В края на януари 1893 г. 32-годишният Фердинанд по навик е в чужбина и праща от флорентинския хотел “Дьо ла Пе” телеграма: “Вчера се извърши годежът ни с Мария Луиза Бурбонска”. В отделно известие до Министерския съвет пише: “Предвид на моята женитба софийският дворец по причина на неговата теснота става недостатъчен”. Веднага започва спешен ремонт.
Още през 1891 г. обеднелият тоскански херцог се е заел да направи нещо по въпроса за брак между дъщеря си и българския княз и ги свързва. Мария Луиза обаче отвръща, че искал да се ожени за нея, защото била австрийска херцогиня, а в неговия речник “херцогиня” била синоним на любов. Това не отчайва Фердинанд.
Пише писмо до своята леля, херцогинята на Кобург, да му помогне, щото си бил харесал една от внучките на английската кралица Виктория. Мечтаната му съпруга е още ученичка, а и никоя от трите Велики сили - Англия, Германия и Русия, няма намерение да дава съгласието си за такъв брак.
Фердинанд не се отказва. С майка си е поканен на прием у английската кралица. На един от сватовническите разговори тя направо отсича, че той няма никакъв шанс да се ожени за която и да било английска принцеса.
Тогава българският княз започва да се оглежда за немска принцеса. От кралския двор обаче му дали категоричен отговор: “Не желаем да се ангажираме с женитбата на Фердинанд”.
Канцлерът Бисмарк пък го посъветвал: “Показахте на света, че можете да плувате, но не се опитвайте да плувате срещу течението”. Князът обаче е упорит и отива в Мюнхен на сгледа с намерението да вземе ръката на една от двете баварски принцеси – Клара или София. Следва пак отказ.
Едва тогава, а и вече с намесата на австрийския император Франц Йосиф и външния му министър граф Калноки е уредена женитбата му с Мария Луиза. Все пак става дума за внука на последния френски крал Луи Филип и правнучката на шведския Карл XII.
Сватбата е насрочена за 8 април, но тук изниква религиозен проблем. Младоженката и баща ѝ са дали обет пред римския папа децата ѝ да бъдат католици по дух, вяра и възпитание. Търновската конституция обаче реди в чл. 38, че
“Българский княз и потомството му не могат да изповедват никоя друга вера, освен Православната
Само първий избран Българский княз, който принадлежи към друга вера, може да си остане в нея.” Свикано е Четвъртото велико народно събрание, което променя този член, като добавя във второто изречение: “... ако принадлежи към някое друго християнско вероизповедание, както той, така и първий престолонаследнник могат да останат в него”.
Мария Луиза ражда на 18 януари 1894 г. престолонаследника Борис, кръстен в лоното на Римокатолическата църква с имената Борис Клеман Робер Луи Мария Пий Станислав Ксание Сакскобургготски. След три години обаче Фердинанд обявява, че не е останал чужд на въжделенията на българския народ и през януари 1897 г. отива при папа Лъв III, който е и кръстник на Борис. Опитва се да го убеди, че е добър католик, но трябва да жертва вярата на своя син заради благото на страната. Папата му отказва и добавя:
“Абдикирайте!”
Новото кръщение е на 2 февруари 1897 г. Дълбоко набожната и ревностна католичка Мария Луиза е излъгана. През януари 1899 г. Мария Луиза ражда и четвъртото си дете, княгиня Надежда. Затваря се в себе си, почва да рисува. Скоро след раждането излиза на площада пред двореца, настива и след три дни умира. Погребана е в католическата църква “Свети Лудвиг” в Пловдив. В отговор баща ѝ отказва да даде на внуците и внучките си наследството на майка им от по 400 000 тогавашни лева за всеки.
