьора Ники Урумов, роди се режисьорът Николай Урумов!”, но няма да го кажа, защото въпреки големите крачки, с които върви към режисурата, ще е непростимо да се лишим от артистичния му талант.
Първото нещо, което прави впечатление в спектакъла, е изключително красивата сцена, превърната в майска градина от рози и розови храсти. Сценографката Марина Райчинова е подарили на зрителите това визуално пиршество, което сякаш те кара да усетиш мириса на цветята. По-нататък в действието тя ще добавя още костюми и декор в огнената розово-червена гама, в чиято среда режисьорът потапя своето magicshow, изпълнено с песни, танци, смях, тъга, романтика и фантазия.
Представлението се състои от три новели за любовта при различните възрасти, които са свързани чрез двама герои - Младия и Стария. Младия иска да отвори розовата градина за всички влюбени, за да откъснат и поднесат цвете на любимата. Стария я пази под ключ, защото не вярва, че любовта заслужава това. Диалогът помежду им е като словесен двубой на две начала, две гледни точки, две разбирания за живота.
Магическият театър на Николай Урумов се дирижира от феноменалния Боян Арсов в ролята на Младия. Той вади от своя магически цилиндър думи, фокуси и звезден прах, с който посипва сцената, превземайки я надлъж и шир. Няма спирка за него - той тича по нея от край до край, нагоре и надолу, по права линия и в диагонал, пее, танцува, рецитира, прави салта, лежи на главата си, катери се, виси от тавана, смее се, притихва, намига, флиртува. Със зелената си коса и червени очила той носи със себе си вълшебството на Магьосника от Оз и Питър Пан едновременно. В последните два месеца за трети път пиша за това момче, защото той е рядък, забележителен талант на театралната ни сцена. Красив, органичен, пластичен, енергичен, музикален, чувствителен и на всичко отгоре - многоработлив, Боян Арсов превръща всяка роля в радост за окото. Тук е във вихъра си.
Достойно му партнира Константин Икономов в ролята на Стареца. Скептичен, мнителен и намръщен, той контрастира напълно на своя словесен опонент. Двубоят между тях прераства в дуел, в който Стария неусетно бива увлечен, заинтригуван и завладян от магията на думите на Младия, за да се предаде напълно накрая, впускайки се в ритъма на танца.
Музиката на Христо Намлиев и хореографията на Татяна Янева са главни действащи лица в този спектакъл. А студентките на Калин Сърменов от Театралния колеж “Любен Гройс” Белослава Ангелова, Мила Пейова, Никол Николова, Виктория Василева в ролите на танцуващите рози допълват триумфа на любовта. Сюжетите, които разиграват Полин Лалова и Любомир Ковачев, Ана Вълчанова, Стефания Кочева и Димитър Баненкин изследват любовта във всичките й форми - невинна, измамна, с радост и болка, с възторг и огорчение. Но винаги с много хумор.
Фурор на сцената прави Ивайло Калоянчев в ролята на възрастния учител по музика, увлечен по младата си студентка (Лана Гекова). Той чистосърдечно разкрива чувствата си пред своя наемател (Мартин Желанков) без да подозира, че е попаднал в любовен триъгълник. Ивайло, който с годините все повече прилича визуално на прочутия си баща, е едновременно смешен и тъжен, затрогващ и комичен. Преминавайки през цялата гама на чувствата в рамките на 20 минути, той заслужено изтръгва спонтанни ръкопляскания от зрителите.
“Когато розите танцуват” е представление, в което съставките са точно дозирани и нищо не е прекалено. То е представление за малки и големи, в което всеки ще открие и вземе със себе си толкова любов, колкото има нужда. А на сцената на финала ще останат розови листенца и звезден прах.
