Обикновено при големите археологически открития се сещаме за подвизите на Индиана Джоунс, забравяйки че този филмов герой си има еквивалент от женски пол. Измислената английската археоложка Лара Крофт е увековечена в поредицата филми, компютърни игри и комикси Tomb Raider, а в два нашумели филма се играе от прочутата Анджелина Джоли. И това не е случайно, защото в нашата наука има много дами, които се справят не по-зле от мъжете. В тази статия ще разкажа за откритията на една от тях в първите години на новия век.
На старогръцки език „некропол" означава „град на мъртвите". Християнското гробище е място за полагане тленните останки на хората, от които се е отделила безсмъртната душа. В античността обаче вярвали, че хората и след смъртта си продължават своеобразен живот и имат нужди, подобни на живите, включително да притежават свой град. Ето защо античните некрополи са с много находки и интересно устройство.
Именно такъв уникален паметник проучваше през 2004-2005 г. екипът на доц. д-р Кръстина Панайотова от Археологическия институт към БАН на плажа „Харманите" край Созопол. Нека читателите не мислят, че това е било едно приятно удоволствие край Черно море. За тези разкопки се говореше и преди, но в криминалните хроники. След 2000 г. апетитните места край морето бяха върнати на собствениците и навсякъде започна безогледно строителство на хотели. Некрополът на предшественика на Созопол, античния гръцки град Аполония, беше заплашен от пълно унищожение.
Първо ще разкажа за този уникален древен център. Градът-държава Аполония е основан в 611 г. пр. Хр. от около 1000 гръцки преселници, дошли на корабите си от Милет и Фокея. Те се споразумяват с местното тракийско племе на скормианите и получават разрешение за заселване. Селището се развива бързо чрез посредническата търговия между Тракия и Елада. Намиращият се на удобния полуостров Аполония е ограден със здрави стени и благоустроен с украсени от статуи площади, улици и храмове на тракийски и гръцки богове. Гордост за града е 13-метровата бронзова статуя на Аполон, изваяна от прочутия скулптор Каламис. Законите на демократичния град пък създава родоначалникът на философията на материализма Анаксимандър от Милет. В началото на І в. селището е превзето и опожарено от римляните, но после е възстановено от тях. След ІV в. средновековният наследник на Аполония, Созопол, или „градът на спасението", продължава да е важен център на морската търговия.
Ето такова важно средище бил крайморският град, чиито некропол трябваше да разкрива Кристина. Но още тогава избухнаха тежки конфликти между археолозите и частниците. Тя бе плашена с мутри, които й обещаваха килия с южно изложение. Един нагъл собственик обяви парцела си за „първи частен некропол". Благодарение на упорството и такта на учената дама противоречията бяха преодолени. В края на краищата тя продължи работа, но винаги трябваше да бъде на крачка пред строителите. Нещо като спешните спасителни разкопки по инфраструктурните проекти за изграждане на магистрали и газопроводи.
Тогава Кръстина ми разказваше емоционално за своите находки. Началото е сложено още през 90-те години, когато проучванията стартират със средства на Националния исторически музей. За тези години са открити над 3000 цели керамични съда, от които една трета са с украса. Стотици екземпляри наброява рядката посуда от стъкло и алабастър. Повече от 400 са само статуетките от глина, изобразяващи почитаните божества на погребаните аполонийци. Малки бронзови огледала открояват починалите дами, а стъргалките за почистване на кожата след спортни състезания, т.нар. стригили, отличават мъжете. В гробовете се срещат накити и оръжие, но никога предмети от скъпоценен метал.
Древните гърци се подигравали на съседите траки за варварския им разкош и навика да слагат несметни съкровища в гробниците. Те смятали, че златото може да се използва по-рационално. Тяхното демократично общество не позволявало да има разлики след смъртта и затова липсват пищни гробници. Още в началната фаза на некропола от V в. пр. Хр. основни са погребенията в ями, които се запазват чак до края на неговото функциониране през ІІІ в. пр. Хр. От ІV в. пр. Хр. се появяват оградени с керемиди или каменни плочи гробове. Някои от тях са боядисани в бяло и червено, за което учените предполагат, че може да е белег за пола.
Кръстина особено се увличаше, когато рисуваше картината на духовния живот. За нея откритието на 2005 г. не е златно съкровище, а „виа сакра", свещения път, по който погребалните процесии са влизали от Аполония в некропола. Първо се преминавало през каменна ограда, разделяла града на живите от града на мъртвите. От ляво и от дясно са фамилните парцели на видните аполонийски родове. По откриваните в погребенията керамични статуетки може без грешка да се определят закрилящите ги богове. Това са покровителят на града Аполон, Атина Палада, Афродита и особено често веселият Дионис. Любопитно е, че първоначално покойниците са полагани цели, докато след ІV в. пр. Хр. се наблюдават и гробове с трупоизгаряне. Някои учени смятат, че това са заселили се сред гърците траки, а други виждат в кремацията начин за по-бързо достигане от душата на подземния свят. Заедно със своите господари са погребвани и робите, което не се забранява в демократичното гръцко общество. Затова свидетелстват намерените скелети с железни халки на краката.
Откритите съдове с червенофигурна украса са изключителна възможност да се надникне в мирогледа на древните аполонийци. Преобладават сцените на погребални угощения; сатири и вакханки от цикъла за Дионис; изображения на храбрите жени-воини, амазонките; мистериите на Елевзинските тържества. Някои от художниците са били сред известните таланти на епохата, но не са оставили имената си. Затова учените ги наричат условно – „аполонийския майстор" и „художника на черния тирс", който единствен рисувал венеца на Аполон в черно. А през същата 2005 г. на бял свят се появи и уникален фигурален съд с позлата, представящ бога Ерос със символа на смъртта, петела. Но освен вносна продукция от Гърция, несъмнено в Аполония е имало и местно производство, за което говорят недовършените керамични съдове.
През 2005 г. се чудех как Кръстина прави разкопки на плажа, под погледа на стотиците любопитни летовници. Тогава тя бе поставила и книга за впечатления. Често учени и курортисти по бански обсъждали задълбочено проблемите на археологията. Аз разбира се знам от моите проучвания на Перперикон и Татул колко е приятно и същевременно адски трудно да се работи под непрекъснатите въпроси на хилядите посетители. Но нали в края на краищата нашият труд е предназначен именно за тези хора.