Интимни княжески вълнения има и през 1907 г. През септември великият княз Владимир Николаевич, чичо на руския император Николай II, и съпругата му Мария Павловна са сред гостите на откриването на Паметника “Цар Освободител”. Тогава Фердинанд казва на княгинята, че си търси съпруга, но не щял жена, която да иска от него обич, а да се грижи за четирите му деца. Мария Павловна съвсем не губи време и се свързва със своята братовчедка, германската принцеса Елеонора фон Рьойх Кьостриц. Тя е била доброволка в Руско-японската война от 1905 г. и е отговаряла за санитарен влак. Както става с браковете по сметка, двете страни бързо се споразумяват и пак през януари 1908 г. обявява годежа си. Елеонора в спомените на съвременниците си е делова жена, избрала България и заради това, че може да се занимава с благотворителност. Тя е с година по-голяма от Фердинанд.
И този брак поставя религиозни проблеми – Елеонора е лютеранка, а Фердинанд – отлъчен католик. Той отново ходи при папата, този път Пий Х, и пак издейства разрешение.
Венчават се два пъти. По католически в Ебентал и по протестантски в Гера. Сватбата е във фамилното имение Кобург. Вече като царица Елеонора присъства на обявяване на Независимостта на България в църквата “Свети 40 мъченици”. Тя е с Фердинанд и по време на първото му посещение в чужбина като български цар, в Париж през 1910 г. По време на Балканската война е медицинска сестра от Червения кръст. Три войни – Балканска, Междусъюзническа и Първа световна, дават възможност да прояви самарянските си способности. Умира през 1917 г. и е погребана в Боянската църква.
Фердинанд се жени и трети път, за словашката си прислужница Елжбета. Тогава е 86-годишен и този брак е по-скоро като спомен за младите му години. На 30 януари 1930 г. българският цар Борис III заминава за Италия. Официалният повод е сватбата на италианския престолонаследник Умберто, принц на Савоя. Царят отсяда в двореца на италианската кралска фамилия, което не е само въпрос на дипломатическа любезност. По това време Борис III и Джованна, сестрата на Умберто, вече са взели решение да встъпят в брак.
Двамата се виждат за пръв път по време на втората обиколка на българския цар из Европа през 1927 г. Той посещава Франция, търсейки подкрепа от премиер-министъра Поанкаре за българската кауза след Ньойския договор. На връщане минава през Венеция, Флоренция и Пиза. Поканен е да гостува на краля Виктор Емануил III и съпругата му Елена, дъщеря на черногорския крал Никола, в имението им в Сан Росоре. Истинската цел на посещението е
сгледа с дъщерята Джованна
Борис е придружаван от брат си Кирил.
Непосредствено преди брака пак се появяват религиозни спънки. Папа Пий XI се позовава на канона, според който католичка не може да се омъжи за православен. И се разпорежда, че венчавката трябва да е по римокатолически ритуал. Джованна прави декларация, че децата им ще са католици. Борис III я подписва, макар да е наясно какво казва българската конституция, дори и променена. С намесата на папския нунций в София Анджело Ронкали специално за двамата е издействано решение – от децата им впоследствие единствено бъдещият престолонаследник да е кръстен в православната вяра.
На 11 октомври Борис III отново е в Италия, но вече, за да се венчае с Джованна. Сключват брак на 25 октомври в Асизи, малко градче край Перуджа. Венчавката е в базиликата “Свети Франциск”, а гражданският брак е сключен в кметството.
Шествието на гостите води бащата на младоженеца – абдикиралият в полза на сина си Фердинанд, а след него гордо крачат Виктор Емануил III, Бенито Мусолини и аристократични роднини от цяла Европа. В дописка агенция Ройтерс нарича Джованна
“Новата царица на Европа”
След бракосъчетанието царската двойка пътува с кола до Бриндизи, откъдето по море с кораба “Цар Фердинанд” тръгва за България. Когато достигат Галиполи, цар Борис се изправя на палубата, държи реч и казва: “България е била велика, е велика и ще бъде велика.” Щом преминават през Босфора, 21 топовни салюта на турски кораби ги поздравяват. В отговор цар Борис праща телеграма на Кемал Ататюрк, че за съжаление, няма да могат да се видят.
Корабът акостира в Бургас, където на пристанището се е събрал целият град. Оттам с царския влак тръгват към София. Кметът Владимир Вазов чете поздравление. В него той завършва:
“Нека имената на цар Борис III и на царица Йоанна винаги да изпълват с гордост и признателност българските сърца.” И за пръв път произнася името ѝ на български.
В София църковният ритуал е повторен в катедралния храм “Александър Невски”. Младоженците са благословени от видинския митрополит Неофит. Преди това Йоанна се е разпоредила на нейно и на името на съпруга ѝ да не се правят никакви подаръци. Никой обаче не се съобразява и затова министър-председателят Андрей Ляпчев издава нареждане те да постъпят в БНБ в новооснования фонд “Благотворителни цели” на името на царицата. С тези пари тя започва голяма благотворителна дейност.
................
Стефан Стамболов за княжеската сватба
Научил за височайшата сватба, министър-председателят излиза с “Прокламация към Българский народ” от 1 февруари. В нея четем: Днес имах честта да получа от Негово Царско Височество Българский княз следующата телеграма: Вчера се извърши годежът ни с Нейно Царско Височество Мария Луиза Бурбонска, дъщеря на Дон-Роберта Бурбонски, Дук Пармски от първата му съпруга Мария Пия-Бурбонска, дъщеря на покойния Фердинанд II, крал на двете Сицилии.
Флоренция, 31 януарий, 1893 г.
Фердинанд
Честит се считам да обявя на Българския народ горнята радостна вест и убеден съм, че тя ще испълни с радост сърдцето на всеки българин, защото това важно събитие ще усигури и укрепи в бъдъщето на нашето мило отечество.
София, 1 февруарий, 1893 г.
Княжеский наместник
С. Стамболов”
................
Симеон и Маргарита правят 3 сватбени церемонии
Роденият през 1937 г. престолонаследник и съпругата му за разлика от предците си, които имат по два ритуала – един в Италия и един у нас, правят три сватбени тържества. Традицията обаче бракът им да предизвиква религиозни пречки остава непокътната. Годежът им е обявен на 10 август 1961 г.
Маргарита Гомес Асебо е момиче от народа, което разпалва въображението на светските хроникьори. Как тъй аристократ ще се жени за простосмъртна, се питат те и забравят за примера на Едуард VIII и Уолис Симпсън.
Бащата на Маргарита - Мануел Гомес Асебо, е един от най-големите банкери на Испания през 30-те години на миналия век и е убит по заповед на Франко. Отново става дума за брак между православен и католичка, отново трябва да се намесва Ватикана, но както при дядо му и баща му, отново папата дава разрешение. Симеон два пъти ходи при Анджело Ронкали, който вече е папа Йоан XXIII.
Първата сватбена церемония е в Мадридската катедрала на 14 януари в кръга на най-близките. Втората е в кметството в Лозана на 20 януари, а третата - във Вевей след ден в руския храм “Света Варвара”. Ритуала води митрополитът за Северна Америка и Австралия Андрей Велички, назначен в годината на раждането на Симеон от баща му и бит от македонските патриотични организации, защото цар Борис според тях тогава бил предал Македония.
Младоженците избират това градче, защото наред с някои творци, сред които е Чарли Чаплин, там живеят, както и в цяла Швейцария, в изгнание доста от бившите короновани глави в Европа.
Най-неочаквано обаче някои от тях се отказват да присъстват. Вуйчото на Симеон, бившият италиански крал Умберто, се оправдава с неотложни ангажименти. Отказва и бившият румънски крал Михай. Присъстват обаче египетският крал Фарук и албанският Лека. Кумуват великият руски княз, и той изгнаник, Дмитрий Романов, племенник на последния руски император Николай II, и сестрата на младоженеца Мария Луиза.
Сватбата е свързана и с една мистерия. Сватбеният букет на Маргарита изчезва след ритуала и се озовава на гроба на цар Борис III в Рилския манастир.
